Решение № 307 от 06.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Кюстендил, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Любка Евг. Н. като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20241500500262 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано въз основа на въззивна жалба подадена от К. З. Ц. и В. Н. Б. – М., със съдебен адрес гр. *************, чрез пълномощника адв. Д. Д. от АК Кюстендил, насочена против Решение № 305 от 20.03.2024 г., поправено по реда на чл.

247 от ГПК с Решение № 322 от 26.03.2024 г., постановени от РС – Кюстендил по гр.д.

№ 2218/2022 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е признал за установено по отношение на К. З. Ц. и В. Н. Б.- М., че Б. О. Б. е собственик на основание саморъчно завещание от 18.02.2020 год., изготвено от Д.З. Н., починала на ***** год., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР *****, адрес на имота: ************** /***** жилищен етаж/, находящ се на етаж пет в сграда с идентификатор ***., предназначение- жилищна сградамногофамилна, предназначение на самостоятелният обект жилище, апартамент, жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта- 1, целият с площ от 42,23 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 1 с площ от 4,80 кв.м. и 2,018% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***; под обекта: ***; над обекта – няма и е осъдил В. Н. Б.- М. да предаде на Б. О. Б. владението на 2/3 ид. части от гореописания имот.

С постановеното на 26.03.2024 г. решение по реда на чл. 247 ГПК районният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение в частта, касаеща разноските, като е посочил пълният адрес на ответника К. З. Ц. и конкретният размер на разноските, които този ответник заедно с В. Н. Б. следва да заплатят на Б. О. Б., а именно 840.64 лв.

Въззивниците обжалват така постановеното решение с доводи за неговата 1 неправилност поради допуснато противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържат, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон като не обсъдил валидността на завещанието от гледна точка на неговото саморъчно написване от завещателката и подписването му от същата и твърдения за неговата нищожност поради противоречието му със закона и с добрите нрави. Конкретизират, че завещанието е нищожно поради противоречието му с чл. 42, б. „в“ от ЗН, тъй като със съставянето му завещателката Д. Н. е изпълнила задължение по сключен между страните предварителен договор и по този начин е получила възмездност във вид на плащане на парична издръжка срещу прехвърлянето на имота, а не безвъзмездно да прехвърли процесния имот. Искат отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и предявеният иск за собственост да бъде отхвърлен, както искат и отмяна на издадения на името на ищеца нот. акт № 132, том II, рег. № 5939, д. № 314/2022г.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Б. О. Б., чрез пълномощника адв. А. В., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по подробно изложени съображения. Изтъква се, че ответниците не са оспорвали автентичността на завещанието в първоинстанционното производство. Посочва се, че с отговорите на исковата молба се е поддържала нищожност на други основания, конкретно, че завещанието няма безвъзмезден характер. Твърди се, че последната воля на завещателката е била ищецът Б. да наследи цялото й движимо и недвижимо имущество, като процесното завещание е изготвено в съответствие с изискванията на чл. 24 и 25 ЗН, както и не е налице хипотезата на чл.

43, ал. 1, б. „б“, предл. първо и трето от ЗН. Поддържа се, че завещанието не е нищожно поради липса на съгласие и противоречие с добрите нрави, като се позовава на образуваното ТД № 2/2023г., ГК на ВКС и решение № 177/10.11.2015г. по гр.д. № 710/2015 г. на ВКС. Уточнява се, че завещанието излиза извън уговорения с предварителния договор обем, доколкото завещателката се разпоредила в полза на ищеца с всичките си парични влогове и други движими вещи, и желанието й било да го възнагради както за получени преди завещанието грижи, така и за полагане на бъдещи такива. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът счита, че въззивната жалба е допустима, тъй като изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и 2 формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

По делото е установена следната фактическа обстановка :

От препис- извлечение на акт за смърт от ***** г. и от Удостоверение за наследници изх. № ****/**** г. се установява, че Д.З. Н. е починала на ***** год. като нейни наследници по закон са: К.Г.З.- син на починалия й брат Г.З.Н., К. З. Ц. и М. З.а Ц.а- деца на починалата преди нея сестра Д.З. Ц.а.

Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.02.1989 г. Д. Н. е закупила апартамент ***, находящ се в гр. ****, на ***** етаж, **** на жилищната сграда- блок № 3, състоящ се от входно антре, баня с клозет, кухня и стая, със застроена площ 42.23 кв.м. с прилежащото избено помещение №1 с полезна площ 4.80 кв.м., ведно с 2.018% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

От съдържащия се по делото предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка от 18.02.2020 год. се установява, че Д.З. Н. като продавач се е съгласила да прехвърли на ищеца като купувач собствеността на процесния апартамент срещу задължението на последния да й заплаща в периода от 01.03.2020 год. до 01.03.2031 год. месечна издръжка в размер на 200- евро месечно, платими от първо до петнадесето число на месеца. В чл.6,ал.3 от същия Д. Н. се е задължила да депозира пред нотариус М.М. с рег.**** саморъчно завещание, с което завещава имота предмет на договора на купувача. В чл.9 е уговорено, че имотът ще бъде освободен и владението и ще премине върху купувача след смъртта на продавача и отваряне на депозираното при нотариуса завещание.

По делото е представено саморъчно завещание с дата 18.02.2020 г., по силата на което Д.З. Н. е завещала на Б. О. Б. всички свои движими вещи и недвижими имоти които притежава към датата на смъртта си, а именно процесния апартамент, както и банковите си сметки във всички банки. Видно от протокол от 02.11.2022 г. завещанието е обявено от нотариус М.М. с рег. **** по молба и в присъствието на ответника К. Ц..

Видно от Нотариален акт № 132, т. II,рег. № 5939, дело № 314 от 2022 г. ищецът Б. О. Б. е признат за собственик на процесния недвижим имот придобит по завещание от Д.З. Н., починала на ***** г.

От извлечение от банкова сметка № ************** се установява, че ищецът през 2020 год. на датите: 06.03., 10.03., 06.04., 14.04., 06.05., 11.05., 08.06., 10.06.,06.07., 10.07., 06.08., 12.08., 07.09., 10.09., 06.10., 12.10., 06.11., 10.11., 07.12.,10.12. е превеждал на Н. суми, всяка в размер на 195,00 лв.. През 2021 год. на датите: 06.01. и 11.01., 08.02. и 10.02., 08.03. и 10.03.,0.04. и 12.04., 06.05. и 10.05. сума всяка в размер на 195,00 лв. На 19.08.2021 г.- 1 170,00 лв., на 19.08.21 г.- 136,50 лв., на 20.09.21 г.300,00 лв., на 04.10.21 г.- 390,00 лв.,на 02.11.2021 год.- 390,00 лв., 03.12.2021 г.- 390,00 лв.,а през 2022 год. до крайна дата 03.10.2022 год. ежемесечно по 390,00 лв.

Видно от договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 24, том III, рег.

№ 2590, дело № 424/2022 год. на Нотариус М. М. с рег.№ ****, ответницата В. М. е получила собствеността на ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Р.Г., като видно от договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 25, том III, рег.№ 2596, дело № 425/2022 год. на Нотариус М. М. с рег.№ **** е, че ответникът К. Ц. и сестра му М. Ц.а са прехвърлили на ответницата В. Н. Б.– М. 2/3ид.части от правото на собственост върху процесния апартамент, а в замяна последната им е прехвърлила собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива на площ от 1132 кв.м. в землището на с.Р.Г.,К. област.

В показанията си свидетелката Н.М.-домоуправител на блока, в който е живяла Д. Н. твърди, че последната й е споделила, че е направила завещание на Б., който е 3 неин колега и приятел и се уважават. Според свидетелката Д. е взела решението си да направи завещанието, тъй като нейните близки не се интересували от нея и не са я обгрижвали. Сочи, че Б. и е превеждал пари, тъй като са приятели и Д. не е била добре финансово. Свидетелката се е грижила за Д. през последните две години, поради което знае състоянието й, както и че никой не се е интересувал от нея. Сочи, че не познава К. Ц. и го е видяла за първи път след смъртта на Д., когато е дошъл да я разпознае.

Свидетелят С.Ч. сочи, че Д. е имала заболяване и половин година е била на легло. След като е оздравяла, се притеснявала за „стари години“. Споменала, че е намерила решение- да завещае апартамента на Б. и по този начин да намери сигурност.

Свидетелят не може да каже срещу какво е изготвено завещанието, но предполага, че ищецът е изпращал пари. Свидетелят заявява, че й е пазарувал през последните две години от живота й. Той е заплатил разходите за погребението и изнасянията, но след това Б. му е дал парите. Свидетелят твърди, че не познава ответника и никога не го е виждал.

При гореописаната фактическа обстановка и след самостоятелна преценка на събраните доказателства окръжен съд намира, че предявеният иск по чл.108 ЗС е неоснователен като съображенията в тази насока са следните:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът на дадена вещ може да я иска от всяко лице което я владее/държи/ без да има основание за това, като обуславящо за уважаването на предявен иск по цитирания законов текст е ищецът, който претендира че е собственик на дадена вещ /движима или недвижима/ да докаже правото си на собственост като придобито по поддържания от него способ за това и че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Ответникът следва докаже основанието на което владее имотът. Горното следва от разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите претенции или върху които основава своите възражения.