Решение № 19878 от 04.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19878 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110104146 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по първоначална искова молба, подадена от „Макс 2 Консулт“ ЕООД чрез адв. В., срещу М. О. М., с която са предявени осъдителни искове за заплащане на сумата 1 272,20 лв., представляваща частично заплатен данък печалба за 2022г., дължим от „Макс 2 Консулт“ ЕООД преди прехвърляне на дружествените дялове на 24.07.2023г., сумата от 9,20 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 24.07.2023г. до 11.12.2023г., сумата от 1 946,54 лв. – незаплатен към момента на подаване на исковата молба данък печалба за 2022 г., дължим от „Макс 2 Консулт“ ЕООД преди прехвърляне на дружествените дялове на 24.07.2023 г., както и сумата от 175,55 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 24.07.2023 г. до 11.12.2023г., ревандикационни искове за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху 2 бр. лаптопи *************, **************** ****************************** с периферия и лаптоп

**********

3500

****************- ***************************, както и иск за присъждане на сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

С определение № 2479 от 18.01.2025 г. е прекратено производството по предявения иск за присъждане на обезщетение в размер на 2000 лв. за претърпени неимуществени вреди поради направено оттегляне на исковата молба в тази част.

С определение № 20877 от 12.05.2025 г. е прекратено производството по предявените осъдителни искове за заплащане на сумата 1 272,20 лв., представляваща частично заплатен данък печалба за 2022 г., дължим от „Макс 2 Консулт“ ЕООД преди прехвърляне на дружествените дялове на 24.07.2023г., сумата от 9,20 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 24.07.2023г. до 11.12.2023г., сумата от 1 946,54 лв. – незаплатен към момента на подаване на исковата молба данък печалба за 2022г., дължим от „Макс 2 Консулт“ ЕООД преди прехвърляне на дружествените дялове на 24.07.2023г., както и сумата от 175,55 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 24.07.2023г. до 11.12.2023г., като недопустимо, а исковата молба е върната. Производството е висящо в частта, касаеща предявените ревандикационни искове.

1

В исковата молба се твърди, че на 24.07.2023 г. М. О. М. продал на А. Н. Н. собствените си 10 дяла от „Макс Консулт“ ЕООД на стойност 20 лв. /по 2 лв. всеки/ и тя станала едноличен собственик на капитала. Ответникът декларирал, че към този момент не са налични задължения на дружеството. Твърди се, че новият управител на „Макс Консулт“ ЕООД установил, че в счетоводството му за зачислени като дълготрайни материални активи два лаптопа, както следва лаптоп

*************,

****************

****************************** с периферия, закупен за сумата от 1507 лв. /Фактура № 299/22.10.2021 г./ и лаптоп

**********

3500

******************************************* за сумата от 1257 лв. /Фактура № 323/29.12.2021 г./, които обаче фактически не били предадени на новия едноличен собственик на капитала на дружеството. Според ищеца ответникът държи процесните лаптопи и се иска тяхното предаване на дружеството, чиято собственост са те.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден от М. О. М. чрез процесуалния му представител адв. П.. Ответникът не оспорва, че е бил едноличен собственик и управител на „Макс 2 Консулт“ ЕООД, като на 24.07.2023 г. продал притежаваните от него 10 дружествени дяла на стойност от по 2 лв. на А. Н. Н.. Не оспорва, че по силата на сключени договори за продажба, обективирани в приложените към исковата молба фактури „Макс 2 Консулт“ ООД е придобило двата лаптопа. Сочи, че преди сключването на сделката за продажба на дружествените дялове А. Н. се е запознала със счетоводната документация на дружеството, наличните активи, задлъжнялост, вземания, контрагенти и др. Със сключването на договора за продажба предал на А. Н. цялото счетоводство и фактическата власт върху наличните активи, оспорва да владее процесните лаптопи. Сочи, че предвид експлоатацията им същите били развалени още преди сключването на договора за продажба. Оставени били за ремонт в сервиз „Айтиес“ ЕООД, където след извършена диагностика било установено, че не подлежат на поправка и са останали там.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните в хода на производството писмени доказателства е видно, че на 24.07.2023г. между М. О. М. и А. Н. Н. е сключен Договор за продажба на дружествени дялове, по силата на който ответникът продал на А. Н. Н. собствените си 10 дяла по 2 лева всеки на обща стойност от 20 лв. от капитала на „Макс 2 Консулт“ ЕООД, срещу продажна цена в размер на 20 лв. В чл. 2 е отбелязано, че продажната цена е заплатена напълно и в брой от купувача.

Установява се, че на същата дата – 24.07.2023г. е проведено общо събрание на „Макс 2 Консулт“ ЕООД, на което е взето решение, че М. О. М. продава на А. Н. Н. собствените си 10 дяла от по 2 лева всеки на обща стойност от 20 лв. от капитала на „Макс 2 Консулт“ ЕООД, вследствие на което купувачът става едноличен собственик на капитала, а М. О. М. е освободен като съдружник в търговското дружество. С протокол-решение от 24.07.2023г. А.

Н. Н. като едноличен собственик на капитала е освободила ответника като управител на „Макс 2 Консулт“ ЕООД, избрала е себе си за управител на търговското дружество и е променено седалището и адреса на управление.

Като писмено доказателство е представена Фактура № 0000000299 от 22.10.2021г., издадена на „Макс 2 Консулт“ ЕООД, на стойност от 1 507 лв. с вкл. ДДС за закупуване на “*************, ********************************************** с периферия.

Отразено е, че сумата е заплатена по банков път.

По делото е приобщена и Фактура № 0000000323 от 29.12.2021г., издадена на „Макс 2 Консулт“ ЕООД, на стойност от 1 257 лв. с вкл. ДДС за закупуване на Лаптоп “********** 3500 ****************-*******************************. Отразено е, че сумата е заплатена по банков път.

2

Представен е счетоводен амортизационен план на „Макс 2 Консулт“ ЕООД за месец юли 2023г., в който са отразени два дълготрайни актива: Лаптоп ****************** от 22.10.2021г. с амортизируема стойност от 1 255,83 лв. и остатъчна стойност от 157,02 лв., Лаптоп *************** от 29.11.2021г. с амортизируема стойност от 1 047,50 лв. и остатъчна стойност от 829,23 лв.

От протокол за прием на техника за ремонт /диагностика/ № 3 се установява, че на 27.06.2023г. трето за производството лице – „Айтиес 22“ ЕООД е приело Лаптоп ********** със сериен номер *********** и захранващ блок от М. М. с оплаквания, че не пише никакви индикации. С протокол от същата дата от ответника е приет и Лаптоп ********** със сериен номер *********** и захранване с посочено оплакване „лаптоп – не пали“.

За установяване на обстоятелствата относно упражняването на фактическа власт върху процесните движими вещи са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Л. М. – дългогодишен приятел на ответника. Според неговите показания преди две години М. М. се свързал с него във връзка с възникнал проблем с лаптопи и необходимостта да открие сервиз за техния ремонт. Описва, че заедно с ответника занесли два лаптопа, марка **** в сервиз, намиращ се на ****************, при което техникът констатирал проблеми с дънна платка на единия от тях, а с другия – с лентов кабел, като стойността на тяхната поправка щяла да бъде съизмерима със стойността на самите лаптопи. След като му били съобщени тези обстоятелства М. М. взел решение да не предоставя лаптопите за ремонт, а ги оставил за рециклиране в самия сервиз, доколкото нямал право да изхвърли на нерегламентирано място. Излага, че въпросните лаптопи били втора употреба, имали голям проблем, като предполага, че били намокрени.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 108 ЗС. Основателността на исковите претенции е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки: че е собственик на 2 броя лаптопа - “**********” 3510, **************** ****************************** с периферия, закупен за сумата от 1

507 лв. и на лаптоп

“**********”

3500,

********************************************* за сумата от 1 257 лв., както и че ответникът, владее или държи процесните движими вещи.

Съобразно правилото на чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже своите възражения.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че М. О. М. е бил управител и едноличен собственик на капитала на „Макс 2 Консулт“ ЕООД, като на 24.07.2023г. прехвърлил притежаваните от него 10 бр. дружествени дяла, всеки от които на стойност от по 2 лв. на А. Н. Н., както и че по силата на договори за покупко-продажба, обективирани във Фактура № 0000000299 от 22.10.2021г. и Фактура № 0000000323 от 29.12.2021г. „Макс 2 Консулт“ ЕООД придобило 2 бр. лаптопи “**********” 3510, **************** **************************** с периферия за продажна цена от 1 507 лв. с вкл. ДДС, а на 29.11.2021г. и лаптоп

“**********”

3500,

************************************************* за продажна цена от 1 257 лв. с вкл. ДДС.

След съвкупен анализ на доказателствения материал настоящият състав намира, че първата предпоставка, обуславяща уважаването на исковата претенция - правото на собственост върху процесните движими вещи, не е налице, поради следните съображения:

От събраните гласни доказателства се установява, че след като предал въпросните лаптопи в сервиз, на М. О. М. му било съобщено, че стойността на ремонта би била съизмерима със стойността на самите лаптопи, поради което последният решил да не възлага ремонтирането 3 им и оставил вещите в сервиза за рециклиране. Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и достоверни, тъй като ценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, логични и вътрешно хармонични. От определящо значение е, че субективните възприятия относно правнорелевантните факти са формирани непосредствено, като в тяхното съдържание не се наблюдава стремеж за преувеличаване на възприятията.

Доказателствената стойност на изложените данни не се опровергава от останалите доказателства.

По естеството си действията на ответника, изразяващи се в оставяне на движимите вещи в сервиза, за да бъдат рециклирани, следва да бъдат квалифицирани като отказ от правото на собственост върху тях. Същите са израз на нежеланието му да ги ползва съобразно тяхното предназначение и да прекрати съществуването им. Отказът от субективно право представлява едностранна правна сделка, като съобразно чл. 44 ЗЗД по отношение на нея намират съответно приложение правилата на договорите в случаите, когато законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. В настоящата хипотеза се касае за отказ от абсолютното право на собственост, като не съществува легална забрана за неговото извършване. По аргумент на противното от чл. 100 ЗС отказът от правото на собственост върху движими вещи е неформална сделка, като теорията и съдебната практика допускат същият да се осъществи както чрез изрично волеизявление на титуляря, така и чрез конклудентни действия, каквото действие се явява предоставянето им за рециклиране. Същевременно, от съществено значение е да се отбележи, че въпросните конклудентни действия са осъществени през месец юни 2023г. от М. О. М. в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Макс 2 Консулт“ ЕООД. Както е известно, юридическите лица формират и изразяват волята си посредством своите органи, поради което следва да се приеме, конклудентните действия са извършени от лице с разпоредителна власт. При това положение, може да се направи обоснован извод, че разпоредителните действия с правото на собственост върху процесните движими вещи са допустими, извършени надлежно, поради което са годни да предизвикат целените с тях правни последици - а именно прекратяване на абсолютното вещно право. Тези изводи обосновават неоснователност на исковата претенция, тъй като с отказа правото на собственост върху лаптопите е прекратено.