Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 984 от 06.08.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 599/2025
Вид
Определение № 984
Подписан
06.08.2025
В сила
08.06.2026
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 984 гр. София, 06.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500599 по описа за 2025 година

Подадена е частна жалба от П. И. П. и А. Д. П. чрез пълномощника им адв. Е. И. от САК срещу определение от 14.03.2025 год., постановено по гр.д. № 1073/2020 год. на РСЕлин Пелин в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решение от 30.07.2024 год. по същото дело в частта за разноските.

Ищците в първоинстанционното производство И. И. Д. и С. Б. Д. чрез адв. К. оспорват частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по предявени иск от И. И. Д. срещу П. И. П. за делба на УПИ V-86 с площ 1104 кв.м. в кв. 29 по плана на с. Априлци, ведно с построения в него гараж и навес. Твърди се от ищеца, че в дворното място са построени две двуетажни жилищни сгради – близнак, като западната сграда е собственост на ищеца, а източната – на ответника. Поради това се иска делба само на дворното място и гаража, без построените в мястото жилищни сгради. В отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск, като е поискал включване в делбената маса и на двете жилищни сгради, както и на още двама съделители, а именно- съпругата на ищеца С. Д. и съпругата на ответника А. П.. В отговор на насрещния иск ищецът И. Д. и С. Д. са предявили инцидентен установителен иск за признаване за установено, че двамата са изключителни собственици на основание давностно владение на жилищната сграда – западен близнак. Приложено е пълномощно на л. 98 по делото, с което ищците са упълномощили адв. К. да ги представлява, като изготви и подпише отговор на насрещния иск, да изготви и предяви инцидентен установителен иск, както и да ги представлява по делото в делбеното производство, срещу уговорено възнаграждение в размер на 1400 лева, заплатено изцяло в брой при подписване на договора. В отговор на този иск ответниците П. П. и А. П. са заявили, че оспорват същия, като при условията на евентуалност /в случай, че съдът приеме този иск за основателен/, предявяват също инцидентен установителен иск за признаване за установено по отношение 1 на насрещната страна, че са собственици на жилищната сграда – източен близнак, както и на построения в делбения имот гараж с прилепени до него склад и навес. Ответниците са били представлявани от адв. Е. И. безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

С решение от 30.07.2024 год. по гр.д. № 1073/2020 год. на РС-Елин Пелин е допусната съдебна делба между И. И. Д. и П. И. П. на следния недвижим имот – поземлен имот, находящ се в с. Априлово, община Горна Малина, съставляващ УПИ V-86 с площ 1104 кв.м. в кв. 29 по плана на селото, при посочени граници и съседи и при квоти: по ½ ид.ч. за И. Д. и П. П.. С решението е отхвърлен предявения от И. Д. и С. Д. против П. П. и А. П. иск за делба на гараж и функционално свързано с него складово помещение – барака и навес, изградени в същия имот. Съдът е отхвърлил и предявения от П. И. П. и А. Д. П. против И.

И. Д. и С. Б. Д. иск за делба на западна сграда – близнак и източна сграда – близнак, изградени в същия имот, като неоснователен. П. П. и А. П. са осъдени да заплатят на И. Д. и С. Д. сумата 1400 лева – разноски за един адвокат. С молба от 05.09.2024 год. И. Д. и С. Д. са поискали допълване на решението с произнасяне по предявения от ищците – молители инцидентен установителен иск за собственост по отношение югозападната вилна сграда, находяща се в допуснатия до делба имот. С молба от 18.09.2024 год. от П. П. и А. П. е поискано допълване на постановеното решение чрез произнасяне по предявения от молителите инцидентен установителен иск за собственост по отношение на източния близнак /вилна сграда/ със ЗП 51,50 кв.м., разположена в югоизточната част на делбения имот, както и по исковете им за признаване за установено, че са собственици на гараж със складово помещение и паянтов навес в делбения имот. Със същата молба П. П. и А. П. са поискали на основание чл. 248 от ГПК изменение на решението в частта за разноските, тъй като по присъединените искове разноски се определят по реда на чл. 78 от ГПК, но тъй като с решението е отхвърлен както иска на ищците, така и този на ответниците, то липсва основание за присъждане на разноски в полза на която и да е страна. Освен това няма яснота как са разпределени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева – каква част от тях са във връзка с делбеното дело, каква част – по присъединения иск за включване в делбената маса на допълнителни имоти, респ. – по инцидентния установителен иск. Молят съда да отмени решението в тази част относно присъдените разноски в размер на 1400 лева или да намали размера на разноските съобразно отхвърления иск и пропорционално на хонорара в делбеното дело, по претенцията за включване на допълнителни имоти в делбената маса и по предявения ИУИ, както и да им бъдат присъдени разноски във връзка с отхвърления иск на ищците.

С решение от 14.03.2025 год. ЕлПРС е допълнил диспозитива на решението от 30.07.2024 год., като е признал за установено по отношение на ответниците П. П. и А. П., че ищците И. И. Д. и С. Б. Д. са изключителни собственици на западна сграда – близнак, построена в процесния имот, както и е признал за установено по отношение на И. И. Д. и С.

Б. Д., че П. И. П. и А. Д. П. са изключителни собственици на източната сграда – близнак и гараж в югоизточния ъгъл на делбения имот, заедно със складово помещение – барака, функционално свързана с гаража и прилепен към последния навес. С решението съдът е оставил без уважение молбата на П. И. П. и А. Д. П. за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 от ГПК.

Установи се от приложеното пълномощно на л. 98 по делото, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева /заплатено в брой/ е за представителство на ищците И. Д. и С. Д., както следва: 1. за отговор на предявения от ответника насрещен иск; 2. за предявяване на инцидентен установителен иск, както и 3. за представителство по делото. С оглед обстоятелството, че в договора за правна защита не е посочено каква част от това възнаграждение се дължи за осъществената защита по всеки от тези пунктове, то следва да се приеме, че това възнаграждение следва да се разпредели поравно за защитата по всеки един. Тъй като насрещният иск е приет за неоснователен, на ищците следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на този иск, т.е. – сумата 466,67 лева. С оглед основателността на предявения инцидентен установителен иск, на ищците следва да се заплатят и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на исковата молба по този иск и за предявяването му в съда, т.е. сумата 466,67 лева, или общо дължимите разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на сумата 933,33 лева, платими от ответниците по общите правила на чл. 78 от ГПК. Останалата част от заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците не следва да се възлага в тежест на ответниците, тъй като то е заплатено за представителство в делбеното производство, а не по присъединените искове.

Разпоредбата на чл. 355, изр.1 от ГПК въвежда правилото, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. На тази плоскост в практиката на ВКС се приема, че при липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат. На основание чл. 355 от ГПК следва всяка от страните да поеме разходите относно събирането на доказателства с оглед своя дял, а разходите за възнаграждение за упълномощените от страните адвокати следва да се поемат от този, който ги е направил, и не следва да се компенсират от другата страна. Поради това молбата по чл. 248 от ГПК е частично основателна, което налага обжалваното определение да бъде отменено в частта, с която П. П. и А. П. са осъдени да заплатят на насрещната страна разноски за разликата над 933,33 лева до пълния присъден размер от 1400 лева.

По оплакването в частната жалба на П. И. П. и А. Д. П. чрез пълномощника им адв.

Е. И. от САК, че липсва произнасяне от районния съд по искането да им бъдат присъдени разноски във връзка с отхвърления иск на ищците, то компетентен да се произнесе е РСЕлин Пелин, тъй като по този въпрос липсва подлежащ на обжалване съдебен акт – районният съд не се е произнесъл по направеното в този смисъл искане в молбата им по чл.

248 и чл. 250 от ГПК.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ решение от 14.03.2025 год., постановено по гр.д. № 1073/2020 год. на РСЕлин Пелин в частта, имаща характер на определение, с която е оставено без уважение искането на съделителите П. И. П. и А. Д. П. чрез пълномощника им адв. Е. И. от САК за изменение на решение от 30.07.2024 год. по същото дело в частта за разноските, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение рег. № 169 от 30.07.2024 год. по гр.д. № 1073/2020 год. по описа на РС-Елин Пелин в частта за разноските, като го ОТМЕНЯ в ЧАСТТА, с която П. И. П. и А. Д. П. са осъдени да заплатят на И. И. Д. и С. Б. Д. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 933,33 лева до пълния присъден размер от 1400 лева, на основание чл. 248 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ молбата на П. И. П. и А. Д. П. чрез пълномощника им адв. Е. И. от САК за изменение на решението в останалата част по реда на чл. 248 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4