Решение № 1083 от 31.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. Варна, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110102134 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба на И. С. Д. с ЕГН ********** от град Варна срещу В. П. Д. с ЕГН ********** за защита от домашно насилие и определяне на мерки за защита.

Твърденията в молбата са, че И. С. Д. и В. П. Д. са бивши съпрузи и от брака си имат родени четири деца - В. В.ов Д., Виктор В.ов Д., Александра В.ова Д.а и Мария В.ова Д.а. Берковският районен съд с решение от 18.03.2022 г. по гражданско дело № 31/2021 г. ПРЕКРАТЯВА с развод брака между В. П. Д. И. С. Д.а, сключен на 23.05.2006 г. в гр. Вършец, по взаимно съгласие на страните, утвърждава споразумение но чл.51, ал.1 от СК. Родителските права да детето В. са предоставени на бащата, а за децата Виктор, Александра и Мария – на майката.

След развода В. П. Д. постоянно звънял на молителката по телефона, а след като на 31.08.2022 г. тя сключила граждански брак с Ивайло Добринов Дюлгеров и приела фамилия Д., бившият й съпруг „превъртял". Отправял й заплахи с думите, че ще я убие, че ще си плати, постоянно я обиждал с думите „курва“ и „боклук“.

На 31 януари 2023 година около 22:30 вечерта молителката и съпругът й се намирали в хотел „Ата", град Вършец когато В. П. Д. нанесъл 1 жесток побой на съпруга й, вследствие на който Ивайло Дюлгеров изпаднал в безсъзнание и получил средна телесна повреда, изразяваща се в повърхностни травми на главата и гръдния кош, счупване на долната челюст в дясно. Веднага посетили Спешен център в гр.

Вършец и подали сигнал на тел.112. Прибрали се в гр.Варна където посетили Спешен център в МБАЛ „Св.Анна-Варна" АД за диагноза и лечение. В съдебна медицина след 1 преглед същият бил освидетелстван, при което е установено: В лявата слепоочна област, областта на лявата скула, лявата буза, клепачите на лявото око, се установява обширен оток и мораво кръвонасядане на площ с диаметър около 15см., като отокът е на степен почти напълно да затвори очната цепка. В горния полюс на лявата ушна мида личи ожулване с червеникав цвят, диаметър 2см. Лявата ноздра е зацапана със засъхнала кръв. Горната устна в дясно е отекла, мораво кръвонаседнала по лигавицата си на площ с диаметър около 4-5см. По задната дясна повърхност на гръдния кош, на нивото на дясната лопатка, се установяват пръснати, петнисти, морави кръвонасядания с диаметър 2- Зсм. При палпация по предно-страничната лява повърхност на гръдния кош, на ниво 6-7-мо леви ребра, се установява болезненост засилваща се при дишане.

От представените рентгенографии се установява счупване на нивото на десния долночелюстен ъгъл. Заключение: Касае се за счупване на долната челюст, травматични отоци и кръвонасядания по лицето, контузия на гръдния кош, кръвонасядания по гръдния кош, ожулване в областта на лявата ушна мида. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. Счупването на долната челюст е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период не помалък от 2 месеца. Направена е операция на съпруга й и в момента той е с шина на челюстта и не може да се храни.

На 18.02.2023 г. /вероятно е допусната техническа грешка в цифрата на месеца вместо 02 е записано 03/ ответникът се е обадил на молителката по телефона, казал й, че е стигнал до средата на пътя и се върнал като й поставил условие до края на другата седмицата /20 - 26.02.2023 г./ тя да се върне във Вършец като в противен случай той ще измине целия път, ще я убие и ще вземе децата. Обиждал я е с думите „долна мръсна курва“ и „долен боклук“. Бил разярен. Молителката го блокирала и от страх, че той е в гр.Варна, тя се заключила в дома си. Ответникът продължил да й звъни по няколко пъти на ден. По негов сигнал до ОЗД Вършец тя била призована за среща със социалните от Варна на 20.02., а домът й е посетен от служители на 21.02.2023 г.

На 21.02.2023 г. по телефона, ответникът й казал, че времето й изтича, че знае коя детска градина посещава детето им и знае къде живеят и ще дойде. Молителката изпитала истински ужас и от тогава живее в кошмар. Разговаряла веднага с директорката на 30 ДГ "Синчец", която й успокоила, че съгласно решението на Берковски районен съд ответникът може да вижда децата само събота и неделя и 2 няма да бъде допуснат през седмицата до детското заведение. Молителката се страхува да не я причака пред детската градина.

Заявява, че се страхува за своя живот и този на съпруга й. Не отговаря на безбройните обаждания на ответника и не знае какво ще се случи след края на седмицата. Не може да се върне във Вършец, където няма защита. Тя и съпругът й са 2 изпаднали в шок от случилото си. Ужасена е от безпричинната жестокост на ответника.

Изпитва силен страх за себе си и за семейството й. По тази причина е напуснала гр.Вършец, където няколко пъти е подавала сигнали на тел.112, но не е получила защита.

С исковата молба е направено искане за определяне на мерки за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН, посочени в молбата, както и за издаване на заповед за незабавна защита по чл.18 ЗЗДН.

С определение от 23.02.2023 г. съдът е уважил молбата и е издал заповед за незабавна защита.

В становището си ответникът не оспорва твърдението в молбата, че с И. С. Д. са бивши съпрузи и бракът им е прекратен с развод с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 31/2021 г. по описа на Районен съд Берковица. От брака си имат четири деца, като по отношение на детето В. В.ов Д., ЕГН ********** родителските права са предоставени на бащата, а по отношение на децата Виктор В.ов Д., ЕГН **********, Александра В.ова Д.а, ЕГН ********** и Мария В.ова Д.а, ЕГН ********** родителските права са предоставени на майката.

Заявява, че споровете между страните след развода са свързани единствено с това, че И. не изпълнявала съдебното решение по отношение на режима на бащата за лични контакти с децата.

Оспорва твърденията, че е нанесъл побой на 31.01.2023 г. на сегашния й съпруг.

Вечерта на същата дата ответникът е бил на работа в х-л „Ата“ и бил посетен от съпруга на И., който го предупредил да не говори с нея. Преди това му се обадил по телефона. Твърди категорично, че И. не е била със съпруга си по време на разговорите между двамата мъже.

В един от дните му за лични контакти с децата преди да напуснат гр. Вършец с майка си, ответникът ги взел с преспиване. Децата му споделили, че Дюлгеров е упражнил насилие спрямо дъщеря му Александра и е запушвал устата й за да не се чува как пищи. Децата помолили баща си с думите: „Тате, вземи ни при теб, тате помогни ни". Светът му се преобърнал.

Решил, че трябва да сезира социалните служби и се обадил на националния телефон за деца в риск 116111, което се вижда от разпечатката на номера му, която прилага, /стр. 2, раздел „Други услуги/. Завел дело в PC Берковица за родителски права, тъй като от една страна не може да вижда децата, а от друга, счита, че те се страхуват от съпруга на И., тъй като той има агресивно поведение. На 09.02.2023 г. И. му се обадила да занесе лекарство на едно от децата. Отишъл с колата и изчакал пред дома й, но вместо тя, дошъл съпругът й, който започнал да го обижда, а в един момент наранил ръката му с нож. Ответникът извикал полиция, а по-късно се снабдил със съдебно-медицинско удостоверение, което прилага.

3

Оспорва твърденията, че на 18 февруари и на 21 февруари 2023 г. е заплашвал И.

Д. по телефона. Заявява, че дори не й е звънял по телефона, тъй като тя е блокирала както телефонния му номер, така и в социалните мрежи. Към тези дати той не знае коя детска градина посещава едно от децата му, нито къде живее И.. Узнал адреса й от молбата до съда. Няма проведени разговори с И. на посочените дати, което се установява от приложените разпечатки.

По-рано през месец февруари - на 11.02.2023 г. И. му изпратила съобщение на телефона, със следното съдържание: „Здравей, В.! Пиша ти, понеже е нужно да го правя това, а не понеже ми е приятно. Аз и децата сме във Варна, заради здравословното състояние на Ивайло. Ако някой ден решиш да ги видиш с удоволствие ще ти ги дам, за да бъдеш щастлив и баща. Заповядай когато решиш и си готов".

Видно от това съобщение, тя уведомява бащата, че с децата е в гр. Варна, но не сочи адрес, на който той може да отиде да видя децата си, още повече, че майката е променила местоживеенето на децата и адреса, от който бащата може да ги взема в дните за лични контакти, определени със съдебното решение. Сочи, че изложеното опровергава декларираните от И. Д. обстоятелства, поради което счита, че доказателствената стойност на декларацията е разколебана.

Моли за постановяване на решение с което молбата на И. С. Д. се отхвърли като неоснователна.

В съдебно заседание молителката поддържа молбата и моли да се уважи.

Ответникът редовно уведомен за производството е представил становище за неоснователност на молбата.

Съдът след като се запозна с молбата, становищата на страните и доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните по делото, че те са бивши съпрузи и имат непълнолетни деца.

От удостоверение, издадено от РС Берковица по гр.д.№ 31/2022 г. се установява, че бракът на страните е прекратен с решение от 18.03.2022 г. по взаимно съгласие, упражняването на родителските права за детето В. Д. с ЕГН ********** се предоставят на бащата В. П. Д. и местоживеенето му е определено да бъде на адреса на бащата в гр.Вършец. Упражняването на родителските права за децата Виктор Д. с ЕГН **********, Александра Д.а с ЕГН ********** и Мария Д.а с ЕГН ********** се предоставят на майката И. С. Д.а и местоживеенето им е определено да бъде на адреса на майката в гр.Вършец. Семейното жилище в гр.Вършец, което е лична собственост на съпруга е предоставено за ползване на него.

4

От медицинско удостоверение № 107/2023 г., издадено от МБАЛ „Света АннаВарна“ АД се установява, че Ивайло Добринов Дюлгеров, който е съпруг на молителката има установени травматични увреждания, които по информация на същия са получени на 31.01.2023 г. след нанесен побой от ответника. Представените медицински дкументи на това лице са неотносими към предмета на делото за извършен акт на насилие спрямо молителката от бившия й съпруг.

От преписка на РУ Берковица при ОД на МВР Монтана се установява, че заповедта за незабавна защита е връчена на ответника от полицейски инспектор по местоживеене.

От показанията на свидетеля Д., който е съпруг на молителката се установява, че отношенията с бившия съпруг на жена му се влошили след като той и И. сключили брак. Ответникът започнал да настройва децата срещу майката и срещу съпруга й.

Режима на лични отношения се изпълнявал и майката не възпрепятства бащата да се вижда с децата. Те винаги отивали при бащата весели и засмени, а като се връщали не говорят, не се усмихват, не искат да ядат и стоят като препарирани. Ответникът всеки ден се обаждал на жена му и репертоара е един и същ като й казвал „Ти си курва, проститутка, малоумна си, бавноразвиваща! Как можа четири деца да ми родиш и да се разведеш мен? От теб нищо не става!“. След като сключили гр.брак освен обидите имало и заплахи, че ще я причака някъде и ще я пребие. Веднъж го поканили в дома им гр.Вършец да поговорят нормално, но се наложило да се обаждат на тел. 112. Втори път след месец и половина отново се наложило да звънят на тел.112 защото идвал пиян, вдигал скандали, шофира пиян. По телефона вдигал скандали на бившата си съпруга, обвинявал е, че не ги гледа и възпитава добре. Следе като ответникът нанесъл побой на свидетеля, двамата с И. решили да дойдат във Варна, тъй като свидетелят е от града. Не е възможно да живеят във Вършец, защото обажданията към И. продължили ежедневно със заплахи да се прибира, че ответникът ще я убива, ще я пресреща, че ще я залива с киселини.