Решение № 11049 от 12.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11049 гр. С., 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20211110173286 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск от ФИРМА, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от AИМЕ, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответниците С. В. В., ЕГН **********, Р. В. С., ЕГН: ********** и Д. В. Д., ЕГН:

**********, тримата с адрес АДРЕС, дължат на ищеца при квоти 4/6 за С. В. В., 1/6 за Р. В.

С. и 1/6 за Д. В. Д., следните суми: сумата от 2104,75 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: АДРЕС, отчитан под абонатен № 307854, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –03.09.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 338,59 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2018г. до 30.08.2021 г., сумата от 46,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 9,65 лв. за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021 г., като сумите се разпределят както следва:

1. Ответника С. В. В. дължи сумата от 1403,17 лв.- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за горепосочения имот, аб. № 307854, за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер н а 225,73 лв. за периода от 15.09.2018г. до 30.08.2021 г., сумата от 30,76 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 6,43 лв. за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021 г.;

2. Ответника Р. В. С. дължи сумата от 350,79 лв.- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за горепосочения имот, аб. № 1

307854, за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер н а 56,43 лв. за периода от 15.09.2018г. до 30.08.2021 г., сумата от 7,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1,61 лв. за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021 г.;

3. Ответника Д. В. Д. дължи сумата от 350,79 лв.- главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за горепосочения имот, аб. № 307854, за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер н а 56,43 лв. за периода от 15.09.2018г. до 30.08.2021 г., сумата от 7,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1,61 лв. за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021 г..

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от 10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от ФИРМА, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет.

В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв. Оспорват иска, като излага съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество и правят възаржение за погасителна давност на задължението.

С определение от 11.05.2022 г. е конституирана като трето лице помагач на страната на ищеца ФИРМА.

В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа исковата молба.

Ответниците, редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Третото лице помагач не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-технически експертизи.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 51782/2021 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумите от 2104,75 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „СуАДРЕС4,, инсталация 4000248282/аб. № 307854, ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 338,59 лв. за периода от 15.09.2018г. до 30.08.2021 г., сумата от 46,14 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 03.09.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на на 9,65 лв. за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021 г. С възражение от 23.09.2021 г. ответниците са оспорили вземането с мотив, че не дължат.

2

Съгласно акт за сключен граждански брак №859/13.07.1967г. на НС, РИС В. Л, окръг , В. Д. В. и С. В. Ц са сключили граждански брак на 13.07.1967г.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот от 02.04.1980г., Величко Д. В. е признат за собственик на процесния недвижим имот, предствляващ ап. №214, находящ се в АДРЕС.

Съгласно удостоврение за наследници на В. Д. В., последният е починал на 11.02.2016г., като е оставил за свои законни наследници С. В. В.- съпруга, Р. В. С.- дъщеря и Д. В. Д.- син.

На 17.09.2020г. С. В. В. е подала до ищцовото дружество завление-декларация за промяна на партидата за доставка на топлинна енергия на процесния имот. Представени са заявление до ищеца от Д. В. Д. и от Р. В. С..

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

По делото са представени протокол от ОС на ЕС от АДРЕС,, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от ФИРМА и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 08.11.2007г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 02.11.2007г.

По делото е приети 3бр. индивидуални справки за дялово разпределение, представени от „Техем Сървисис“ ООД за периода от 01.05.17г. до 30.04.18г., от 01.05.18г. до 30.04.19г. и от 01.05.19г. до 30.04.20г.

Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е представил съобщение към фактура № 0096809466/31.07.2018г., съобщение към фактура № 0106614839/31.07.2019г., дебитно известие №0107294628/31.08.2019г., съобщение към фактура № 1005631552/31.07.2020г. за процесния период и справка за задължения на абонатен № 4000248282.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от ФИРМА. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г.

Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2661,04 лв.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.

По основателността на иска, съдът намира следното:

От приетите по делото акт за сключен граждански брак №859/13.07.1967г., Нотариален акт за собственост на недвижим имот от 02.04.1980г. и удостоврение за наследници на Величко Д. В. се установява, че ответниците са наследници на починалия Величко Д. В., като доколкото същия е бил женен за отв. С. В. към датата на констативния нотариален акт за правото на собственост върху имота, същия е придобит в режим на СИО от двамата съпрузи, като след смъртта на Величко В., имота е станал съсобствен между ответниците при дялове 4/6 ид.ч. за С. В. и по 1/6 ид. ч. за децата на починалия- Р. С. и Д.

Д.. С оглед на това, по делото се установява по категоричен начин, че за процесния период ответниците са били собственици на процесния недвижим имот, за който ищцовото 3 дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на тях е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл.153 ЗЕ, като собственици на процесния имот при квоти 4/6 за С. В., 1/6 за Р. С. и 1/6 за Д. Д..

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с решение на КЕВР. Доводите в противната насока, поддържани от ответниците, съдът отхвърля като неоснователни.

Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.