Решение № 251 от 28.10.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Сливница, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100868 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано е с искова молба вх. № 6191/12.11.2024 г. по описа на РС – Сливница, подадена от Д. Р. И., чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д.

М., срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени обективно евентуално съединени отрицателни установителни искове съответно – главен за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 492093 от 27.03.2017 г. е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, и евентуален за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № 492093 от 27.03.2017 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Ferratum Bank“, в полза на ответника, поради неравноправност на основание чл. 143, т. 9 ЗЗП и поради нарушаване на разпоредите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.

4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 27.03.2017 г. при условията на ЗПФУР между ищеца и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит № 492093, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 1100,00 лв. Твърди се, че посоченият ГПР е в размер на 49,66 %.

Твърди се, че съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на ответника, като в договора никъде не е посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързаното с кредитора лице и едва след като усвоил заемната сума, кредитополучателят разбрал, че му е начислена и такса за поръчителството в размер на 550,00 лв. Сочи се, че дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито в ОУ е посочени, че сключването на договора за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита.

Твърди се, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен 1 подпис, подари което липсва съгласие, а също и че не е подписвал и договор за поръчителство и такъв не му е бил предоставян. Ищецът твърди още, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, като не е спазена и тази на евентуалния договор за допълнителна услуга. На следващо място, релевира твърдения за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не се съдържа начинът на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, респ. общо дължимата сума по него, като наред с това е посочен и грешен ГПР, тъй като сумата за предоставяне на поръчителство не е била включена като разход по кредита, макар този договор за поръчителство да е задължително условие за предоставяне на кредита. В този смисъл посоченият в договора ГПР и обща дължима сума не отговарят на действителните такива, като същите представляват невярна информация и следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди се още, че самата клауза на чл. 5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.

143, т. 9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал.

4 ЗПК. Претендират се разноски в производството, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК (препис от исковата молба е връчена на служител на дружеството на 10.02.2025 г.) по делото е постъпил отговор вх. № 1501/12.03.2025 г., подаден по куриер на 10.03.2025 г., с който ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – юрк. Г.Г., е оспорил изцяло предявените искове, като поддържа, че твърдението че поръчителството от Мултитюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на договора, е неоснователно, тъй като ищецът е можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Сочи, че исковете за недействителност на договора за поръчителство са недопустими, тъй като не са предявени срещу надлежния ответник, а именно страната по този договор Мултитюд Банк, която е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимно признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Сочи, че ищецът сам е избрал Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Поддържа, че твърденията за нарушение на чл. 143 ЗЗП са неоснователни, доколкото чл. 5 от Договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване, като в СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитюд Банк, които ищецът доброволно е приел. Твърди, че не е налице и нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като договорът за гаранция е възмездна услуга с трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна услуга. Претендира и разноски в производството.

Към отговора не са представени писмени доказателствени средства, като не са направени и доказателствени искания.

В последно проведеното съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба от адв. М., с която се прави искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

В последно проведеното съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител, като за предходно заседание по делото е постъпила молба, с която се ответникът моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 2 установено следното от фактическа страна:

С определението си за насрочване на делото, в което е инкорпориран и проектът за доклад по делото (л. 24-29 от делото), съдът е отдели като безспорно между страните, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 492093 от 27.03.2017 г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 1100,00 лв., при ГПР в размер на 49,66 %.

С проекта си за доклад съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4, вр. чл. 155 ГПК е обявил за служебно известни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ се установява, че към датата на сключване на договора – 27.03.2017 г., едноличен собственик на капитала на дружеството „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, е Мултитюд СЕ, идентификация 1950969-1, Финландия; към 03.04.2025 г., едноличен собственик на капитала на дружеството е Мултитюд АГ, чуждестранно юридическо лице, Държава: ШВЕЙЦАРИЯ, а преди 04.03.2025 г. едноличен собственик на капитала е било Мултитюд ПЛС, Идентификация C 109441, чуждестранно юридическо лице, Държава: МАЛТА; от извършена служебно справка в публично достъпния Търговски регистър на Малта се установява, че собственици на капитала на Multitude bank p.l.c., (рег. № C 56251) са лицата Ferratum (Malta) Holding Limited (рег. № C 56250), регистрирано в Малта, притежаващо 9999999 дяла на стойност по 1 евро всеки, и Multitude AG (рег. № CHE445.352.012), регистрирано в Швейцария, притежаващо 1 дял. Същевременно собственици на капитала на мажоритарния собственик – Ferratum (Malta) Holding Limited (рег. № C 56250), регистрирано в Малта, са Multitude International Services OY (рег. № 2583264-7), регистрирано във Финландия, притежаващо един дял на стойност 1 евро, и Multitude AG (рег. № CHE-445.352.012), регистрирано в Швейцария, притежаващо 999999 дяла.; при справка в публично достъпния търговски регистър на Швейцария се установява, че на основание решение от 05.09.2024 г. Multitude P.L.C. (рег. № C 109441) е преместило офиса си от Гзира (Малта) в Швейцария, където е било регистрирано Multitude AG (рег. № CHE-445.352.012).

С протоколно определение от проведеното на 03.07.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е допълнил доклада си по делото, като на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отелил като безспорни между страните обстоятелствата, че във вр. с Договор за потребителски кредит № 492093/27.03.2017 г. и на осн. чл. 5 от същия, е сключен договор за предоставяне на поръчителство с „Фератум Банк“ в полза на „Фератум България „ЕООД, възнаграждението по който не е взето предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит.

Срещу доклада по делото не са постъпили възражения, като същият (след допълването му) е обявен за окончателен с протоколно определение 03.07.2025 г.

При справка от публично достъпния на страницата на БНБ регистър на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП, с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, се установява, че под № 178 е вписано Multitude Bank PLC (предишно име до 30.09.2022 г. – Ferratum Bank Plc).

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Районен съд – Сливница, III-ти състав, е бил сезиран с първоначално евентуално обективно съединени отрицателни установителни искове, съответно главен с правно 3 основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и евентуален с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 и пр. 2 ЗЗД

Основателността на исковете се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) Сключен между ищеца и ответника договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание; 2) Нарушаване на изискванията по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. по евентуалния иск – нарушаване на изискванията за добросъвестност при уговаряне на клаузата на чл. 5 от Договора за кредит.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен соченият в исковата молба договор за потребителски кредит, със соченото в исковата молба съдържание.

Предвид твърденията за наличие на свързан с договора за потребителски кредит договор за учредяване на поръчителство, вземанията по който не са взети предвид при определяне на ГПР и при съобразяване на най-актуалната практика на СЕС по Решение от 13.05.2025 г. по дело № С-337/23, на ищеца следва да се укаже, че той носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване, че сключването на договора за поръчителство е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, поради което разходите по договора за поръчителство, водещи до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, респ. в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.

В случай че ищецът установи възникването на правоотношение между страните по силата на посочения в исковата молба договор за кредит, в тежест на ответника е да установи, че са били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като може да проведе и насрещно доказване, за да установи, че сключването на договор за поръчителство с трето неучастващо по делото лице не е предвидено в договора за кредит.