Решение № 10 от 11.02.2026, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно гражданско дело 330/2025
- Вид
- Решение № 10
- Подписан
- 11.02.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 247, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 108, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 10 гр. Търговище, 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА Д. Н. като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20253500500330 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 214/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 98/2025 г. на РС – Търговище, XI състав, ответникът „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 1217018407, е осъден да заплати на В. Н. П., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, сумата от 6000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 11.11.2024 г. в гр. Търговище, причинено от Ш. Е. Ш., чиято ГО е застрахована при ответника въз основа на Застраховка „ГО“, полица № BG/06/124002035510, валидна от 26.06.2024 г. до 25.06.2025 г., като за разликата над 6000лв. и до пълния предявен като частичен размер от 10000лв. (от общ размер от 26 000 лв.), искът е отхвърлен поради извършено плащане в хода на процеса. Отхвърлено е още искането за присъждане на законната лихва върху главницата за неимуществени вреди като неоснователно.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата от 80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП, ведно със законната лихва от 28.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, както и направените по делото разноски.
1
С решение № 506/24.10.2025 г., постановено по гр.д. № 98/2025 г. на РСТърговище, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 214/15.05.2025 г., постановено по същото дело, като в неговия диспозитив, в края на втори абзац, след „до изплащане на задължението“, се чете „като за периода от 27.12.2024 г. до 27.03.2025 г., отхвърля претенцията за присъждане на законна лихва, като неоснователно, на осн. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД“, на осн. чл. 247, ал. 4 ГПК.
Срещу основното решение, в срока по чл. 259 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищцата В. Н. П., действаща чрез процесуалния си представител адв. Г. Х.. Наведени са оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и противоречие с практиката на ВКС в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил исканията за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както следва:
– законна лихва върху изплатената в хода на процеса сума от 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 27.12.2024 г. до 07.02.2025 г.;
– законна лихва върху сумата от присъдените 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 27.12.2024 г. до окончателното изплащане;
– законна лихва върху претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 80 лв. за периода от 27.12.2024 г. до 28.03.2025 г.
Изложени са съображения, че отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице включва и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но същата е ограничена, тъй като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие – по аргумент от чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ. В този смисъл посочва, че отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на застрахования. Въззивникът счита, че ответникът е бил длъжен да определи и изплати обезщетение в срок от 15 работни дни от завеждане на претенцията, доколкото към нея били приложени всички необходими документи за произнасяне по щетата, което се потвърждавало и от факта, че застрахователят е определил размер на обезщетението. Твърди се, че срокът по чл. 108, ал. 1 КЗ е изтекъл на 20.01.2025 г., а исковата молба е депозирана на 22.01.2025 г., т.е. към датата на завеждане на исковото производство застрахователят е бил в забава. В тази връзка поддържа, че тъй като сумата в размер на 4 000 лв. е изплатена в хода на процеса, то ответникът дължи на ищеца лихва за забава за периода от уведомяването на застрахователя на 27.12.2024 г. до датата на плащането – 07.02.2025 г., съответно по отношение на присъдените суми от 6 000 лв. за неимуществени вреди и от 80 лв. за имуществени вреди – законната лихва се 2 дължи за периода от уведомяването на застрахователя на 27.12.2024 г. до окончателното плащане, а не както първоинстанционният съд е определил начална дата за законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди от 28.03.2025 г. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исканията за присъждане на законна лихва за обжалваните периоди бъдат уважени. Претендират се разноски.
Въззиваемият „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД в срока по чл. 263 , ал. 1 ГПК е депозирал отговор, с който оспорва подадената въззивна жалба. Излага съображения, че с оглед предявената от ищцата претенция по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ на 27.12.2024 г. и извършеното от застрахователя плащане на 07.02.2025 г., тримесечният срок, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ вр. чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, не е изтекъл, поради което застрахователят не дължи обезщетение за забавено плащане, тъй като не е налице такова забавяне от негова страна. Поддържа, че правилно и законосъобразно районният съд е отхвърлил исковите претенции за заплащане на законна лихва върху претендираните обезщетения. Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски.
Окръжен съд – Търговище, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която е уважен предявеният главен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно ПТП, настъпило на 11.11.2024 г. в гр. Търговище, до размера от 6 000 лв., съответно е отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до пълния предявен като частичен размер от 10 000 лв. (от общ размер от 26 000 лв.) поради извършено плащане в хода на процеса, както и в частта, в която е уважен и предявеният иск по чл.
432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП в размер на 80 лв. Предвид изложеното със сила на пресъдено нещо са установени всички елементи от фактическия състав на главните претенции, в това число и размера на претърпените неимуществени и имуществени вреди.
Спорен в настоящото производство се явява въпросът дали на увреденото лице се дължат законни лихви за забава върху претендираните 3 обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, съответно от кой начален момент.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ в хипотезата на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят покрива в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, както и лихвите за забавата на делинквента, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Посочените лихви са изрично регламентирани като част от застрахователното обезщетение – по аргумент от чл. 493, ал. 1, т.
5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ.
С действащия Кодекс на застраховането /обн. - ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от него лихви върху обезщетението, като поставя две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви. Първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума (лимита на отговорността), а второто условие засяга началото на периода на забава, който се поставя не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя ново разрешение – считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 КЗ, във вр. чл. 496 КЗ, което регламентира друг вид отговорност вече на самия застраховател с оглед собственото му поведение. Застрахователят от своя страна дължи на увредения и обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл. 497, ал. 1 КЗ, което обезщетение е за собствената му забава от датата, на която е следвало да определи и да изплати обезщетението за вредите, ведно с изтеклата законна лихва. В тази хипотеза изискуемостта на акцесорното вземане се определя считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни лихви върху дължимото обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Лихвата не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размер вече не е част от застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ) и не може да бъде ограничаван от размера на последната.
4
Разграничението между двата вида лихви за забава с оглед тяхното основание и начина на определяне на началния момент, от който същите се дължат, е трайно установено в практиката на ВКС - Решение № 46 от 04.04.2024 г. по т.д. № 2274/2022 г. на I т.о., Решение № 50086 от 07.11.2023 г. по т.д. № 1859/2022 г. на II т.о., Решение № 50073 от 20.07.2023 г. по т.д.
№ 587/2022 г. на I т.о., Решение № 50043 от 06.06.2023 г. по т.д. № 53/2022 г. на I т.о., Решение № 50040 от 30.05.2023 г. по т.д. № 790/2022 г. на II т.о.
Следователно, на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т.
2 вр. ал. 1 КЗ застрахователят покрива спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за плащане на обезщетение за вреди от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение същият дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
В настоящия случай ищцата, чрез адв. Х., е отправила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на 27.12.2024 г., входирана под № 92-1427 от ответното дружество, към които искания са приложени констативен протокол, амбулаторни листи, съдебномедицинско удостоверение, фискален бон, адвокатско пълномощно и удостоверение за наличие на банкова сметка. В настоящото производство същата претендира законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди именно от тази дата – 27.12.2024 г. Доколкото се касае за обезщетение спрямо отговорността на делинквента, а отговорността на застрахователя е функционално обусловена, то последният дължи лихва за забава върху всички претенции о т датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице.
Разпечатката съдържа 35 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1df20741-86ab-4540-a909-33bf4b930f13