Определение № 312 от 02.06.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 241/2022
- Вид
- Определение № 312
- Подписан
- 02.06.2022
- В сила
- 02.06.2022
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 108, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 151 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 1, т. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 5, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 234, ал. 2, т. 3 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 312 гр. Варна, 02.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20223000500241 по описа за 2022 година намира следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на частна жалба, подадена от КПКОНПИ гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против протоколно определение от 08.04.2022г., постановено по гр. д. № 608/18г. по описа на ОС-Варна, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Счита се, че определението е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на закона. Сочи се, че в изпълнение на дадените от съда указания ищецът с молби от 25.01.22г. и от 07.04.22г. е уточнил, че в хода на проверката е било установено, че към началната дата на същата ответникът не е притежавал недвижими имоти, МПС и налични суми по банкови сметки, нито вземания и задължения. Към края на проверявания период са били налични описани недвижими имоти с посочени от ищеца пазарни стойности, както и наличието на задължение по ипотечен кредит с падеж на погасяване 30.12.2038г. Поради това и точният размер като стойност на притежаваното в края на проверявания период имущество би могъл да се установи само чрез извършването по делото на СИЕ. С исковата молба е бил предявен и иск за отнемане в полза на държавата освен на налични имоти, но и на паричната равностойност на внесени парични средства за онлайн залагания, за погасяване на усвоени кредити по разплащателна банкова сметка, равностойността на отчуждени по противопоставим на държавата недвижими имоти и на МПС. Счита се, че след като ищецът е навел твърдения за наличието на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника за целия проверяван период (в размер на 300 834.49 лв. като разлика между нетния доход от 34 987.98 лв. и придобитото и отчуждено имущество в размер на 335 882.46 лв.), то искът е допустим, а на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ, когато имуществото е отчуждено, се отнема паричната му равностойност. Изложени са правни съображения относно съдържанието на понятията „имущество“ (според легалната му дефиниция в материалния закон и съдебната практика) и „пари“, за да се обоснове, че последните съставляват „имущество“ и когато същото не е налично в патримониума на проверяваното лице – искът е за отнемането на равностойността му, т.е. за определено парично вземане. Освен това се 1 поддържа, че имуществото, придобито през целия проверяван период е релевантно, дори когато не е налично, защото подлежи на отнемане паричната му равностойност, поради което следва да участва при изчисляването на „значителното несъответствие“. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от ответника СТ. Т. К. чрез надлежен процесуален представител, чрез който се поддържа, че същата е неоснователна. Изложени са съображения, че исковото производство е недопустимо, тъй като производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е било образувано след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок. Повече от 6 години след започване на проверката срещу ответника е било постановено ново ТР № 1/04.06.20г. по т.д. № 1/18г. на ОСГК на ВКС, което е станало повод за отмяна на първото прекратяване на делото, но това не означава, че ответникът не търпи ограниченията на наложените обезпечителни мерки, чието действие е довело и до невъзможността му да обслужва кредита си и да придобие недвижимия имот, за която цел е бил получен кредита. Освен това се поддържа, че частната жалба е недопустима, тъй като съобразно актуалната съдебна практика се изисква наличието на значително несъответствие да е налице между имуществото в началото на проверявания период и имуществото в края на проверявания период, което несъответствие да е в размер над 250 000 лв. В настоящия случай исковата молба е предявена за отнемане на имущество на стойност 312 794.26 лв., но с молба от 02.03.22г. ищецът е направил частичен отказ от претенцията си за отнемането на недвижим имот, представляващ ателие № 3, поради което исковата претенция вече има парична стойност под 250 000 лв. – 232 794.26 лв. Освен това пазарните стойности на претендираното за отнемане имущество са посочени само от ищеца и липсват доказателства дали това са реалните пазарни стойности. Счита се, че частната жалба е неоснователна, тъй като на отнемане подлежи само притежавано налично имущество, а не и доходи и приходи на проверяваното лице или имущество, което е напуснало патримониума му, тъй като е отчуждено, потребено, изоставено или обезценено. Поради изложеното се претендира частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недопустима и обжалваното определение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски, вкл. и адвокатски хонорар.
Частна жалба е редовна и е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт. Същата се явява допустима, а разгледана по същество – и основателна, по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадената на 16.03.18г. искова молба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против СТ. Т. К. от гр. Варна, с искане на осн. чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./, приложим към посочената дата на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, да се отнеме имущество на стойност 312 794.26 лв., придобито през проверявания период от 12.03.04г. до 12.03.14г. Твърдяло се е, че претендираното за отнемане имущество е незаконно придобито, предвид наличието на презумпцията по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ - установено било наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, възлизащо на 300 834.48 лв., тъй като 2 установените доходи, приходи или източници на финансиране са били в размер на 80 924.22 лв., обичайните и извънредни разходи в размер на 45 936.24 лв. (от което следва, че нетният доход е бил 34 987.98 лв.), а придобитото през проверявания период имущество било в размер на 335 822.46 лв., от които: стойността на придобити недвижими имоти в размер на 290 000 лв., придобити МПС за 1 466.87лв., внесени средства за онлайн залагания в размер на 10 468.13 лв. и разходи за погасяване на кредити в размер на 33 887.46 лв. Така на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 72 от ЗОПДНПИ (отм.) се претендирало отнемането на ателие № 3 в гр. Варна на стойност от 80 000 лв. (производството в тази част е прекратено поради отказ от иска с определение № 260094/09.03.22г., което е влязло в сила), 22 кв.м. ид.ч. от дворно място в гр. Варна на стойност 18 000 лв., сумата в размер на 10 468.13 лв. внесени парични средства за онлайн залагания, сумата от 5 300.14 лв. погасителни вноски по усвоени кредити и разплащателна сметка, сумата от 2 575.99 лв. внесени парични средства, надхвърлящи погасените главница и лихви по усвоени кредити по разплащателна сметка, сумата от 145 000 лв., представляваща пазарната равностойност на продаден апартамент № 14 в гр.
Варна, сумата от 50 000, представляваща пазарната стойност на отчуждено двойно подземно паркомясто в гр. Варна и сумата от 1 450 лв., представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил.
В исковата молба се е твърдяло, че въз основа на уведомление от 10.03.14г. от РП-Варна за привличането на ответника в качеството му на обвиняем на 07.02.14г. по ДП № 294/14г. на І РУ на МВР-Варна в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 от НК (попадащо в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 15 от ЗОПДНПИ /отм/), Комисията е образувала със съответен акт от 12.03.14г. проверка за придобиването на незаконно имущество. С решение от 07.12.17г. Комисията е образувала производство за отнемане на незаконно придобито от ответника имущество, а въз основа на взето решение на 14.03.18г. за внасяне на искането в съда, е предявена исковата молба.
Въз основа на ТР № 1/04.06.20г. по т.д. № 1/18г. на ОСГК на ВКС, с определение № 237/30.06.20г. по ч.гр.д. № 3191/19г. на ВКС, ІV г.о. е било отменено определение № 391/13.06.10г. по в.ч.гр.д. № 296/19г. на ВАпС, с което пък е било потвърдено определение № 604/21.02.19г. по настоящото гр. д. 609/18г. на ВОС за прекратяване на производството поради неспазване на срока за извършване и приключване на проверката от Комисията, и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради това изложените в отговора на частната жалба съображения досежно недопустимостта на исковото производство поради неспазване на този инструктивен (а не преклузивен) срок, не следва да се обсъждат отново.
Наведените от ищеца твърдения в изпълнение на дадените от съда указания с определения от 08.01.22г. и от 10.02.22г. са, че към началото на проверявания период ответникът и бившата му съпруга не са притежавали имущество – недвижими и движими вещи, парични суми и вземания и задължения. Към края на проверявания период ответникът притежава описаните в исковата молба имущества. Повторени са твърденията относно начина на остойностяване на значителното несъответствие, изхождайки от това, че имуществото е съвкупност за целия проверяван период. След частичният отказ от иска относно ателие № 3, то цената на иска следва да се намали от 312 794.26 лв. на 232 794.26 лв.
3
Настоящият състав на съда намира, че с оглед на наведените от Комисията твърдения по фактите, отправените до съда искания, както и от установеното по-горе, то приложимият закон за преценка на допустимостта на предявения от Комисията иск, е ЗПКОНПИ по арг. от нормата на § 5, ал. 2 от ПЗР на същия, в редакцията на тази норма след изменението й с ДВ, бр. 1 от 2019г., тъй като проверката и производството пред съда са започнали по ЗОПДНПИ /в сила от 19.11.12г. и отменен, считано от 23.01.18г., но бил приложим според § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ до допълването му с ал. 2 през 2019г./, но следва да се довършат по реда на ЗПКОНПИ. Съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на приложимия ЗПКОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, независимо, че проверката и производството за отнемане на незаконно придобито имущество са започнали по реда на ЗОПДНПИ /отм./ (в този см. виж Решение № 86 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019 г., IV г. о., ГК).
Съдебното производство се явява допустимо и с оглед представените писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата за привличането на ответника като обвиняем в извършването на престъпление, посочено в списъка по чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ (понастоящем - чл. 108, ал. 1 от ЗПКОНПИ), за постановяването на надлежни актове за образуване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество, за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на искане за отнемане на такова имущество от ответника.
При констатацията на първоинстанционния съд за редовност на исковата молба, предвид и уточняването на твърденията на Комисията, доказването на тези твърдения от ищеца и наличието или липсата на предпоставките за отнемане на претендираното имущество в полза на държавата, е въпрос по съществото на правния спор, по който съдът се произнася с решението си. Освен това следва да бъде посочено, че Комисията е обосновала претенцията си за отнемане на равностойност на неналично имущество (недвижими вещи и МПС) с твърдения за отчуждаването им по противопоставим на държавата начин в посочените и предвидени от закона хипотези.
Действително по приложението на ЗПКОНПИ е налице понастоящем противоречива съдебна практика на ВКС по въпросите относно това:
- дали представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?, и
Разпечатката съдържа 21 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1df5f536-b0f1-4ede-b173-b2cf053521b0