Решение № 229 от 02.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Бургас, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120101375 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Ц. В. М. против В. Д. В., ЕГН ********** от *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 274.77 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 25.08.2022г. до 24.02.2023г., с отчетен период по фактури от 09.07.2022г. до 09.02.2023г., сумата от 77.40 лева лихва за забава за периода от 24.09.2022г. до 26.11.2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Представят се писмени доказателства – фактури, справка за показанията на водомера. Моли се за уважаване на исковете. Исковете са по чл.422 ГПК и чл.79 ЗЗД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез особения му представител, с който искът се оспорва. Заявява се, че няма данни за облигационно правоотношение между страните. Оспорва ответникът да е потребител на услугата. Не са представени доказателства относно собствеността на водоснабдявания имот.

Липсват данни кой е използвал водата за процесния период. Не става ясно кога ответникът е бил уведомен за издадените фактури. Не се доказва ответникът нито да е собственик на имота, нито да е негов ползвател. Не се представя сключен договор за предоставяне на услугата. Не се установява и че ищецът реално е доставил ВиК услугите. Моли исковете да се отхвърлят.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Предявените от ищеца ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД искове се явяват основателни.

Установява се по делото, че ответникът е собственик на водоснабдявания имот. От представената справка-извлечение е видно, че откритата за имота партида се води на негово име. Ищецът представи справка от Службата по вписванията, касаеща персоналната партида на В. Д. В. и от нея се установява, че ответникът е учредил върху имота договорна ипотека още през 2005г. Тя е заличена през 2007г. Имотът е възбранен през 2021г. за ½ ид.ч., собственост на ответника в качеството му на длъжник. Самият нотариален акт за учредяване на ипотеката също беше представен от ищеца и в него е записано, че тя се учредява от ипотекарните длъжници Г. И. В. и В. Д. В. върху техния собствен имот, придобит по време на брака им при условията на СИО. Ответникът е женен за съпругата си от 1988г., което се установява от официалните отразявания в ГРАО. Процесният имот е закупен от В. през 1992г., с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. При закупуването на имота ответникът е бил в брак и така според правилата на Семейния кодекс жилището е станало СИО между него и съпругата му. Така че има достатъчно доказателства, които сочат по несъмнен начин, че ответникът, заедно със своята съпруга, са собственици на водоснабдявания имот в режим на СИО. Имотът е придобит по надлежния ред чрез закупуването му от държавата, после е ипотекиран за дълг, след това ипотеката е заличена. Няма данни ответникът да е прехвърлил имота на трето лице. След като той е собственик на имота, между него и ВиК ЕАД съществува облигационна връзка по повод доставянето, потреблението и отвеждането на студена вода в апартамента.

Доказва се също така и потреблението на вода от страна на ответника през процесния период. От справката-извлечение е видно, че последните пет отчети на потребената вода наистина са служебни. Служебното отчитане се е наложило, поради липсата на осигурен достъп до имота. За този факт свидетелстват представените протоколи за процесния период, надлежно оформени, според които потребителят В. не е осигурил достъп за отчет на водомера. В тази връзка е и изготвената техническа експертиза, според която отчетите за процесния водомер са два с осигурен достъп и пет служебни записа поради неосигурен достъп. Изразходваното количество вода от абоната за процесния период е 56 куб.м.

Отделно има количества “от разпределение“, а именно 10.18 куб.м., или общото количество, което абонатът трябва да заплати, се равнява на 66.18 куб.м. Изчисленото количество питейна вода “от разпределение“ е еднакво с начисленото количество в електронния карнет.

Според вещото лице, за всички цени в издадените фактури са ползвани цените за съответния период, указани с решения на КЕВР.

По делото е разпитана като свидетелка инкасаторката К. А. К.. Тя е заявила, че е отчитала имота от 2022г. до март 2023г. Когато е нямало достъп до водомера, тя е слагала служебна консумация. Достъп в случая не е бил осигурен, защото хората са били на работа и са отсъствали в момента на посещението. При липса на достъп, това се установява с подпис на свидетел, който придружава инкасаторката.

При това положение съдът намира, че количествата питейна вода, определени от ВиК като доставени на абоната, са правдоподобни. Две от тях са по реално направени отчети, останалите са служебно начислени, но за това си има причина, а именно отказа на потребителя да осигури достъп до водомера, за което са съставени протоколи. Съгласно чл.35, ал.6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. Следователно, 2 нормативната база допуска служебното начисляване на потребена вода. В случая такъв вид начисляване е било оправдано, защото е нямало предоставен достъп до водомера, което се установява от надлежно изготвените протоколи.

За потребените количества са издадени фактури, с които са начислени сумите, дължими за доставките. Тези фактури имат нужните реквизити по ЗСч и доказват размерите на дължимите суми. За изчисление на сумите са ползвани актуалните цени, определени с решенията на КЕВР.

Налага се извод, че вземанията по издадените фактури са възникнали и се дължат.

Ответникът дължи да заплати целите вземания, както са фактурирани, макар и имотът да е СИО, т.е. да е бездялова съсобственост между него и съпругата му. В тази връзка съдът съобрази чл. 32, ал.1 СК, според който разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. А съгласно ал. 2 съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. В случая задълженията за заплащане на потребената студена вода безспорно касаят семейни нужди, поради което и двамата съпрузи отговорят солидарно. Следователно, няма пречка ищецът да претендира от ответника да плати цялата сума, още повече че ответникът е титуляр на партидата.

Фактурите са издадени за общо 274.77 лева, т.е. това е сумата, дължима от ответника като титуляр на партидата. Понеже сумите не са платени на падежите, ответникът е изпаднал в забава и дължи и обезщетения за забавата в размер на общо 77.40 лева за периода от 24.09.2022г. до 26.11.2024г.

Следва решение, с което се установи, че се дължи за главница сумата от 274.77 лева /140.49 евро/ и за лихва за забава сумата от 77.40 лева /39.57 евро/, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение от 1180 лева /603.32 евро/ в исковото производство и разноски по заповедното дело от 75 лева /38.35 евро/.

Така мотивиран Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. В., ЕГН ********** от ***, ч е дължи на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Ц. В. М. сумата от 140.49 евро /сто и четиридесет евро и четиридесет и девет евроцента/ (274.77 лева), представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в ***, с абонатен номер ***, по издадени фактури за периода от 25.08.2022г. до 24.02.2023г., с отчетен период по фактури от 09.07.2022г. до 09.02.2023г., сумата от 39.57 евро /тридесет и девет евро и петдесет и седем евроцента/ (77.40 лева) лихва за забава за периода от 24.09.2022г. до 26.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2024г. до окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.

ОСЪЖДА В. Д. В., ЕГН ********** от *** да заплати на ”Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Ц. В. М. сумата от 603.32 евро /шестстотин и три евро и тридесет и две евроцента/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 38.35 евро /тридесет и осем евро и тридесет и пет евроцента/ разноски по заповедното дело.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок 3 от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_______

4