Определение № 1818 от 15.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1818 гр. Бургас, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100501156 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД , ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление – гр.София против разпореждане №1610 от 21.05.2025 г. , постановено по частно гр.д.№611/2025 . на РС – Несебър , с което е отхвърлено изцяло заявление по чл.417 от ГПК срещу А. А.. Според жалбоподателя процесния договор отговаря на всички нормативни изисквания и няма неяснота относно ГПР изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Заявителят е изпълнил изискванията в чл.10 от ЗПК и чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК като е посочил като годишен процент от общия размер 34.99% , което е в законовия лимит / пет пъти размера на законната лихва – чл.19 ал.4 от ЗПК/. Освен това – с цифри и думи е посочена и общо дължимата сума от потребителя , която трябва да върне на кредитодателя. Задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания“ според страната не е абсолютно и ако не са използвани допускания то кредиторът не е длъжен да предоставя такава информация. Изискването на чл.11 ал.1 т.14 от ЗПК относно съдържанието на договорите за кредит за разходите по откриване и обслужване на една или повече банкови сметки , предназначени за обслужване на кредита е изпълнено от кредитора и информацията е предоставена в чл.14 от Договора за кредит. Според жалбоподателя ако в договора за кредит не е посочена методиката за формиране на разходите по кредита , то договорът не е недействителен. Тези изводи са неоснователни. Няма задължение за посочване на методиката на изчисляване в договора за кредит. Предвид факта , че е договорена фиксирана лихва , а не референтна , изискването за посочената методика е неприложимо. ГПР следва да бъде посочен като процент в договора за кредит , а също следва да бъде посочена и общо дължимата сума от потребителя. Потребителят не следва да изчислява сам ГПР. Включването на разходите при изчисляване на ГПР е предмет на регулация от чл.19 ал.2 и 3 от ЗПК. Тази информация е в самия закон и няма задължение да 1 се предоставя на потребителя в договора. ГПР се сочи , за да може потребителят да направи лесно сравнение между две и повече оферти за потребителски кредит. В договора следва да се съдържа информация за данните на потребителя / име , адрес и ЕГН/ , срока на договора , размера на отпуснатата сума, годишен фиксиран лихвен процент , годишен процент на разходите / ГПР/ и обща дължима сума за връщане от потребителят. С оглед на това – процесния договор с потребителя А. отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.5,6,7,8,9 и 10 от ЗПК. В същия се съдържа и погасителен план , който има информация за размера , броя , периодичността и датите на плащане на погасителните вноски , което води до извод за спазване на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК. От друга страна в чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК не се изисква в договора да бъдат изброени всички разходи. Сочи се , че компонентите, които са послужили за пресмятане на ГПР са изводими от разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК и §1 т.1 от ДР на ЗПК. Страната излага и съображения относно формулата за изчисляване на ГПР. Сочи че поради естеството на сложността тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем начин на потребителя. Относно застраховката се сочи , че потребителят няма възможност да я прекрати без да претърпи санкция. Понтребителят има пълната свобода да прекрати застраховката и да получи възстановяване на платената застрахователна премия като в договора не са предвидени каквито и да било последици. Страната се позовава на естеството на заповедното производство – че в него не се цели да се установи вземането , а че то не се оспорва като заповедния съд следи за действието на повелителни норми от общ интерес , касаещи защитата на потребителя но не следва това да става чрез налагане на допълнителни изисквания към заявителите , надхвърлящи законовата регламентация.

Допълнително налаганите предпоставки могат да се установят в исков процес при наличие на евентуално възражение, когато кредиторът следва да докаже своите твърдения в цялост чрез представянето на всички факти и доказателства в тяхна подкрепа. В случая е представено заявление и извлечение от счетоводните книги , които имат всички реквизити и законово съдържание , за да може да се направи преценка дали претендираните суми се дължат от длъжника. Моли се за отмяна на разпореждане №1610 на РС Несебър и постановяване да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за всички суми. Претендират се и разноските съобразно списъка.

След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Пред Районен съд – Несебър е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „Ти Би Ай Банк“ЕАД , София против А. Т. А. за заплащането на дължими суми: парично вземане в размер на 15 224.41 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 3 784.02 лв. , обезщетителна лихва за забава в размер на 476.63 лв. и законната лихва начиная от подаването на заявлението – 07.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Сочи се основанието на вземането – договор за потребителски кредит от 27.11.2023 г. като се прилага извлечение от счетоводните книги към 2.04.2025 г. по партидата към договора. Моли се да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Изрично е упоменато , че договорът не е сключен при общи условия.В договора е инкорпорирано съдържанието предвидено в чл.11 от ЗПК като всяка от 2 страниците е разписана от длъжника. Приложено е и уведомление за предсрочната изискуемост до длъжника , обратна разписка за изпратеното уведомление до клиента и други доказателства по опис в девет пункта. Съобразно извлечението размера на общата сума по договора възлиза на 30 702.61 лв. като задължението по договора към 23.04.2025 г. възлиза на 19 485.06 лв. съобразно горепосочените суми по заявлението – главница и лихви.

Приложен е и договора за кредит с погасителния план. На л.33 по делото на РС е приложено уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост - съобразно същото с писмо от 10.02.2025 г. , връчено лично на А. А. на 12.03.2025 г. по договора й за кредит с „Ти Би Ай Банк“ЕАД на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ поради неплащане на вноски с падежи 5.06.2024 , 5.07.2024 и 5.08.2024 г. и на основание чл.16 т.2 от Договора се обявява цялото задължение по договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуемо.

Съдът се е произнесъл с разпореждане №1610 от 22.05.2025 г. като е оставил без уважение заявлението на Банката. Съдът е констатирал , че кредитодателят прикрива действителните разходи по кредита чрез закупуването на допълнителни застрахователни услуги , което не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Този извод съдът е посочил , че е направен от съвкупната преценка на следните обстоятелства: характера на договорените застрахователни услуги – „Защита на кредита“ , „Защита на сметките“ и „Второ медицинско мнение“ , начина на сключване на застраховката – чрез банката – кредитор в качеството и на застрахователен агент, размера на дължимата застрахователна премия – 5 198.40 лв. съизмерима със заемната сума от 10 500 лв. , начина на заплащане на застрахователната премия – от кредитора за сметка на потребителя по сметка на съответния застраховател , приравняването на застрахователната премия към главницата по кредита , включително на договорна възнаградителна лихва върху размера на застрахователната премия и включването й в размера на месечната погасителна вноска за главница без обособяването й като вноска за застрахователна премия. Въз основа на това се прави извода , че тази застрахователна премия цели да оскъпи кредита. Тази премия следва да бъде квалифицирана като общ разход по кредита , поради което следва да бъде взета при определяне на ГПР по договора за кредит. Невключването на застрахователната премия в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно действителния размер на общите разходи по кредита , така че той да съответства на установения в чл.19 ал.4 от ЗПК максимум. Поради това районният съд е приел , че посоченият в договора размер на ГПР е неправилен , тъй като не включва застрахователната премия. Поради това съдът е приел , че това се приравнява на непосочването на ГПР и с оглед на това кредиторът не е изпълнил задължението си по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК , което е предвидено като основание по чл.22 от ЗПК за обявяване на договора за кредит за недействителен , а предвидената санкция по чл.23 от ЗПК е освобождаването на кредита от лихви и разноски. Съдът е счел тази санкция за пропорционална на тежестта на нарушението , допуснато от кредитора. Поради това е направен извода , че длъжникът дължи връщане само на чистата стойност по кредита в размер на 10 500 лв. Отчетено е обстоятелството , че длъжникът съобразно представените доказателства е издължил сумата от 11 217.55 лв. Съдът е направил извода , че не следва да се постановява издаване на заповед за изпълнение за неплатен остатък от главницата в 3 размер на 15 224.41 лв. , тъй като документът по чл.417 от ГПК – извлечение от счетоводните книги се явява нередовен от външна страна и не удостоверява ликвидно и изискуемо вземане. Тази нередовност според РС се изразява дори и само в обстоятелството , че при уговорена главница от 10 500 лв. по кредита и извършени от длъжника плащания в размер на 11 217.55 лв. по нищожния договор в документа е посочен по – голям размер на дължима главница дори от първоначално уговорения. Поради това заявлението е оставено без уважение.

Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в производството пред първоинстанционния съд, имаща правен интерес от обжалването на съдебния акт, жалбата е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.Изложените от първоинстанционния съд мотиви са правилни и законосъобразни в съответствие с установената по делото фактическа обстановка. Договорената в процесния случай застрахователна премия в размер на 5 198.40 лв. съизмерима с размера на кредита от 10 500 лв. представлява почти 50% от размера на кредита и е неясно защо е в такъв размер , кое обуславя същия. Първоинстанционния съд е стигнал до правилен извод , че всъщност тази застрахователна премия, платима от потребителя по сметка на съответния застраховател всъщност цели да „оскъпи“ кредита. Правилно е счетено , че тази премия следва да бъде взета при определяне на ГПР , но това в случая не е сторено. По този начин се създава невярна представа относно действителните разходи по кредита – формирането на ГПР – с цел той да съответства на установения в чл.19 ал.4 от ЗПК максимум. С оглед естеството на застрахователната премия същата би следвало да бъде включена в размера на ГПР както е преценил и районния съд. Невключването води до неправилно определяне на този размер и съответно – до неизпълнение на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Съответно на основание разпоредбите на чл.22 и 23 от ЗПК както и районният съд е отбелязал договора за потребителски кредит при това положение следва да бъде обявен за недействителен и последиците са освобождаването на кредита от лихви и разноски , което е счетено за справедливо и пропорционално с оглед тежестта на нарушението , допуснато от кредитора.

В случая от страна на кредитополучателя се дължи връщане само на чистата стойност по кредита в размер на 10 500 лв. В процесния случай видно от приложения документ – банково извлечение от счетоводните книги се установява , че длъжникът е изплатил сумата от 11 217.55 лв. – т.е. – в повече от чистата стойност по кредита.

Ето защо крайния извод на първоинстанционния съд че не следва да издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендирания неплатен остатък от главницата е правилен и законосъобразен – в съответствие с разпоредбите на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК и чл.23 от ЗПК. Частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД следва да бъде оставена без уважение като настоящата инстанция изцяло възприема изложените от районния съд мотиви на основание чл.272 от ГПК , към които препраща.