Решение № 4682 от 06.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4682 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100510029 по описа за 2025 година

С Решение № 3352 от 27.02.2025 г., постановено по гр.д. 22720 от 2022 г. по описа на Софийски районен съд, 90-ти с-в, е уважен частично предявеният от А. Б. Х. иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумата от 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 26.01.2022 г. на Автомагистрала „Тракия“ при управление на л.а. „БМВ“, рег.

№ ****, изразяващи се в стрес, безпокойство, уплаха, ведно със законна лихва от 29.04.2022 г. до окончателното им плащане, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 10 000 лв. , както и в частта му за солидарното осъждане на „Еко България“ ЕАД.

Със същото решение страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното Решение, в частта с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1500,00 лв. до пълния предявен размер от 10000,00 лв., както и в частта, с която е отхвърлено искането за солидарното осъждане на ответника „Еко България“ ЕАД е постъпила въззивна жалба от ищеца А. Б. Х., чрез процесуалния представител – адв. В. Т., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която се излагат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати от СРС нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите. Сочи, че „Еко България“ ЕАД е било задължено да съблюдава изправността на ограничителните системи в и около стопанисвания от дружеството обект, част от които системи от процесните телени огради. Твърди, че по делото не са били представени доказателства за предприети действия за отстраняване на повредите по ограничителните съоръжения или за надлежно уведомяване на Агенция „Пътна инфраструктура“ за необходимостта от предприемането на действия по отстраняването на повредите, съответно неправилно съдът е отхвърлил претенцията за солидарно задължение на „Еко България“ ЕАД. Смята, че присъденото му обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на критериите за справедливост. Моли съда да отмени 1 решението в обжалваната част и уважи предявения иск в пълен размер, както и за солидарното осъждане на

„Еко България“ ЕАД. Претендира разноски за първоинстанционното производство, както и за настоящата инстанция.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, представляван от юрк. М.А., е представил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди Решението на СРС. Сочи, че присъдените суми са съобразени с действително претърпените вреди и представените по делото доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Ответникът „Еко България“ ЕАД, представляван от адв. А. С. - САК, е представил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва доводите на въззивника, като счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Твърди, че са правилни изводите на съда по отношение на предпоставките за солидарно осъждане на ответниците за претърпените вреди, както и че същият е нямал задължение да осигурява поддръжката на телените огради на автомагистралата, като това е било задължение на стопанина на магистралата – Агенция „Пътна инфраструктура“.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.

Третото лице-помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не е подал в законоустановения срок отговор на въззивна жалба.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ответника за неоснователна по следните съображения.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Тъй като обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения срещу „Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.

1 от ЗЗД за сумата от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 26.01.2022 г. на Автомагистрала „Тракия“ при управление на л.а. „БМВ“, рег. № ****, изразяващи се в стрес, безпокойство, уплаха, то в конкретния случай със сила на присъдено нещо между тези стран в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право.

По отношение на оплакването, касаещо искането за солидарното осъждане на “Еко България” ЕАД следва да се отбележи, че като писмено доказателство по делото е представено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на 2 търговските крайпътни обекти и пътни връзки към тях, чрез което Агенция “Пътна инфраструктура” разрешава на “Еко България” ЕАД да експлоатира обект, находящ се на републикански път АМ “Тракия” при км 118+665-ляво. Със същото търговецът се задължава да полага грижи на добър стопанин, да поддържа обекта и съоръженията в техническа изправност, мястото около него в добър естетически вид и в безопасно за движението на пътните превозни средства и хората състояние. Видно от представения Протокол за ПТП местопроизшествието е било на АМ “Тракия” при 119 км в посока гр. Бургас, т.е. от срещуположната посока на обекта. Това се подкрепя и от приетата по делото съдебна автотехническа експертиза.

За да се вмени отговорност и на “Еко България” ЕАД в тежест на ищеца е да докаже, че същото е имало задължение да поддържа в изправност преградите, които препятсват преминаването на безстопанствени животни по магистралата, съответно че това задължение в случая не е изпълнено. От представеното разрешението за експлоатация може да се направи извод, че дружеството е задължено да извършва такава поддръжка, но само и единствено по отношение на обекта, който е описан в разрешението. В настоящия случай експлоатирания обект от “Еко България” ЕАД не съвпада с мястото на процесното ПТП , съответно по делото липсват доказателства, че безстопанственото куче е преминало точно през този обект. Липсват доказателства, от които да се установява, че “Еко България” ЕАД не е изпълнявало своите задължения за осигуряване на безопасност на движението, поради което настоящата съдебна инстанция приема, че по делото не се установява какъвто и да принос на “Еко България” ЕАД за настъпването на деликта, поради което отговорността е единствено на Агенция “Пътна инфраструктура”.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде посочено, че обезщетението за неимуществени вреди съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита, че ищецът е получил тревожно разстройство, безсъние и безапетитие, бил е стресиран и е загубил увереността си като шофьор. От друга страна следва да се вземе предвид и обстоятелството, че същият е бил дългогодишен шофьор с опит, че при инцидентът не е пострадал физически, както и че е неуточнен периодът за колко време са продължили неимуществените вреди.

Настоящият съдебен състав при преценка на всички събрани по делото доказателства намира, че справедливо заместващо обезщетение за причинените на въззивника неимуществени вреди е в размер на 1 500 лв., до какъвто изводе достигнал и СРС. В заключение следва да се отбележи, че принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, поради което и така определения размер на обезщетение е в съответствие с принципа за справедливост и в найпълна степен репарира търпените от ищцата неимуществени вреди.

С оглед на обстоятелството, че изводите, до които достига въззивната инстанция, съвпадат с възприетото от СРС, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 273 ГПК направените по делото разноски, както следва: 50 евро за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемия Агенция „Пътна инфраструктура“ и 613,55 евро за адвокатско възнаграждение в полза на въззиваемия „Еко България“ ЕАД

С оглед на цената на исковете въззивното решение подлежи на касационно обжалване 3 по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3352 от 27.02.2025 г., постановено по гр.д. 22720 от 2022 г. по описа на Софийски районен съд, 90-ти с-в в обжалваната част.

ОСЪЖДА А. Б. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. В. Т. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. ****, Партер, Офис 1 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. Пловдив, ул. ****, чрез юрк. М. А., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А. Б. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. В. Т. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. ****, Партер, Офис 1 да заплати на „Еко България“ ЕАД, ЕИК: 130948987, с адрес: гр. София, ул. ****, чрез адв. Й.Й. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 613,55 евро, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕ № 3352 от 27.02.2025 г., постановено по гр.д. 22720 от 2022 г. по описа на Софийски районен съд, 90-ти с-в., в частта, в която е уважен предявения срещу „Агенция „Пътна инфраструктура“ осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 26.01.2022 г. на Автомагистрала „Тракия“ при управление на л.а. „БМВ“, рег. № ****, изразяващи се в стрес, безпокойство, уплаха, то в конкретния случай със сила на присъдено нещо между тези стран в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право, не е обжалвано от „Агенция „Пътна инфраструктура и е влязло в законна сила.