Присъда № 137 от 02.07.2024, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 137/02.07.2024г., постановена по НОХД № 936/2024г. по описа на

Пловдивски районен съд, ХХV н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.Ч.А. – роден на ****г. в гр.П., с постоянен адрес гр. ****, б., български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 18.10.2022г. в гр.Пловдив, в съучастие като съизвършител със С.Т.Б., ЕГН: **********, е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 650 лв., от владението на Б.К. /В.К./, гражданин на ****, роден на ****г. в ****, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл.198 ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение и срещу С.Т.Б. – роден на ****г. в гр.П., с постоянен адрес гр.П., ул.„****, б., български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 18.10.2022г. в гр.Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с П.Ч.А., ЕГН: **********, е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 650 лв., от владението на Б.К. /В.К./, гражданин на ****, роден на ****г. в ****, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Съдебното производство е проведено по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимите обвинения, като счита последните за доказани по несъмнен и категоричен начин. Тъй като производството е протекло по реда на Глава XXVII от НПК и направените от подсъдимите самопризнания се подкрепят със събраните в хода на досъдебното производство доказателства предлага на Съда да признае всеки един от тях за виновен по повдигнатото им обвинение. Предлага на Съда да определи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде намалено по реда на чл.58а от НК.

Защитникът на подс.А. – адв.С. също счита, че обвинението е доказано по категоричен начин, като единствено моли Съда да наложи по-лека присъда на позащитният му, която да бъде в минимален размер.

Подс.П. А. се признава за виновен, съжалява за стореното и заявява, че повече няма да прави така. Крадял, защото не му давали да работи, но вече спрял. Моли Съда да му определи по-леко наказание.

1

Защитникът на подс.Б. – адв.Л. също счита, че обвинението е доказано, като моли Съда да съобрази, че подзащитният й е бил непълнолетен по време на извършването на деянието. Моли наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Подс.С. Б. също съжалява за стореното, признава вината си и заявява, че повече няма да се повтори. Извинява се за извършеното.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият П.Ч.А. е роден на ****г. в гр.П., с постоянен адрес гр.

****, б., български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият С.Т.Б. е роден на ****г. в гр.П., с постоянен адрес гр.П., ул.

„****, б., български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: **********.

Пострадалият св.Б.К. /В.К./ пристигнал в гр.Пловдив на 17.10.2022г.

Настанил се в хотел, който се намирал в централната част на града. Около 22,00 часа на същия ден пострадалият излязъл от хотела и седнал на заведение, което се намирало непосредствено до Джумая Джамия. Седнал на маса заедно със св.Н.М.. Двамата консумирали бира и си говорели. На съседна маса в заведението седели св.Т.Я. и св. В.Р..

След 00,00 часа, на 18.10.2022г. към св.К. и св.М. се присъединили подс.П.Ч.А. и подс.С.Т.Б.. Малко по-късно св.К. се уговорил с двамата подсъдими да го съпроводят до хотела, където бил отседнал. Пострадалият св.К. тръгнал заедно с двамата подсъдими, които вървели от двете му страни по ул.„Христо Г. Данов“. Св.М. вървял след тях, като бил на разстояние, от което не чувал какво си говорят. Докато вървели по улицата подс.Б. се опитал да бръкне в предния джоб на дънките на св.К., с цел да вземе парите му, но не успял. Тогава подс.А. ударил св.К. с юмрук в лявата част на лицето, след което го спънал и последният паднал на земята. Подс.Б. ритнал пострадалия по лицето. След което подс.А. бръкнал в предния джоб на дънките на пострадалия св.К., извадил портфейла му и го взел. Двамата подсъдими побягнали заедно в посока бул.“Шести септември“. След което стигнали до бул.„Марица“ и вървели по него, в посока кв.„Столипиново“. Докато се придвижвали по булеварда, подс.А. извадил парите от портфейла на пострадалия – 650 лв. и заедно с подс.Б. ги разделили по между си.

След случилото се, пострадалият св.К. се върнал до заведението, където седели преди да тръгнат. Същият съобщил в магазина, че са му взела портфейла. Бил подаден сигнал на телефон 112 за случилото се. Сигналът 2 постъпил в 04 РУ при ОД МВР – Пловдив, като веднага били предприети оперативно-издирвателни мероприятия за разкриване на извършителите. В тази връзка св.А.Д. – служител в 04 РУ при ОД МВР – Пловдив, посетил местопроизшествието. Същият прегледал записите от охранителните камери в района. Във връзка с работата си с криминалния контингент в района на 04 РУ гр.Пловдив, свидетелят веднага познал подс.А., по специфичната походка и подс.Б. по специфично издълженото лице и брада.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс.П.Ч.А. и подс.С.Т.Б., направени по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетелите Т.С.Я., В.И.Р., Н.В. М. и А.П.Д.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви, последователни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Показанията на свидетелите кореспондират и с приобщените по делото писмени доказателства, а именно протоколи за разпознаване на лица и оглед на веществени доказателства, както и други писмени доказателства.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Б.К., се установява, че на същия са били причинени травматичен оток по лявата скула и охлузване по кожата на долната устна в дясно. Уврежданията са били причинени от притискане или удар с твърд тъп предмет и отговарят по механизъм на причиняване както е описано от пострадалия. Било му е причинено болка, без разстройство на здравето.

От заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, касаеща непълнолетният С.Т.Б., се установява, че същият не страда от психично заболяване и не се води на учет към ЦПЗ – Пловдив. Според вещите лица, изготвили експертизата, подс.Б. към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Извършеното деяние от непълнолетния не е било в резултат на внезапно настъпили и трудни за осмисляне, рационализиране и реализиране на обстоятелства. Знанието за нередност и наказуемост ведно с избора му за действие определят наличието на съответен интелектуален капацитет за способност за правилна преценка на характера, значението и запретеността на стореното деяние, както и последиците от извършването му. Не се установява понижен самоконтрол и повлияност от внезапно настъпили обстоятелства, спрямо които е бил затруднен да се противопостави. Не е действал в състояние, покриващо критериите на категорията „лекомислие и увлечение“.

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като пълни, обективни и съобразени със специалните знания на вещото лице и поставените задачи.

3

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият П.Ч.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал.

2 вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 18.10.2022г. в гр.Пловдив, в съучастие като съизвършител със С.Т.Б., ЕГН: **********, е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 650 лв., от владението на Б.К. /В.К./, гражданин на ****, роден на ****г. в ****, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.

От обективна страна се събраха достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че подс.П. А. е отнел вещите, предмет на обвинението от владението на пострадалия Б.К., чрез използването на сила, след което е установил трайна фактическа власт върху тях – чл. 198 ал.1 от НК. Действал е в съучастие с другия подсъдим, като двамата са извършители на изпълнителното деяние – чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

От субективна страна формата на вината на подсъдимия П. А. е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е действал в съучастие с другия подсъдим С. Б., който е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното от него. Подс.П. А. е съзнавал, че с поведението си нанася вреди. Действал е с намерение противозаконно да присвои вещите, предмет на престъплението, целейки набавянето за себе си и за други го на имотна облага.

За извършване на престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал.

1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Тъй като съдебното производство е протекло по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, подс.П. А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и в тази насока прави самопризнания. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК Съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а от НК, ако определи последното при общите условия.

Съдът счита че в случая за налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК под минималния предвиден от закона размер. При определяне на този размер следва да се отчете, че подс.А. към момента на деянието е бил реабилитиран, съдействал е на разследването, има тежко материално, семейно и здравословно положение, изказава съжаление за стореното и проявява критичност за извършеното противоправно деяние. С оглед на това Съдът счита, че следва да определи и наложи наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде под предвидения в закона минимален размер, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ. Съдът счита, че по този начин целите на наказанието, за поправяне на дееца, 4 визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати, като последното ще има превантивно-превъзпитателен ефект върху подсъдимия и обществото.

Налице са всички обстоятелства за приложение на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подс. А. е реабилитиран, а и за поправянето му не е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно.

Предвид на това и на осн. чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият С.Т.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198 ал. 1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 18.10.2022г. в гр.Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с П.Ч.А., ЕГН: **********, е отнел чужди движими вещи – пари – сумата от 650 лв., от владението на Б.К. /В.К./, гражданин на ****, роден на ****г. в ****, с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила.