Решение № 366 от 01.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000502177 по описа за 2023 година

С Решение № 260709/12.05.2023 г. по гр. д. № 12445/2020 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, 3-ти състав, първоинстанционният съд е осъдил ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, София 1000, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59 да заплати на К. Т. И., ЕГН **********, чрез адв. М. М., САК, с. ***, ул. „***“ № *, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.10.2019 г. в София, ведно със законна лихва, считано от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане на присъдената сума и е отхвърлил иска в частта за разликата до претендиралите 120 000 лв. частичен иск от 150 000 лв.

Със същото решение ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД е осъдено да заплати на К. Т. И. на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 3 952,40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.10.2019 г. в София, претендираше пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане. Дружеството е осъдено да заплати и адвокатско възнаграждение в размер на 11 214 лева с включен ДДС в полза на адв. М. Х. М., САК, съдебен 1 адрес: София 1407, бул. Джеймс Ваучер“ 87, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, а К. Т. И. да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 738 лв, - сторени по делото разноски за депозити за САТЕ, съдебно удостоверение и адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска. Решението е постановено ри участието на трето лице помагач на страната на ответното дружество, а именно К. Т. И., ЕГН **********, ***, ул. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, an. 1.

Въззивното производство е образувано, възоснова на въззивна жалба с вх. рег. № 277920 от 08.06.2023г. подадена от ответника ЗАД „Алианц България“ АД чрез адв. К. Б., САК, срещу Решение № 260709/12.05.2023 г. по гр. д. № 12445/2020 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, 3-ти състав.

Решението се обжалва само в частта, в която съдът е присъдил обезщетение за нанесени неимуществени вреди за разликата над 80 000 до присъдените 100 000 лева и съответно в частта за разноските. В останалата част относно присъдените неимуществени вреди в размер на 80 000 лева и имуществени вреди в размер на 3 952 лева, решението е влязло в законна сила.

Въззивният жалбоподател обжалва размера на присъдените неимуществени вреди от 80 000 до 100000 лева, като излага, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на принципа на чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/68 г. и е необосновано, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява страдание, което да съответства на присъденото обезщетение. Поддържа и възражението за съпричиняване, въведено в предмета на делото с отговора на исковата молба, което обосновава със заключението по приетата съдебно автотехническа експертиза, според което не са съществували обективни препятствия за видимост на водачите на превозните средства и не било установено предприемане на аварийно спиране или намаляване на скоростта от страна на ищцата, което предполагало нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Отправено е искане за отмяна на Решение № 260709/12.05.2023 г. по гр. д. № 12445/2020 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, 3-ти състав в обжалваната част - за сумата над 80 000 лв. до 100 000 лв. присъдени като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2020 г. до окончателното изплащане и да постановяване на акт по същество, с което искът в тази част да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски по делото за двете 2 инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

С разпореждане 4042 от 11.10.2023г. съдът е приел въззивната жалба като редовна и процесуално допустима.

В съдебно заседание въззивника поддържа въззивната жалба чрез пр. представител. Въззиваемата К. Т. И. не се явява, представлява се от адвокат, който пледира за потвърфдаване на решението. Третото лице помагач на ищцата, а именно Е. Й. С. се явявала лично, но не изразява становище.

Настоящият въззивнен съд в съответствие с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, приема решението за валидно, допустимо в обжалваната част, а относно оплакванията във въззивната жалба, намира следното:

Липсва спор за нарушение на процесуални права на участващите в исковото производство, вкл. и по отношение на трето лице помагач на страната на ответника. Спорът е правен и се заключава в това, дали пострадалата ищца е съпричинител на настъпилите вреди и справедливо ли е присъденото в нейна полза обезщетение. Възражението за съпричиняване поддържано пред първоинстанционния съд и във въззивната жалба се основава на твърденията на ответника, сега въззивен жалбоподател, че пострадалата като водач на мотоциклет е нарушила правилата на ЗДвП, като се е движила с несъобразена с пътните условия скорост, без да се съобрази с характера и интензивността на движението. Спорът се поддържа и в частта, за разликата над 80 000 лева до присъдените 100 000 лева, като несъответни на принципите за справедливост. По първата част от правния спор, относимо към него е заключението на САТЕ. От механизма на ПТП е видно, че ударът между двете превозни средства е приплъзващ, а не фронтален. Този факт съотнесен към друг от съдържанието на заключението, че скоростта на движение на мотоциклета е 45 км.ч. т.е. не надвишава допустимата максимална скорост, изключва твърдението за съпричиняване. Мотоциклета се е движил направо, а застрахования автомобил е извършвал маневра - десен завой, т.е. е навлязъл в посоката на движение на мотоциклетиста. Опасните зони на двете МПС са както следва – 31 м. за мотоциклетиста и 9 метра за водача на л.а., поради което водачът на л.а. е могъл да предотврати удара, ако е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет. Факти към възражението за съпричиняване не следват от събраните по делото 3 доказателства и в тяхната съвкупност, доколкото не са събрани гласни доказателства на очевидци на катастрофата. Липсват доказателства за принос на пострадалата за възникване на произшествието , така и принос в поведението на пострадалата след произшествието относно настъпване на вредите.

От заключението на СМЕ се установява, че пряка и непосредствена последица от възникналото ПТП е ампутация на крайна фаланга на Д2 /втори пръст на лявата ръка. Раздробяване на медиална фаланга на Д3 8трети пръст / на лявата ръка и дефект на дистална фаланга на същата ръка, увреда на екзистензорния апарат и фрактура на МК3 на лявата ръка, хематом – кровонасядане в областта на лявото бедро, под глутеалната гънка.

Вследствие на удара, трайно е била затруднено движението на ляв горен крайник за повече от 30 дни -, временно разстройство на здравето не опасно за живота. Болките и страданията на ищцата са били налице за срок от четири месеца, като в първия от тях са били с интезивен фарактер. Заключението установява, че е невъзможно пълно възстановяване на здравето на пострадалата поради липсата на дистална фаланга на левия пръст, а средния пръст е налице мидиялна девияция и непълна флекция на плъстта. В следствие на тези увреждания е намалена силата на захвата на лявата ръка и изразен козметичен дефект. Лявото бедро на пострадалата има дефект, представляващ хлътване на тъканите в дълбочина и наличие на палпаторна болка в тази дълбочина.

От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че непосредствено след катастрофата пострадалата е била в тежко физическо състояние, а след неговото овладяване и изпаднала в депресивно такова.

Факт, установен с писмени доказателства е, че въпреки младата си възраст 24 години към момента на инцидента, тя е останала без родители, майка й е починала през 2010г, а бащата през 2015 г. Този факт е относим към възстановителния период, в който не е имала тяхната подкрепа. Помощ и е била оказана от св. И. И. Б. на 35 години, който е присъствал при постъпването в болницата и е помагал на пострадалата в периода на възстановяване. Настоящият въззивен съд кредитира неговите свидетелски показания, като основани на непосредствени впечатления.

При тази фактическа установеност са неоснователни и двете поддържани във въззивната жалба възражения за съпричиняване и за необоснованост на размера на присъденото обезщетение. В следствие на 4 настъпилото ПТП, пострадалата е загубила първата фаланга на втория пръст от лява ръка, която е била ампутирана. Получила е и други травматични увреждания, в следствие на които е невъзможно да се възстанови нормалното състояние преди катастрофата. Касае се за трайно настъпили вреди, които са невъзстановими и ще останат такива до края на живота на пострадалата.

Нейната възраст предполага пълно физическо възстановяване, но само ако травматичните увреждания нямат установения в случая невъзстановим ефект на телесното увреждане – намалена сила на захвата на лявата ръка. Точно предвид възрастта, козметичния негатив също следва да бъде отчетен при присъждане на обезщетението, като и факта, че е настъпило и друго телесно увреждане върху лявото бедро на пострадалата. Не са извън обезщетението, фактите свързани с настъпилите вреди в психиката на пострадалата, установени с гласни доказателства и обстоятелството, че увреждането на ляв крайник е невъзвратимо.

Поради съвпадане в правните изводи между двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските: С оглед изхода от спора, разноски следва да се присъдят на ищцата в исковото производство. Доказателства за реално извършен разход не са представени. Пр. представител претендира за адвокатско възнаграждение в размер на 2640 лева, което съда да присъди по реда на чл.

38, ал.2 от ГПК. Видно от процесуалното поведение, съдът приема, че възнаграждение се дължи само за явяването му в съдебно заседание в размер на 300 лева, тъй като отговор на въззивната жалба не е изготвен и не е представен.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260709/12.05.2023 г. по гр. д. № 12445/2020 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, 3-ти състав в обжалваната част, в която ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, София 1000, е осъдено да запрети на К. Т. И., ЕГН **********, чрез адв. М.

М., САК, с. ***, ул. „***“ № * разликата над 80 000 лева до 100 000 лева, присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП , настъпило на 17.10.2019 г. в София, ведно със законна лихва, считано от 5

29.07.2020 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

В останалите части, в които е присъдено обезщетение в размер до 80 000 лева и е отхвърлена претенцията за разликата над 100 000 лева до претендираните 120 000 лева като част от 150 000 лева, решение № 260709/12.05.2023 г. по гр. д. № 12445/2020 г. по описа на СГС е влязло в законна сила, след изтичане на срока за неговото обжалване.

ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, ДА

ЗАПЛАТИ на адв. М. М. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева, за осъществено на 07.12.2023 г. в открито съдебно заседание процесуално представителство на ищцата К. Т. И., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6