Определение № 25768 от 15.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25768 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110152137 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 192137/16.06.2026 г. от ответника „СИНЕЛЕНД“ ООД, чрез адвокат З., с която се иска изменение на Решение № 10672 от 02.06.2026 г. в частта за разноските, които е осъден да заплати ищецът за адвокатски хонорар.

В молбата се твърди, че съдът механично намалил адвокатското възнаграждение, без да съобрази фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от двама адвокати, единият от които доцент по трудово право.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК от ответната по молбата страна е постъпило становище за неоснователност на молбата.

Молбата е допустима, тъй като депозиралата я страна е представила в хода на производството списък по чл.80 от ГПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Отговорността за разноски е правоотношение между главните страни в гражданския процес, със съдържание задължението на страната, неоснователно предизвикала правен спор да възстанови разходите, които насрещната страна е направила за защита в проведено. гражданско производство.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда правомощие на съда в случай, че заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При преценката на основателността на възражение за прекомерност съдът е длъжен да установи обективните предели (границите) на гражданската отговорност на страната, която законът задължава да репарира направените от насрещната страна разноски по делото. Съдът привежда дължимото (заплатеното възнаграждение) в съответствие с тези предели. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита с фактическата и правна сложност на делото. Качеството на предоставената защита съдът не може да преценява.

Когато съдът е сезиран с възражение за прекомерност, следва да бъдат преценени фактическата и правна сложност на спора, т. е. да се съобразят доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите 1 спорни въпроси, което е различно по обем и съдържание във всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът може да намали договорения адвокатски хонорар до обоснован и справедлив размер. При упражняване на правомощието по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет (Наредбата) в законовата делегация по чл. 36 ЗАдв, тъй като наредбата противоречи на правото на ЕС и не се прилага. Въпреки това установените в същата размери биха могли да се използват като основа за извеждане на справедливия размера на възнаграждението, което пазарът на този вид услуги е наложил във времето като обоснован.

В настоящия случай с решението съдът е изложил подробни мотиви защо намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца за основателно, поради което и предвид липсата на други съображения в молбата по чл.248 ГПК, искането в тази част се явява неоснователно. Изложените съображения за качеството на осъществената правна помощ, извършена от доцент по трудово право са ирелевантни за размера на разноските, дължими от другата страна. В случая страната е решила да организира защитата си по този начин, поради което и разноските над определения от съда размер, следва да останат в нейна тежест. Съобразно изричната разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК насрещната страна дължи възнаграждение само за един адвокат. Ангажирането на повече от един адвокат по делото, остава в тежест на страната направила разноската и не може да бъде възлагано в тежест на насрещната. Определеният от съда размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, приключило в две съдебни заседания. Отделно от горното събирането на по-голям обем от доказателства и провеждането на две открити съдебни заседания е свързано именно с процесуалното поведение на ответника, който наведе фактически твърдения и представи доказателства със становище вх.№ 117588/15.04.2026 г. по реда на чл.312, ал.2 ГПК, а не с отговора на исковата молба, поради което съдът бе в невъзможност да съобрази същите при насрочване на делото и изготвяне на доклада по същото, за да приключи делото в едно съдебно заседание.

С оглед изложеното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 192137/16.06.2026 г. от ответника „СИНЕЛЕНД“ ООД, чрез адвокат З., с която се иска изменение на Решение № 10672 от 02.06.2026 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на съобщението по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2