Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 324 от 07.11.2023, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 901/2023
Вид
Решение № 324
Подписан
07.11.2023
В сила
29.11.2023
Състав
Данчо Йорданов Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Добрич, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря ВЕРОНИКА Г. СТАМАТОВА като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200901 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК: 204219357, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от изпълнителния директор инж. Т.Г., срещу наказателно постановление № 78/19.11.2018 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция - Добрич, с което на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК: 204219357, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Т.И.Г., за нарушение по чл. 44 от Закона за здравето, на основание чл. 212, ал. 3 от Закона за здравето е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Делото се разглежда за втори път от Районен съд Добрич, след като с влязло в сила на 08.03.2023 г. Решение № 113 от 08.03.2023 г. по к.адм.д. № 767/2022 г. на Административен съд Добрич, Решение № 387 от 14.11.2022 г. по а.н.д. № 617/2022 г. на Районен съд Добрич е било отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Добрич.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като 1 незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Иска се отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради изтекла абсолютна погасителна давност, както и да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 21.09.2018 г. с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Ю 000046/2018 г. от 21.09.2018 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана (л. 14 от а.н.д.

№ 617/2022 г. по описа на Районен съд Добрич), представляващият „ВиК Добрич“ АД е бил поканен да се яви на 21.09.2018г., в 15:00 часа, в РЗИ Добрич, ****, при Я. И. Б. – гл. инспектор в отдел ДЗК, Дирекция ОЗ, за съставяне и връчване на АУАН. Поради неявяването на представляващия или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 21.09.2018 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в нормата на чл.

43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който 2 се отбелязват в акта. Видно от приложения по делото АУАН, представляващият дружеството е отказал да подпише акта, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точния адрес на който са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че представляващият дружеството е отказал да подпише акта, същият сам се е поставил в положение да не получи препис от него. При това положение, предявяването е извършено редовно, а липсата на връчване не накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна практика.

АУАН е съставен в определените от закона срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента - от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАК сроковете са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В процесния случай нарушението е констатирано при извършена насочена проверка на 20.09.2018 г. във връзка с изпълнението на Предписание за провеждане на задължителни хигиенни мерки с изх. № РД-2687/10.08.2018 г., със срок на изпълнение: 20.08.2018 г. Резултатът от проверката е бил обективиран в Протокол № 009092 от 20.09.2018 г. Видно от протокола (л. 15 от а.н.д. № 617/2022 г. по описа на Районен съд Добрич) е установено нарушението, предмет на настоящото дело – а именно, че не е представена за съгласуване в РЗИ - Добрич мониторингова програма за 2018 г. за контрол на качеството на обеззаразената вода, предназначена за питейно-битови цели, подавана от „ВиК Добрич“ АД в област Добрич, отговаряща на изискванията на чл. 9 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели в указания срок – до 20.08.2018 г. В хода на проверката и с обективирането на резултатите от нея в протокола от 20.09.2018 г. е открит и нарушителят. Актът за установяване на административно нарушение 3 е съставен на 21.09.2018 г., т.е. преди изтичане на едногодишния срок по чл.

34, ал. 1 от ЗАНН и в тримесечния срок от откриване на нарушителя.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Оплакването, че не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението в АУАН и в НП е неоснователно. И в АУАН, и в НП е посочено, че предписанието е следвало да бъде изпълнено в срок до 20.08.2018 г.

Именно при извършване на проверката на 20.09.2018 г. е установено, че предписанието не е изпълнено, т.е. това е и датата на извършване нарушението.

Обстоятелството, че НП е връчено след три години и четири месеца след издаването му не води до извода, че същото не е издадено в сроковете, определени от закона. Законодателят в разпоредбите на ЗАНН не посочва дата на връчване на НП, а единствено срока на издаването му, който в настоящия случай е спазен.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 20.09.2018 г. свидетелят Я. И. Б. – инспектор в отдел ДЗК при РЗИ Добрич извършила насочена проверка по документи във връзка с изпълнение на Предписание за провеждане на задължителни хигиенни мерки на РЗИ Добрич с изх. № РД-2687/10.08.2018 г.

При проверката се установило, че „Водоснабдяване и канализация 4

Добрич“ АД, представлявано от Т.И.Г. – изпълнителен директор, не е изпълнило предписанието относно предоставяне за съгласуване в РЗИ Добрич на мониторингова програма за 2018 г. за контрол на качеството на обеззаразената вода, предназначена за питейно-битови цели, подавана от „ВиК Добрич“ АД в област Добрич. Към 20.09.2018 г. няма внесена в РЗИ Добрич за съгласуване мониторингова програма за 2018 г. за контрол на качеството на обеззаразената вода, предназначена за питейно-битови цели, подавана от „ВиК Добрич“ АД в област Добрич, съгласно изискванията на чл.

9 от Наредба № 9/2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейнобитови цели.

Резултатът от проверката е бил обективиран в протокол № 009092 от 20.09.2018 г.

При така установената фактическа обстановка както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД, не е изпълнило задължително предписание на органите на държавния здравен контрол, издадено от държавния здравен инспектор Я. И.

Б. в кръга на правомощията й по чл. 19, ал. 2, т. 6 от Закона за здравето, с което е осъществило състава на чл. 44 от Закона за здравето (ЗЗ), като на основание чл. 212, ал. 3 от Закона за здравето, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетеля Я. И. Б., която пресъздава свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от нея проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за нейната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на този свидетели, нито да се счита, че нейните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: Протокол № 009092 от 20.09.2018 г. и Предписание за провеждане на задължителни хигиенни мерки на РЗИ - Добрич с изх. № РД-2687/10.08.2018 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

5

Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на търговеца се изразява в неизпълнение на предписание, дадено от контролен орган в кръга на правомощията му. Същото е скрепено с относимата административнонаказателна разпоредба – чл. 212, ал. 3 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗ държавният здравен контрол се извършва систематично - без предварително уведомяване, и насочено - при постъпили сигнали от граждани, държавни и общински органи и организации, както и при наличие на други данни за възникнали инциденти.

Законът, в нормата на чл. 19, ал. 2, т. 6 регламентира правомощията на контролните органи при извършването на проверки в обектите, като едно от тях е да предписват провеждане на задължителни и противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 44 от ЗЗ, физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол. Анализът на писмените доказателства обуславя извод за извършено административно нарушение по чл. 44 от ЗЗ, подлежащо на санкциониране по чл. 212, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗ. Напълно ясно е било за проверявания субект какво следва да изпълни, като в самото предписание точно и недвусмислено е посочено какво е нарушението.

Изпълнението на предписанието е било възложено на „ВиК Добрич“ АД с изпълнителен директор инж. Т.И.Г., което предписание е било получено във „ВиК Добрич“ АД на 10.08.2018 г. и заведено с вх. № ВиК – 4070/10.08.2018 г. (л. 15 от делото). Ето защо, отчитайки, че предписанието е било заведено във входящия регистър на санкционираното юридическо лице, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че предписанието не е било връчено по надлежния ред на оправомощено лице, служител или орган на управление във „ВиК Добрич“ АД.