Решение № 257 от 23.07.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Смолян, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20235440101176 по описа за 2023 година

Ищецът Н. Н. В. от гр. Смолян чрез пълномощника адв. *** е предявил срещу „***“ ЕООД, представлявано от *** иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. и чл. 143, ал. 1 и 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1208326/28.10.2022 г. поради противоречие с чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.

20 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Претендира за деловодните разноски Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по договор за потребителски кредит № 1208326/28.10.2022 г., сключен с „***“ ЕООД. Съгласно Договора следва да върне обща сума в размер на 1845 лева, при отпуснат кредит в размер на 1 500 лв. и 345 лв. лихва, при ЛП 23,00 % и ГПР 49.11. Счита, че договорът е нищожен. Едновременно с подписването на договора за кредит е подписан и договор за гаранция /поръчителство/ с Multitude Bank със седалище в *** срещу задължението за заплащане на такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 1425 лв. Таксата не е включена в ГПР, налице е заблуждаваща търговска практика, посочен е неверен ГПР.

Адв. *** - пълномощник на ищеца претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното:

Твърди, че ГПР е бил посочен в СЕФ и в договора, като в погасителния план са 1 посочени всички дължими вноски, размери, падежи. Задължението за плащане на такса гарант е към трето лице, а не към ответника. Ответникът не е имал задължение, но и право да включва в ГПР таксата за гаранта. Договорът за гарант е бил изготвен след като ищецът е направил избор за този вид обезпечение. Договорът е сключен в рамките на свободата на договаряне на страните. Договорът за гаранция не е бил условие за сключването на договора за кредит, а избраната възможност, предвидена в чл. 5 от договора за кредит е индивидуално договорена с ищеца. След получаването на проекта за договора за кредит и договора за гарант ищецът сам е потвърдил със СМС, че желае да сключи договора за кредит при тези условия, поради което и няма заблуждаваща търговска практика. Няма заобикаляне на закона, тъй като дължимото възнаграждение на гаранта не следва да се включва в размера на ГПР по кредита.

Предявява насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за реално изпълнение на договор за заплащане на непогасена главница в размер на 345 лв. ведно със законната лихва от предявяването на насрещния иск до окончателното плащане. Фактическите твърдения се свеждат до следното: Ответникът отпуснал на ищеца кредит в размер на 1500 лв., който същият следвало да върне ведно с лихва в размер на 345 лв. Ищецът извършил плащания в общ размер 1 500 лв., с която са платени договорната лихва и част от главницата и е останала неплатена сумата от 345 лв. представляваща главница. Претендира за разноски.

От Н. В., чрез пълномощника му адв. *** е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба, с който оспорва насрещния иск като неоснователен. Счита за недействителен договора за кредит на осн. чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1 т. 1, чл. 11, т. 1 и 2 ЗПК, както и като нищожен, поради неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 ЗПК, представляващи заблуждаваща търговска практика относно клаузите във връзка с посочения в договора ГПК.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. ***, която поддържа исковата молба, оспорва писмения отговор. Моли да бъде уважен предявения иск като основателен и доказан и отхвърлен предявения от ответното дружество насрещен иск като недоказан. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.10.2022 г. между „***“ ЕООД като кредитор и Н. В. като кредитополучател е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1208326, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 1 500 лева със срок за издължаване 12 месеца, като първата вноска е с падежна дата 27.11.2022 г..

Кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с лихва от 23 % в размер на 345 лв. или общо сумата от 1 845 лв. Договорен е ГПР от 49,11 %.

Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение. Уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени нито 2 от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на договора кредитополучателят е потвърдил, че при кандидатстването за кредита сам е избрал поръчителя.

Погасителният план, предоставен от ответника на ищеца като част от преддоговорната информация /л. 14/ съдържа броя на погасителните вноски, падежните дати, като първата падежна дата е 27.11.2022 г., а последната 12- та вноска е с падеж 23.10.2023 г., размера на вноската – 153,75 лв., образувана от главница и лихва. Във вноските не фигурира размерът на плащането за поръчител.

На 29.10.2022 г. е сключен договор за гаранция /поръчителство/ между *** банк със седалище в *** като гарант и Н. В. като клиент с предмет обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договора за потребителски кредит, сключен на 28.10.2022 г. между *** и Н. В., който договор за кредит, ведно с общите условия са неразделна част от договора за гаранция /поръчителство/ - т. 1.5. Не е спорно и видно от т. 1.6. от договора за гаранция е, че договорената такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ от „*** банк“ е в размер на 1425 лв., платима на 12 месечни вноски с падежи - падежните дати на вноските по кредита и в размерите, посочени в погасителния план към договора за гаранция /л. 13/.

Договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство/ не е подписан от ищеца като клиент, а за гаранта е положен сканиран подпис.

Редът и условията за кандидатстване за потребителския кредит са предвидени в т. 3 от общите условия /л. 20-21/. Според т.4.1. кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя преддоговорна информация за избрания кредит. Според т. 5 преди сключването на договора за потребителски кредит кредиторът оценява кредитоспособността на кредитополучателя и възможността за повишаване на кредитоспособността, вкл. и чрез обезпечение, предложено от последния - предоставено от гарант чрез договор за поръчителство или поръчителство от поръчител – физическо лице, предложен от кредитоискателя и одобрен от дружеството. Съгласно т. 5.8. от ОУ Поръчителят/гарантът е задължен солидарно с кредитополучателя.

Според т. 6.6. договорът за кредит се счита сключен с изпращане на съгласие за сключване от кредитополучателя по един от предвидените начини - СМС, код за потвърждение на интернет страницата на кредитора, потвърждение за сключването на договора на потребителския профил на клиента или чрез собственоръчно подписване, което съгласие следва да бъде изпратено в рамките на 48 часа от уведомлението от дружеството за одобрение на потребителския кредит. В т. 9.4. са посочени банковите сметки на дружеството кредитор в ***а и *** или алтернативно е предвидена възможност за плащане на месечните вноски чрез Изи пей по клиентския номер на дружеството.

Ответникът признава факта, че ищецът е платил общо 1 500 лева по договора за кредит, като твърди, че е останала за плащане сума в размер на 345 лв., представляваща част от дължимата главница.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни 3 изводи:

Предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, предявен между надлежно легитимирани страни - страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между страните е бил сключен договор за кредит по реда на ЗПФУР. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В чл. 10, ал. 1 ЗПФУР е предвидено задължение за доставчика на услугата да уведоми своевременно потребителя за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

В чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР изрично е предвидено, че при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ.

Според разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Ал. 4 предвижда, че писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено. Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

От страна на ищеца се представят преддоговорната информация /л. 14-158, както и общите условия за предоставяне на потребителски кредити от „***“ ЕООД л. 19-24 и общите условия към договора за гаранция /поръчителство/ л. 25-29/.

От страна на ответника не се представят доказателства, че цялата необходима информация по чл. 10 ЗПФУР действително е била предоставена и получена по предвидения начин на ищеца. С оглед твърдението на ответника, че информацията, свързана със сключване на договора и извършените потвърждения от страна на ищеца е извършвано по електронен път на електронните адреси на страните, то е необходимо от страна на ответника да се ангажират доказателства, че това е извършвано съобразно изискванията на закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, с предишно наименование - Закон за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП//.

Както е установено в съдебната практика, разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. В 4 конкретния случай с оглед предвиденото в чл. 6 и чл. 7 от същия закон следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията, служебната информация и прикачени файлове, е получаването на електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ.

За да се приеме, че договорът е произвел действие между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т. е. че задължителната за сключване на договора информация е достигнала до потребителя.

Чл. 18, ал. 5 ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – 148 от ЗЗП.

В случая от страна на ответника не се ангажират доказателства, потвърждаващи получаването на цялата необходима преддоговорна информация от ищцата.