Решение № 4753 от 08.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4753 гр. София, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгени Г. при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г. Гражданско дело № 20221100106075 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] Ц. Ц. заявява в искова молба от 10.06.2022 г., че е майка на Н.Н., който е починал вследствие на ПТП, което на 23.01.2020 г. е причинила ответницата Б. К.. Това е било установено с присъда, която е влязла в сила.

Към момента на ПТП Б. К. е работила за ответника „С.Е.“ ЕАД (Е.).

[2] От смъртта на сина си Ц. Ц. е претърпяла болки и страдания, които оценява на 120 000,00 лева. Тя е заплатила и 2 500,00 лева за погребението на сина си. Нито Б. К., нито Е. е заплатил на Ц. Ц. обезщетение за тези вреди.

Ето защо Ц. Ц. моли съда да осъди Е. и Б. К. солидарно да ѝ заплатят:

- 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- 2 500,00 лева обезщетение за имуществени вреди;

- законната лихва от 23.01.2020 г. до окончателното изплащане и 1 разноските по делото (исковата молба, л. 2-4; молбата за изменение на иска и определението на съда за допускането му, л. 291, 295).

2. На ответниците

2.1. На Е.

[3] Е. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че Н.Н. е допринесъл за настъпването на ПТП, понеже е пресичал трамвайната линия на място, непозволено за това. Е. също твърди, че, ако на Ц. Ц. е било изплатено обезщетение от застрахователя на гражданската отговорност (ГО) на Б. К., тогава обезщетението на Ц. Ц. да бъде намалено с обезщетението, изплатено от застрахователя. Затова Е. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 20-24).

2.2. На Б. К.

[4] Б. К. е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че:

1. търсеното обезщетение е прекомерно;

2. Н.Н. е допринесъл за настъпването на ПТП, понеже е пресичал трамвайната линия на място, необозначено за това. Затова Б. К. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 48-50).

[5] Б. К. е предявила срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД (ОЗК) обратен иск. Тя е заявила, че към момента на ПТП нейната ГО е била застрахована при ОЗК.

Затова, ако съдът уважи основния иск, тя моли съда да осъди ОЗК да заплати обезщетението, което тя евентуално дължи на Ц. Ц. (обратния иск, л.

130-131).

3. На третото привлечено лице

[6] Третото привлечено лице ОЗК е оспорило както основния, така и 2 обратния иск. ОЗК заявява, че търсеното обезщетение е прекомерно, а Н.Н. е допринесъл за настъпването на ПТП, понеже е предприел пресичане на трамвайната линия на място, необозначено за това. Затова ОЗК моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 221-223).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

[7] Ц. Ц. е била родена на **** г., а синът

Н.Н. е бил роден на

02.01.1990 г. (удостоверението за наследници, л. 15). Бащата на Н.Н. е бил почина и той той е живеел в апартамент в София с майка си Ц. Ц., баба си и дядо си (родителите на майка му) (показанията на свидетелката В., л. 296).

Н.Н. не е имал братя и сестри (удостоверението за наследници, л. 15). Той не е бил женен. През 2019 г. е починал бащата на Ц. Ц. (показанията на свидетелката В., л. 296).

[8] Н.Н. е бил добър син, работил е като охрана на магазин «Лидл» в Студенстки град. Той не е пиел и пушел, не е употребявал и наркотици (показанията на свидетелката В., л. 296).

[9] Не се спори, че Б. К. е работила като ватман към Е.. На 23.01.2020 г. около 11:20 часа Б. К. е управлявала трамвайна мотриса по обособено трасе на ул. «Искърско шосе» с посока от бул. «Христофор Колумб» към ул. «Туше Делииванов». Трасето на трамвайната линия е било отделено от двете страни с мрежа, която на места е била разкъсана и се е случвало през нея да минават пешеходци, които са пресичали трамвайнaта линия.

[10] В това време пред трамвая, управляван от Б. К., е бил спрял друг трамвай поради настъпила авария, за която не е било съобщено на останалите ватмани. Когато трамваят на Б. К. е навлязъл в 20-30 метровата крива за десен завой, е настъпил удар между двата трамвая, защото Б. К. не е забелязала спрелия трамвай, тъй като почти през цялото време е била наведена надолу и 3 не е наблюдавала трамвайната линия.

[11] В същото време обаче, Н.Н. е пресичал трамвайната линия между първия трамвай и трамвая, управляван от Б. К.. В резултат от притискането между двете мотриси Н.Н. е получил наранявания, от които е починал (присъдата и мотивите към нея, л. 6-14; заключението на вещото лице доцент А., л. 208-214). Не се спори, че ГО на Б. К. е била застрахована при ОЗК.

[12] Ц. Ц. е приела тежко смъртта на сина си. Тя непрекъснато е плачела.

[13] Ц. Ц. е изнесла погребението на сина си, както и помените за него след това, постоянно е посещавала гроба му. Тя е направила разходи за погребението (съдът приема това, защото е абсурдно тя да не е направила такива, ако е изнесла погребението, а и не е имало кой друг да заплати за него предвид липсата на други близки роднини на Н.Н.).

[14] Няколко месеца след смъртта на Н.Н. е починала и майката на Ц.

Ц.. Така тя е останала без близки роднини в София (показанията на свидетелката В., л. 296).

[15] Не се спори, че нито Е., нито Б. К., нито ОЗК са заплащали на Ц.

Ц. обезщетение за вредите, претърпени от смъртта на сина Н.Н.. Ц. Ц. не дължи държавна такса и разноски. Тя е заплатила 2 000,00 лева на адвокат (л.

5). Е. е заплатил 200,00 лева за вещо лице (л. 156) и 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 156а). Б. К. е заплатила: 500,00 лева държавна такса по обратния иск (л. 178); 9 000,00 лева на адвокат (л. 168).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И

РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

4

[16] Ц. Ц. е предявила по два иска срещу всеки от ответниците Б. К. и Е. – по един иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и по един иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Исковете срещу Б. К. са по чл. 45, ал. 1, връзка с ал. 2 от ЗЗД, а срещу Е. са по чл. 49 от ЗЗ. Предпоставките за уважаването на иска по чл. 49 от ЗЗД са идентични на тези по чл. 45 от ЗЗД плюс две допълнителни предпоставки. Затова съдът разглежда всички искове едновременно.

1. По исковете по чл. 45, ал. 1, връзка с ал. 2 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД [17] Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

Възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД). Изпълнителят на работа, извършил протИ.правното деяние, и възложителят на работата отговарят солидарно за вредите, претърпени от увредения (решение на ВКС 5032010-III Г. О. по гр. д. 1 069/2009 г.).

[18] Следователно предпоставките за уважаване на исковете по чл. 45 от ЗЗД срещу Б. К. са:

1. Б. К. да е извършила действие;

2. то да е било протИ.правно и виновно;

3. това действие да е причинило смъртта на Н.Н., а Ц. Ц. да е негова майка и да е претърпяла от смъртта на сина си - имуществени вреди; болки, страдания и неудобства;

4. Б. К. да не е изплатила обезщетение на Ц. Ц.. Предпоставките за уважаването на исковете по чл. 49 от ЗЗД срещу Е. са тези за уважаването на исковете по чл. 45 от ЗЗД срещу Б. К. плюс:

5. при извършването на протИ.правното действие Б. К. да е изпълнявала работа, която ѝ е била възложена от Е.;

6. Е. да не е изплатил обезщетение на Ц. Ц..

5