Решение № 14311 от 16.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4032/2025
- Вид
- Решение № 14311
- Подписан
- 16.07.2026
- Състав
- МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 374, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 384, ал. 2, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 406 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 483, ал. 7, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 19 · Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II )
РЕШЕНИЕ
№ 14311 гр. София, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110104032 по описа за 2025 година
Производствотo e по реда на чл. 124 ГПК.
“Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е предявило срещу “Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД иск по чл. 411 КЗ за сумата от 2466,37 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху лек автомобил марка „Д*“, модел „Д*“ с рег. № СВ**, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица № 4704230100007211, които щети са настъпили при ПТП от 18.01.2024 г. в гр. Реско, Република Полша по вина на водача на ППС марка „30*“ с рег. № С**, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (23.01.2025 г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 18.01.2024 г. в гр. Реско, Република Полша, при извършване на маневра на заден ход водачът на ППС марка “30*” с рег. № СВ ** не се съобразил с разположението на паркирания в близост лек автомобил марка “Д*” модел “Д*” с рег. № СВ ***, вследствие на което ударил последния. Към датата на произшествието лекият автомобил бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка “каско” и в изпълнение на задълженията си по договора ищецът изплатил застрахователно обезщетение по повод процесния инцидент в размер на 2436,37 лева. Съгласно двустранния констативен протокол за ПТП, съставен при настъпване на събитието, същото възникнало по вина на водача на ППС марка “30*” с рег. № СВ **, който водач към датата на събитието имал сключена при ответника застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. При това ответникът 1 дължал заплащане на сума в размер на 2466,37 лева, включваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски от 30 лева. При отправена от ищеца извънсъдебна покана за плащане на сумата ответникът отказал изпълнение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска по основание и размер. Възразява, че твърдяното ПТП е настъпило в гр. Мъглиж, България, което населено място било отбелязано първоначално в двустранния констативен протокол за ПТП, но впоследствие било зачертано и вписано място на инцидента “гр. Реско, Полша”. В тази връзка оспорва двустранния констативен протокол и заявлението за изплащане на обезщетение относно верността на декларираните в тях обстоятелства.
Възразява, че процесното събитие не е покрит риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, защото процесното ППС, тип “багер”, към датата на произшествието не било използвано като средство за транспорт, а било използвано за друга дейност. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка между поведението на водача на ППС, тип “багер”, и твърдените вреди върху лек автомобил марка „Д*“, модел „Д*“, като възразява, че същите са били налични преди датата на настъпване на процесното ПТП. Евентуално възразява, че се касае за вреди от вещ по смисъла на чл. 50 ЗЗД. Оспорва иска и по размер, като намира същият за завишен и несъответен на действителния размер на вредите, както на пазарните цени към датата на настъпване на ПТП. В условията на евентуалност иска претенцията да бъде намалена с 300 лева, тъй като било уговорено безусловно самоучастие в размер на посочената сума.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за вреди, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът и действителният размер на причинените вреди.
Съдът приема за установено, че на 18.01.2024 г. в гр. Реско, Република Полша, на обособена площадка, предназначена за разтоварване на строителни материали и паркиране на автомобили, е бил паркиран лек автомобил марка „Д*“, модел „Д*“ с рег. № СВ**. В близост до него се е намирал ППС, тип “товарач”, марка „30*“ с рег. № С**, чийто водач, предприемайки маневра за движение на заден ход, не се убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и е ударил паркирания лек автомобил марка „Д*“, модел „Д*“ с рег. № СВ**.
Горните изводи съдът основа на показанията на разпитания по делото свидетел Ю. В..
Същият посочва, че към м.01.2024 г. е работил при “Сънотех Сървисис” в Полша, гр. Реско.
Свидетелят изпълнявал длъжността “монтажник” и възложените му функции били свързани с изграждане на фотоволтаични паркове. Обектът, по който работели, се намирал в близост до града. Посочва, че е настъпило ПТП, при което бил увреден управляван от него служебен автомобил “Д* Д*”. Свидетелят посочва, че инцидентът настъпил след като паркирал лекия 2 автомобил на обособена площадка. След известно време в същия ден, когато се връщал към автомобила, видял, че водачът на машина - тип “малък товарач”, ударил паркирания автомобил “Д* Д*”, докато извършвал маневра на заден ход в опит да освободи пътя за потеглянето на други автомобили. Свидетелят посочва, че се е намирал на около 200 м. разстояние от мястото на инцидента. Паркираният лек автомобил “Д* Д*” бил ударен в предната част - решетката била счупена и капакът бил подгънат. На обекта имало ръководни лица и те предприели действия по установяване на щетите. След инцидента свидетелят не бил разговарял с водача на машината и не е участвал при съставянето на документи по повод събитието. Свидетелят посочва, че багерът, чийто водач бил участник в инцидента, бил използван за товаро - разтоварителни дейности, като събитието настъпило, докато била извършвана маневра с оглед освобождаване на място за потеглянето на други автомобили.
Мястото, на което настъпил инцидентът, представлявало площадка, обособена за разтоварване на материали. Когато била свободна, площадката се ползвала за паркиране на автомобили и машини.
Съдът кредитира гореописаните показания на св. В., защото същите са последователни и съответстват на заключението по съдебно - автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, и според което щетите върху Д*“, модел „Д*“ с рег.
№ СВ** от техническа гледна точка могат да бъдат получени при описания механизъм.
Изводът за възникване на произшествието на посочените дата, място, участници и механизъм, не се разколебава от това, че част от събраните по делото писмени доказателства (двустранен констативен протокол за ПТП и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение) не отразяват точно обстоятелствата около настъпване на процесния пътен инцидент. Върху двустранния констативен протокол за ПТП (л.7) е нанесена поправка относно мястото на събитието, като първоначално е изписано, че произшествието е настъпило в България, Мъглиж, който текст впоследствие е задраскан и за място на инцидента е отразено “Реско, Полша”. Несъответствие относно място на събитието е налице в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение при ищеца (л. 29), в което е отразено, че произшествието е настъпило в България, Мъглиж. Отделно от това съдът приема, че невярно в двустранния констативен протокол за ПТП е отразено, че водач на лекия автомобил “Д* Д*” към датата на настъпване на инцидента е бил И. Й.. Последният е разпитан по делото като свидетел и същият заявява, че не е подписвал процесния двустранен констативен протокол за ПТП, посочва, че никога не е бил командирован в Полша и не е управлявал автомобил “Д* Д*”. По делото се установи, че Ю. В. е бил водач на лекия автомобил “Д* Д*” към датата на инцидента.
При така събраните доказателства съдът приема за отречена доказателствената стойност на двустранния констативен протокол и на заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение в частта относно отразените в тях данни за процесното ПТП.
Посочените документи по съществото си са частни свидетелстващи такива и не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, а доказателственото им значение се преценява от съда по вътрешно убеждение при съпоставка с останалите доказателства. Настъпване на 3 твърдяното събитие подлежи на доказване по делото с всички допустими по ГПК доказателствени средства, като в случая доказването му е успешно проведено посредством кредитирани от съда показания на св. В., които намират подкрепа в приетото по делото заключение по съдебно - автотехническа експертиза. Съставянето на двустранен констативен протокол за ПТП, отразяващ вярно и точно всички правнорелевантни факти при настъпване на произшествието, не е от решаващо или основополагащо значение за доказване на произшествието.
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на процесното събитие лек автомобил марка „Д*“, модел „Д*“ с рег. № СВ** е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка “каско стандарт”, обективиран в застрахователна полица № 4704230100007211. В договора е уговорено самоучастие в размер на 300 лева.
Не се спори също така, че към датата на произшествието водачът на МПС марка “*” модел “Т.” с рег. № С ** е имал сключена при ответното застрахователно дружество застраховка по риска “Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Съдът приема, че предмет на делото е частноправно отношение с международен елемент, доколкото се установи, че процесното произшествие е настъпило на територията на Република Полша. Предвид разпоредбата на чл. 4 от Регламент (ЕС) № 1215 от 2012 на Европейския парламент и на Съвета настоящият съд е международно компетентен да се произнесе по настоящия спор.
Задължението на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” да обезщети причинената на пострадало лице вреда произтича от договора, поради което приложимото към това задължение право трябва да бъде определено в съответствие с разпоредбите на Регламент ЕО (ЕС) № 593 от 2008 на Европейския парламент и на Съвета (“Рим I”) (така е прието и в т. 54 от решение на СЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С - 359 от 2014 г. и дело С - 475 от 2014 г.). Съгласно чл. 7 от Регламент “Рим I” това е правото по обичайното местопребиваване на застрахователя. Ответното застрахователно дружество е регистрирано в Република България, поради което задължението на ответника (застраховател по риска “Гражданска отговорност на автомобилистите”) спрямо увреденото лице се урежда съгласно българското право. При това неоснователно се възразява от ответника, че правилата за задължителното застраховане на водача на ППС марка “*” модел “Т.” с рег. № С ** се определят според полското право, изхождайки от мястото на настъпване на инцидента. В случая се касае за тип МПС “земеделска и горска техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника”, с мощност на двигателя над 55 kW (видно от заключението а вещото лице и съобразно отбелязаното във въпросник - предложение при сключване на застраховка “Гражданска отговорност” - л. 53). За посочения тип МПС е задължително сключването на застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите - арг. от противното на чл. 483, ал. 7, т. 2 КЗ, вр. пар. 1, т. 2 и т. 12 ДР на ЗРКЗГТ.
Неоснователно е възражението на ответника, че при настъпване на произшествието 4
ППС марка “*” модел “Т.” с рег. № С ** не е служило като транспортно средство, т.е. като средство за придвижване, а е било използвано за друга дейност, като в тази връзка ответникът се е позовал на решение на СЕС по дело № С - 514/2016. В последното решение е прието, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „използване на превозни средства“ не обхваща случая, в който селскостопански трактор е участвал в произшествие и основната му функция към момента на настъпване на това произшествие не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка. Съгласно заключението на вещото лице ППС марка “*” модел “Т.” с рег. № С ** представлява мощен компактен верижен товарач, със страничен достъп до кабината и висока производителност, като се използва в строителството. Въпреки че посоченото ППС се използва в строителната дейност, съдът приема, че при настъпване на произшествието машината е била използвана като средство за придвижване. Сведения относно предназначението, с което е бил използвана машината при настъпване на произшествието, дава свидетелят Велев, който посочва, че водачът на товарача е извършвал маневра в опит да освободи място за потегляне на други автомобили, когато е настъпил и ударът с паркирания лек автомобил “Д* Д*”. Отделно от това следва да се има предвид, че използването на превозно средство обхваща не само хипотезите на движение по пътищата, т.е. на движението по обществената пътна мрежа, а и всяко използване на ППС в съответствие с обичайната му функция (в този смисъл е т. 34 от решение на СЕС по дело С - 514/2014). Понятието “използване на превозно средство” по смисъла на Първа директива обхваща всяко използване на превозното средство като средство за транспорт и не зависи от характеристиките на терена, на който се използва превозното средство (т.35 и т. 38 от решение на СЕС по дело С - 514/2016г.). При това ирелевантно е дали теренът, върху който е настъпило произшествието, е бил път, отворен за обществено ползване, като правно значение за понятието “използване на МПС” по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.1972 г. е придадено само на предназначението, с което е бил ползван автомобилът към настъпване на произшествието.