Решение № 889 от 17.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Плевен, 17.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430100372 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,“Източна индустриална зона” 128, представлявано от ***, чрез *** против Г. А. М., с ЕГН ********** и с адрес ***, в която се твърди следното : с разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 20224430105328 по описа на Районен съд – гр. Плевен е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта за изпълнение е връчена същата като уведомление за производството е връчено чрез залепване по реда на чл. 47 от ГПК с оглед на което се предявява настоящият иск за установяване съществуването на вземане от Г. А. М., с ЕГН ********** и с адрес *** за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес ***, аб. № ***.

Вземането се обосновава със следното : като собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 1 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ / в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Заявява се, че вземането е формирано, както следва : сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 1 711,36лв.; сума за отопление без ИРУ за периодите, посочени в петитума на исковата молба в размер на 62,64 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия период от време, в размер на 386,78 лв.; сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 0,00 лв.; Суми за услуга 2 дялово разпределение в общ размер от 58,78 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението; Корекции - 0,00 лв. Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва : 0 бр. водомери; 4 бр. индивидуални разпределителни уреда /ИРУ/; в баня с лира.

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г. А. М., ЕГН ********** и с адрес ***, че дължи на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в *** в размер от: главница в размер от 2219,56 лв. за периода 01.11.2020 г. - 30.04.2022 г., мораторна лихва 157,97 лв. - за периода 05.01.2021 г. до 02.09.2022 г.; законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 20224430105328 по описа на Районен съд - Плевен до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноски, вкл. от заповедното производство.

В срок е депозиран писмен отговор от особения представител, назначен на ответната страна – адв.В.И., в който е заявено следното : между ответника и ищеца няма сключен договор за продажба на топлинна енергия от една страна. Фактическите твърдения на ищеца се свеждат до позоваване на текстове от ЗЕ и от Общи условия от 2007 г и твърдение за ползване на топлинна енергия съобразно препис-извлечение от сметка, от които се извежда задължение на ответника за заплащане на суми в размера, посочен в извлечението.Тези твърдения са недоказани и неоснователни поради следното: липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че общите условия от 2007 година, на които има позоваване, отговарят на изискванията на чл. 150, ал.1 и ал. 2 ЗЕ, влезли са в сила и са породили последици, поради което оспорвам верността на общите условия. Липсват доказателства за публикуване в един централен всекидневник и за одобряване от КЕВР, респективно за пораждане действие на тези условия, на които се позовава ищецът. Счита, че не са налице доказателства за действащи валидни общи условия съобразно изискванията на ЗЕ - същите противоречат на закона и добрите нрави. Липсват доказателства относно цената: по какви цени е формирана главницата , променени ли са, регулирана ли е цената за исковия 3 период съобразно чл. 30,ал.1 ЗЕ, спазен ли е реда по глава IV от Наредба № 5/23.01.2014 г. на КЕВР за регулиране цените на топлоенергия.

Оспорва и приложения препис-извлечение от сметка с дата 02.09.2022 година за задълженията на ответницата за консумирана топлинна енергия за главница и лихви за посочените периоди. Посочено извлечение няма признаци на документ по смисъла на чл. 180 Гражданско – процесуалния кодекс- то е създадено единствено за нуждите на процеса, не е връчвано на ответника и няма материална доказателствена сила. В него нито се съдържа информация за какъв вид и количество топлоенергия е начислената сума, нито е посочена единична цена, нито има позоваване на първични документи.

По отношение на претендираната енергия за сградна инсталация в размер на сумата от 386.78 лева, прави възражение, че съобразно чл. 9, §3, б. „н“ от Директива 2012/27/ЕС самостоятелна услуга „сградна инсталация" няма и предвиждането й е неравноправна клауза по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13 към Регламент 2006/2004, поради което е нищожна. За да се претендира исковата сума като стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия , ищецът следва да докаже, че е извършено дялово разпределение на топлинната енергия в сградата от ищеца за исковия период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Позоваването Общите условия от 2007 г. не доказва извършване на реален отчет на уредите за дялово разпределение, тъй като тези условия уреждат отношенията с всички потребители. Ищецът не е доказал какво количество топлоенергия реално е предоставено и разпределено на ответника. Главницата е определена от ищеца в нарушение на изискването на ЗЗП и Директива 2011/83 ЕС относно ясни, недвусмислени и лесно разбираеми от потребителите сметки; При топлоснабдяването на сградата ищецът не е спазил показателите и изискванията за качество на топлоснабдяването;

По отношение на иска за обезщетение за забава счита, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като не са доказани фактическите твърдения за главния иск, - как е формирана главницата, въз основа на каква цена, спазени ли са изискванията за цената, какъв е нейния размер и има ли основание за нейната дължимост. Отделно от това претенцията не е доказана по размер.

Прави искане към съда да отхвърли исковата претенция.

4

В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, но е постъпило писмено становище от ***, както и представен списък на разноските.

В о.с.з. ответникът се представлява от адв.В.И. от ПлАК - назначен за особен представител, който оспорва иска и прави искане за отхвърлянето му като недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок в закона.

Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. №5328/2022год. по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.

Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за отопление с ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за дялово разпределение- посочени подробно в исковата молба и отразени по-горе в настоящия съдебен акт.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експретиза се установява, че размерът на дължимата, като неизплатена, главница и лихва е именно претендираният от ищеца – л.99 и сл., заключение на ВЛ Т.И..

Размерът на лихвата епо-голям, но съдът се съобразява с претенцията на ищеца, която освен ,че не е изменяна надлежно е еднаква с размера по заповедното производство. От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Й. Й. /л.104 от делото/ се установява, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция. До процесния имот се доставя ТЕ.

Извършеното дялово разпределение е напревно съгласно Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год.В имота няма монтирана щранг-лира. Разпределението на ТЕ за процесния период е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методиката за разпределение на ТЕ.Начиселните суми, отразени коректно в индивиуалния мейлинг за всеки месец от процесния период, са в съответствие с Наредба за 5 топлоснабдяването от 06.04.2007год. Отчитането на общата ТЕ в АС става чрез топломер, който епреминал изискващите се държавни проверки.Монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на поризводителя. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани. В о.с.з.

ВЛ заявява, че от справката, която направил в топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение установил, че в апартамента има монтирани 4 бр. отоплителни тела, които са оборудвани с топлоразпределители. Отоплението в банята се осъществява посредством лира, не се ползва топла вода. При така изнесените фактически обстоятелства индивидуалната сметка на ответника съдържа 3 компонента – делът на имота от сградна инсталация, топлинна енергия за отопление в банята от лирата и топлинна енергия за отопление на отоплителни тела. Всеки един от тези компоненти е пресметнал отделно, напълно съвпадат с дяловете, които е пресметнала фирмата за дялово разпределение. Реален отчет е правен всеки месец.

Делото е попълнено с доказателства досежно собствеността на имота , а именно ,че качеството на собственик притежава ответната страна в процеса – приложени на л.23,24 от делото. Представен е договор от 15.02.2206год. между НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ ООД-Плевен и Етажната собственост на адреса на ответницата, с предмет доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, както и услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите на сградата – ЕС, съгласно изискванията на ЗЕ –л.25 и сл. от делото. Ищецът е представил Общи условия на тополфикационното дружество, Решение на КЕВР за одобряването им, както и издадените фактури за доставена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот – л.79 и сл. от делото.