Решение № 23637 от 24.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2363.. гр. С., 24.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110116966 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск от . срещу . АД с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1536,49 лева, представляваща непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение и сторени ликвидационни разноски в общ размер от 9650.31 лева по преписка по щета № . във връзка с настъпило на 24.05.2024 г. в гр. С. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 24.03.2025 г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 24.05.2024 г. в гр. С., на . е осъществено ПТП с участието на лек автомобил „.“ с рег. № . и лек автомобил с марка „.“ с рег. № ., който е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“. Посочва се, че водача на лек автомобил „.“ с рег. № ., поради неспазване на дистанцията удря спиращия/намаляващ скоростта, движещ се пред него лек автомобил с марка „.“ с рег. № ., на който са причинени вреди. Поддържа се, че във връзка с реализираното застрахователно събитие е образувана преписка по щета № ., извършен е оглед на увредения автомобил и са констатирани множество увредени детайла.

Подчертава се, че ремонтът на увреденото МПС бил възложен на сервиз, като след извършване на ремонта била изплатена сумата в размер на 9625,31 лева. Излагат се твърдения, че отговорността на виновния за ПТП водач на лек автомобил „.“ с рег. № . била застрахована по застраховка „.“ при ответното дружество, поради което на същото била изпратена покана за заплащане на сумата от 9650,31 лева, с включени в нея 25 лева ликвидационни разходи. В отговор на отправената покана от ответното дружество направило частично плащане, като непогасена останала сумата в размер на 1536,49 лева. С оглед на това претендира от ответника заплащането на непогасената част от застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от депозиране на иска до окончателно 1 плащане, като е релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК признава, че моторно превозно средство марка „.“ с рег. № . е бил застрахован по риска „.“ в ответното дружество, че е налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л. а. „.“, модел „.“ с рег. № ., че от страна на . АД на 03.10.2024 г. е извършено плащане на застрахователно обезщетение в размер 9 625,31 лева, механизма на процесното ПТП, както и получена покана за доброволно изпълнение. Оспорва размера на вредите. Поддържа, че искът е предявен в завишен размер и не отговаря на действителните стойности за единица труд към датата на настъпване на събитието. Сочи, че изплатеното от . АД, обезщетение в размер на 9,625,31 лева е определено по фактура на официален представител на тунинг ателието на марката в ., като след прецизно обобщаване на констатираните факти и снимковия материал приложен в разработката позиция / датчик мъртва зона ляв/ не кореспондира с механизма на възникване на произшествието, не е в зоната на контакт, не е свързан с този инцидент и не е от това събитие, поради което твърди, че . АД, са изплатили необосновано завишен размер на застрахователното обезщетение. Предвид изложеното, сочи, че с изплащане на цитираното застрахователно обезщетение . АД, изцяло и напълно е възмездило вредите по процесното МПС, възникнали в резултат на гореописаното събитие, съобразно тяхната действителна стойност. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „.”. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже възраженията си, съответно да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане.

Между страните не се спори , че ищцовото дружество е имало сключен договор за автомобилна застраховка „Каско .” за автомобил с марка „. .“ с рег. № ., валиден към датата на застрахователното събитие. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна полица № ., с подробно описани данни за застрахованото МПС и посочен срок на валидност от 11.0...2023г. до 10.0...2024г., със застрхован „.“ ЕООД.

2

Доказано е, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане е настъпило застрахователно събитие на 24.05.2024г., за което при застрахователя – ищец е образувана преписка по щета № . и е съставен опис на щетите. Тези обстоятелства се потвърждават от приложените по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, протокол за оглед по претенция от 29.05.2024г и протокол за оглед по претенция от 12.09.2024г., опис-заключение по претенция.

Установено е и, че с възлагателно писмо от 29.05.2024г. ремонтът на застрахованото МПС е възложен на автосервиз, като въз основа на това е била изготвена фактура за осъществените ремонтни дейности, приета като доказателство по делото – фактура № .г., която е на стойност ..6..4.10 лева, но след извършено приспадане на авансово заплатена сума по фактура .г. Предвид това при извършване на изчисление на начислените по фактурите суми е видно, че стойността на фактурираните дейности и части е 9625.31 лева без ДДС.

Същевременно видно от приложеното по делото преводно нареждане /л.21 от делото/ сумата от 9625.31 лева – по щета „. е заплатена от ищеца на застрахования „.“ ЕООД.

Така посочените обстоятелства са били обявени за безспорни още с доклада по делото, обявен за окончателен, без възражения от страните.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че водачът на автомобил марка „. .“ с рег.№ . с действията си е осъществил фактичес. състав на гражданс. деликт, доколкото по делото е доказано, че на 24.05.2024г. /видно и от двустранен протокол за ПТП/ лек автомобил „. .“ с рег.№ .се е движил побул. „.“, където водачът с предната лява част на автомобила, реализира ПТП със задната дясна част на спрелия пред него лек автомобил „. .“ с рег.№ ..

Това обстоятелство се потвърждава от извършеното частично плащане от страна на ответника, което представлява извънсъдебно признание по чл. 1..5 ГПК на неизгоден факт.

Същото се установява и от показанията на разпитаните по делото двама свидетели, ценени в тяхната съвкупност и непротиворечивост, ведно с приложения по делото двустранен протокол за ПТП и при кредитиране изцяло на заключението по автотехническата експертиза.

Настоящият състав приема, че е налице и последния елемент от фактичес. състав на деликта, а именно – наличието на вина у водача на автомобил марка марка „. .“ с рег.№ ., доколкото съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага, поради което в тежест на ответника в настоящото производство, е било да проведе пълно и главно доказване, за да обори презумпцията, но по делото не са представени доказателства в тази насока, които да се кредитират от съда.

В отговора на исковата молба ответното дружество изрично е признало и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „.” на автомобилисти към датата на процесното събитие по отношение на МПС марка „. .“ с рег.№ ..

Следователно, по делото е установено осъществяването на фактичес. състав на нормата на чл. 411 от КЗ, поради което съдът намира, че исковата претенция на ищцовото дружество е доказана по основание.

3

Спорът в настоящия случай се концентрира върху въпроса относно размера на дължимото застрахователно обезщетение и в частност относно това дали „датчик мъртва зона ляв“ е бил увреден в следствие на процесното ПТП. По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, Софийски районен съд приема следното:

Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение .2 от 08.0...2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 2..3, ал. 2 и чл. 203 КЗ /отм./ аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.0...2009 г. по т.д. № 62../2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение .2 от 08.0...2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 8..0/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение .2 от 08.0...2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.

В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по МПС с „. .“ с рег.

№ . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 24.05.2024. ПТП с изключение на датчик мъртва зона ляв, като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на механизма на процесното ПТП, опис на щетите, изготвен от ищеца и отразените в протокола за ПТП видими увреждания. Във връзка с това вещото лице изрично подчертава, че зоната на удара е в дясната част на увреденото МПС, поради което не може да се увреди датчикът в лявата част. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че в много редки случаи при сериозен удар е възможно да не сработи електрониката и да се увредят и двата датчика, но в конкретното ПТП ударът не бил сериозен. Вещото лице изключва и възможността ударът да е бил не в дясната част на МПС, а в централната част, тъй като в този случай щеше да има други увреждания.

Именно във връзка посоченото от вещото лице, съдът е допуснал до разпит на 4 двамата водачи на участвалите в ПТП автомобили. Показанията на същите са еднопосочни, а именно, че ударът е бил в дясната част на автомобила. Изрично водачът на увредения автомобил подчертава, че не е паднала цялата броня, а е имало щети по бронята само в дясната част. След изслушване на свидетелите вещото лице потвърди отново заключението си, че датчикът е отделен от бронята елемент и обстоятелството, че е сменена цялата броня, не налага смяна и на двата датчика, тъй като те са отделни самостоятелни елементи. Ето защо експертът е категоричен, че смяната на единия датчик не води до необходимост от смяна на другия датчик.