Определение № 1560 от 27.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1560 гр. София, 27.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20268002100292 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т. срещу решение №.416/17.10.25 по г.д.№.578/25 на ОС Русе, с което е потвърдено решение №.592/18.04.25 по г.д.№.6449/23 на РС Русе за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и чл.124 ГПК за прогласяване нищожността на договор за продажба, изповядан с нот. акт №.../... ... ..., т..., рег.№..., д.№.../..., вписан в СВ Русе с вх.№...., акт №..., т..., д.№..../..., поради привидност /абсолютна симулация/ и признаване на касатора за собственик на имотите, предмет на този договор.

Ответната страна И. И. Х. оспорва жалбата; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че на 22.04.10 с оспорения нотариален акт М. А. С. е продала на ответника недвижим имот /ателие за творческа дейност и апартамент/, като на същата дата страните са подписали и обратно писмо; същевременно с нотариално завещание от 12.09.19 /нот. акт за нот. завещание №.../... ... ... , т..., рег. №..., д.№.../..., вписан в СВ Русе с рег.№.../... ... ..., т..., акт №.../.../ С. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ищеца - неин внук; волята й е била изразено устно в присъствието на двама свидетели, подписали акта, като вместо подпис завещателката е положила отпечатък от десен палец, 1 заявявайки, че не може да подпише поради влошено здравословно състояние. Доколкото ответникът с отговора на исковата молба е направил правоизключващо възражение, че ищецът не е наследник по завещание, тъй като то е унищожаемо /към момента на съставянето му завещателката не е била в състояние да разбира и ръководи действията си поради дългогодишно страдание от деменция/, съдът е намерил, че възражението е допустимо - в правната теория /Българско наследствено право, Х. Т., осмо издание/ и практика се приема, че всеки заинтересован /а не само наследниците/ може да иска унищожаване на завещанието, може да предяви иск или да го релевира във формата на възражение по предявен срещу него иск-както е в случая, като по този начин се оспорва материалноправната легитимация на ищеца.

В разглежданата хипотеза от множеството събрани по делото писмени доказателства медицински документи и информация, съдържаща се в документацията по настаняването на М. С. от дъщеря и Г. Т. в Дом за пълнолетни лица с деменция „Приста“ на 06.06.19, където е пребивавала до 04.09.19 /когато е била настанена в лечебно заведение от близките й поради влошаване на състоянието й/, както и от неоспореното заключение на психиатричната експертиза - е направен категоричен извод, че към датата на нотариалното завещание 12.09.19 завещателката е била в състояние, в което не е можела да изрази разумна воля. М.С.

/родена на ... ... ..., починала на 2.10.19/ е била с диагноза „деменция при болест на Алцхаймер“, с клинично проявено начало около 70 годишна възраст, с давност на изразен дементен процес от 2018г.; в стадия, на който е било заболяването, не е било възможно С. да има просветление, разумна мисъл и поведение; в медицинската документация няма данни за подобрение на състоянието; тя не е била в състояние да състави изреченията, записани като нейна воля в завещанието; била е с отслабени задръжки, намалена до липсваща критичност, намалена самооценка, не е имала съзнание за болест - поради което и не е било възможно сама да обясни, че е във влошено здравословно състояние и че не може да се подпише; въз основа на описаните тежки нарушения на психичните сфери към 12.09.2019г. лицето не е могло да изрази разумна и осъзната воля, да разбира смисъла и съдържанието и последиците от такава воля за завещание /психиатрична експертиза/.

Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.43 ал.1 б.“а“ ЗН – според която завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и разпоредбата на чл.13 ЗН - в която е посочено, че всяко лице, което е навършило 18г. и не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Приел е, че с оглед посочените законови норми и събраните доказателства, направеното от М. С. в полза на В. Т. нотариално завещание се явява унищожаемо, тъй като по време на съставянето му към 12.09.19 завещателката е била неспособна да завещава /поради здравословното си състояние не е била способна да действа разумно, т.е. нямала е завещателска годност/. При това положение, с оглед основателността на правопогасяващото възражение на ответника, материалноправната легитимация на ищеца е намерена за оборена и исковете му – за неоснователни.

Касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите:

2

1.“Допустимо ли е възражение за унищожаемост на завещание, направено от лице, което не е наследник или заветник, и следва ли съдът да го разгледа?“ /реш.№.60107/4.11.21 по г.д.

№.1085/21, ІІ ГО, реш. №.217/21.01.20 по г.д.№.582/19, ІІІ ГО, реш.№.290/18.10.13 по г.д.

№.1362/ 12, ІV ГО, реш.№.735/5.10.09 по г.д.№.1411/08, ІV ГО/; 2.“Допустимо ли е съдът да зачете унищожаемостта на сделка и да отхвърли исковете на ищеца, когато не е налице успешно проведен иск за унищожаване от легитимирано лице, а ответникът не е носител на правото на унищожаване, но е направил възражение за унищожаемост?“ /реш.№.735/5.10.09 по г.д.№.1411/08, ІV ГО, реш.№.193/22.07.11 по г.д.№.1324/10, ІІ ГО, опр.№.285/23.01.24 по ч.г.д.№.155/24, ІІІ ГО, реш.№.307/10.06.25 по г.д.№.1594/24, ІІІ ГО/.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Сочената от касатора практика във връзка с първия въпрос е неотносима към него така, както е зададен /касае правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост, последици от нищожност на пълномощно, респективно порока на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, и правния интерес и легитимация на наследник на мнимо представляван в договор, сключен без представителна власт, по иск за нищожност, правен интерес на ищец от иск по чл.31 ЗЗД; доколкото решенията третират унищожаване на сделки, касаят хипотези, в които правата на страната, встъпила в договор, са били опорочени-поради което и е прието, че само тя или наследниците й могат да искат унищожаването му/. Същевременно отговора му зависи от фактите и обстоятелствата на случая и те са различни от тези в цитираните решения. В разглежданата хипотеза се касае за оспорване на активна легитимация на ищец по иск за нищожност, който основава претенцията си именно на твърдение, че е наследник по завещание на прехвърлителката /а не до иск за унищожаване на договор поради опорочаване на волята на праводател на ищеца/; при това положение ответникът - неин съконтрахент по атакуваната сделка, има правен интерес да оспори активната му легитимация – твърдейки, че завещанието, с което ищецът се легитимира като наследник, е нищожно или унищожаемо. Не става въпрос за самостоятелно предявен иск за унищожаемост. Поради това и преценката за допустимостта на иска зависи от особеностите на случая. В разглежданата хипотеза такава преценка е направена и е прието, че чрез възражението за унищожаемост се оспорва активната материалноправна легитимация и ответникът има правен интерес да го направи. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

Аналогичното важи и за втория въпрос. Цитираните решения касаят въпроси, различни от изведения от касатора. Същевременно съдът не е приемал, че ответникът не може да релевира провоизключващо възражение за унищожаемост на завещанието – напротив, това, което е приел е, че има правен интерес да претендира унищожаването му, тъй като по този начин оспорва активната легитимация на ищеца – който обосновава правата си именно с качеството си на наследник на починалата прехвърлителка, твърдейки, че сключената от нея сделка е симулативна. При тези обстоятелства не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва 3 да се допуска. Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.416/17.10.25 по г.д.№.578/25 на ОС Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4