Определение № 375 от 16.05.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. М., 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500205 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 247 и сл. ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 2253/11.03.2025 год. от В.

Р. А., ЕГН ********** от с. С., обл. М., чрез пълном., адв. Л. Г., МАК, срещу Определение № 289/28.02.2025 год., постановено по гр.д. № 1568/2024 год. на РС Лом, в частта, в която съдът е оставил без разглеждане направеното с насрещна искова молба възражение за „право на задържане“ до плащане на вземането, което се претендира с насрещната искова молба поради липса на правен интерес и е прекратил производството в тази му част.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и моли то да бъде отменено с всички закони последици от това, включително претендира присъждане на разноски. Счита, че доколкото възражението за задържане не представлява предявен иск, произнасянето на решаващия състав по него е преждевременно и това би следвало да стане с крайния съдебен акт по същество, решението.

Ответникът по жалбата М. М. Н. от с. С., обл. М. чрез пълном., адв. Р. Б., МАК не е изразила становище.

Гр.д. № 1568/2024 год. на ЛРС е образувано по предявен от М. М. Н. чрез адв. Р. Б., МАК, срещу В. Р. А. иск по чл. 59 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати сумата от 9000 лв., представляваща по 250 лв. месечно за периода 10.07.2021 – 10.07.2024 год. – обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, търговски обект в с. С., обл. М., собственост на ищцата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отв. В. А., чрез пълном., адв. Л. Г., МАК е предявила насрещен иск по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72 ЗС – за осъждане на първоначалния ищец да му запрати сумата от 14 939 лв. – разноски за 1 опазване и съхранение на сградата, извършени с нейно знание и непротивопоставяне. С насрещната искова молба са въведени възражение за прихващане и искане за признаване „право на задържане“ на недвижимия имот – до запращане на подобренията/необходими разноски извършени от него.

Обективирано в определението за насрочване по делото в първото открито съдебно заседание, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане направеното „възражение за задържане“ и е прекратил производството по него.

Настоящият съдебен състав намира частната жалба за недопустима, по следните съображения:

Процесуалният закон не предвижда възможност за обжалване на определение, с което съдът е отказал да приеме за разглеждане възражение на ответника срещу иска (макар и обективирано в молбата, с която се предявява насрещен иск), каквото е всъщност обжалваното определение, независимо от това, че съдържа прекратителен диспозитив.

Съдържанието на разпоредбата на чл. 133, вр. чл. 131, ал.2, т.5 от ГПК не води до извод, че възражението за подобрения се подчинява на по-различен процесуален режим в сравнение с останалите възражения, съставляващи процесуален способ за защита на ответника или защитата му по същество против иска. Ако първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за подобрения, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство, по повод на жалба срещу решението (в т.см. Опр. № 119/22.03.2010 год. по ч.гр.д. № 17/2010 год., ІІ ГО, ВКС, Опр. № 185/14.04.2009 год. по ч.гр.д. № 196/2009 год., ІІІ ГО, ВКС и др.).

Определението, с което съдът се произнася за приемане, респ. отказ да бъде прието за съвместно разглеждане възражение за задържане не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Доколкото това определение не е от категорията на преграждащите по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидена изрично неговата обжалваемост, контролът за законосъобразност върху този акт се осъществява чрез обжалване на постановеното по делото решение.

Обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено изрично от закона. Да се допусне обжалване на определението, с което се отказва приемане на възражение за задържане би означавало в повечето случаи да се забави производството по първоначалния иск до приключване на производството по частната жалба, което пряко противоречи на принципа, че съвместното разглеждане на исковете не трябва да затруднява движението на делото.

С оглед на това, че определението не подлежи на самостоятелно обжалване, така подадената до въззивния съд жалба следва да бъде оставена без разглеждане и делото да бъде изпратено на Районен съд Лом за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна жалба частна жалба с вх. № 2253/11.03.2025 год. от В. Р. А., ЕГН ********** от с. С., обл. М., чрез пълном., адв. Л. Г., МАК, срещу Определение № 289/28.02.2025 год., постановено по гр.д. № 1568/2024 год. на РС Лом, в частта, в която съдът е оставил без разглеждане направеното с насрещна искова молба възражение за „право на задържане“ до плащане на вземането, което се претендира с насрещната искова молба поради липса на правен интерес и е прекратил производството в тази му част.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.. № 205/2025 год. по описа на ОС М..

ВРЪЩА делото на Районен съд Лом за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3