Решение № 5662 от 31.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5662 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100509080 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба с вх.№ 47663/26.04.2023 г., подадена от длъжника „Софийска вода“ АД, срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ за определяне на разноските по изп.дело № 20238510401306 по неговия опис, обективирани в постановление за разноски към поканата в доброволно изпълнение от 11.04.2023 г., както и по жалба с вх.№ 58111/22.05.2023 г. относно разноските по уведомление с изх.№ 29488/03.05.2023 г.

В първата жалба се поддържа, че жалбоподателят не дължи разноски по изпълнението, тъй като преди образуване на изпълнителното производство е отправил покана към взискателя, в която е изразил готовност да плати доброволно вземането и е поискал банкова сметка, но на посочения адрес фирмата не е открита, като взискателят недобросъвестно не е посочил действителен адрес, на който да бъде открит и да получи поканата, с което не е оказал необходимото съдействие като кредитор. Наведени са доводи, че „Софийска вода“ АД не е дала повод за образуване на изпълнителното производство по смисъла на чл.78, ал.2 ГПК; че поведението на взискателя съставлява злоупотреба с права по чл.3 ГПК – в случая е налице недобросъвестно упражняване на права, като целта е единствено да се увреди длъжника, като се поддържа, че е осъществена и хипотезата на чл.95 ЗЗД. Предвид изложеното жалбоподателят счита, че не следва да бъде товарен с отговорност за разноски по изпълнителното дело.

Моли да се отмени изцяло възлагането на разноски в тежест на „Софийска вода“ АД по изп.дело № № 20238510401306 по описа на ние на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ, обективирани в поканата за доброволно изпълнение. При условията на евентуалност моли да бъде отменено приемането за събиране на разноските по т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лева с ДДС, тъй като не са издадени документи по Закона за счетоводството за такива разходи.

Ответникът по жалбата – „Бест Сърв Мастер” ЕООД е депозирал писмено възражение в определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК, в което се поддържа, че същата е неоснователна. Навежда доводи, че не е налице забава на кредитора, че не е приложена нормата на чл.97, ал.1 ЗЗД, както и че длъжникът не може да поставя условия за евентуалното изпълнение – да изпълни само и единствено по банкова сметка. Претендира присъждането на разноски по делото.

1

Във втората жалба се излагат доводи, че атакуваното действие на съдебния изпълнител е неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се оспорва приетата за събиране допълнителна такса от 10,00 лева без ДДС – 12,00 лева с ДДС по т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на обжалваното определение, като се поддържа, че постановлението им е връчено по електронен път с едно общо съобщение с още 13 уведомления и че същото не попада в посочената точка, както и че е налице злоупотреба от страна на съдебния изпълнител и опит да се обогати за сметка на длъжника. Поддържа се, че неправилно е начислена в тежест на длъжника и таксата по т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ.

Моли да се отмени уведомлението на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20238510401306 относно атакуваните разноски.

Ответникът по жалбата – „Бест Сърв Мастер” ЕООД е законния срок по чл.436, ал.3 ГПК не е депозирал възражение по тази жалба.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 851 – ЧСИ М.П. по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа се, че приетите за събиране такси са дължими и следва да бъдат възложени в тежест на длъжника.

Съдът като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбите са подадени от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащи на съдебен контрол актове и са процесуално допустими.

Разгледани по същество жалбите са частично основателни.

По силата на разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, като съгласно задължителните разяснения, дадени в т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК /чл.79, ал.1 ГПК/ всеки взискател в изпълнителното дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един адвокат, респ. юрисконсулт, ако е имал такъв, във връзка със същото.

При наличните данни по разглежданото дело решаващият състав на СГС намира, че не е налице основание длъжникът да бъде освободен от заплащането на разноски по изпълнението. Връщането на изпратената покана до кредитора, поради това че фирмата не е открита на посочения адрес, не обуславя приложението както на нормата на чл.3 ГПК, така и на тези по чл.78, ал.2 ГПК и чл.95 ЗЗД. С образуваното изпълнително производство взискателят е упражнил предоставено му от закона право за удовлетворяване на легитимен интерес на същия. От друга страна съгласно константната практика на ВКС /решение № 28/ 14.03.2009 г. по т.д.№ 497/2008 г. на ВКС, І ТО, решение № 79/25.07.2012 г. по р.д.№ 538/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 1120/19.10.2011 г. по гр.д.№ 607/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 197/18.02.2014 г. по т.д.№ 666/2012 г. на ВКС, І ТО и др./ непосочването на банкова сметка може да бъде квалифицирано като кредиторова забава по смисъла на чл.95 ЗЗД, имаща за последица освобождаваща длъжника от последиците на собствената му забава /чл.96 ЗЗД/, когато длъжникът представи доказателства, че освен предложение, действително е предприел каквито и да било действия по чл.97, ал.1, пр.2 ЗЗД, каквито доказателства в конкретния казус не са ангажирани.

Съгласно т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: а) получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; б) банкови такси и комисионни; в) осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; г) транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; д) вещи лица; е) пазачи; ж) преводачи и тълковници; з) премахване, унищожаване и запечатване на вещи; и) придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора – по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30,00 лева за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; к) заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. В забележката към т.31 е установено, че допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството /ЗС/.

Данни какви точно такси по т.31 ТТРЗЧСИ е включил съдебният изпълнител в посочения от него размер от 24,00 лева с ДДС, не се съдържат по изп.дело № 20238510401306 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ, нито са приложени доказателства за извършване на разноски в този размер, за което да е издаден документ по ЗС, предвид което не може да се обоснове извод за наличието на основание за начисляването на такива разноски в тежест на длъжника.

Поради липсата на доказателства за дължимост на установено в нормативната база, 2 регламентираща разглежданата материя, основание за определянето на сумата по т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ, актът на ЧСИ в постановлението за разноски към покана в доброволно изпълнение по т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ, трябва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Неправилно е определена и таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ за постановеното уведомление от 03.05.2023 г. Съгласно т.4 ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса от 10,00 лева. В ТТРЗЧСИ не е предвидена възможност за събиране на такса за произнасянето на съдебния изпълнител по искания за разноските. За пълнота на изложението следва да се посочи и че посочената в т.4 ТТРЗЧСИ такса е приложима само за изрично посочения в тази норма начин на връчване – по пощата.

В ТТРЗЧСИ не е предвидена хипотеза за начисляване на такса за връчване на книжа на страната по електронен път, нито по делото са налице доказателства съдебният изпълнител да е направил някакви разноски за връченото съобщение на длъжника по електронен път.

Предвид изложените съображения обжалваното действие в тази му част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В останалата част жалбите следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

Жалбоподателят не претендира разноски за настоящото производство, поради което съдът не дължи произнасяне по реда на чл.78, ал.1 ГПК.

Такива не следва да бъдат присъждани и на ответника по жалбата по реда на чл.78, ал.3 ГПК. Съгласно задължителните постановки, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 17.10.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От приложеното към възражението по чл.436, ал.3 ГПК споразумение за адвокатско възнаграждение от 03.05.2023 г. се констатира, че „Бест Сърв Мастър“ ЕООД и Адвокатско дружество „С.Д.“ са договорили адвокатското възнаграждение да бъде заплатено по банков път. За доказване на плащането е представено платежно нареждане от 05.05.2023 г., което доказва обаче само извършеното от търговското дружество нареждане до обслужващата го банка, но не и че операцията е завършена и сумата е получена от довереника. Съгласно нормите на чл.75, ал.3 ЗЗД и чл.305 ТЗ когато плащането се извършва чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, то се смята за завършено със заверяване на сметката на кредитора. С оглед горните обстоятелства в случая не е доказано, че действително е извършено реално плащане на адвокатския хонорар предвид изискванията на цитираните правни норми /в т.см. и определение № 464/23.06.2021 г. по гр.д.№ 2275/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 838/05.12.2013 г. по ч.т.д.№ 1058/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 1561/28.03.2025 г. по ч.гр.д.№ 935/2025 г. на ВКС, ІІІ ГО и др./, поради което на „Бест Сърв Мастър“ ЕООД не се дължат разноски по производството.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията на М.П. с рег.№ 851 на КЧСИ по изп.дело № 20238510401306 по постановление за разноски към покана за доброволно изпълнение от 11.04.2023 г., с които са определени в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД разноски по изпълнението по т.31 от ДР на ТТРЗЧСИ в размер на 24,00 лева с ДДС, както и действията на съдебния изпълнител по уведомление № 29 488/03.05.2023 г., с които в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД е възложена такса по т.4 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лева с ДДС, като незаконосъобразни.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на „Софийска вода“ АД с вх.№ 47663/ 26.04.2023 г. и с вх.№ 58111/22.05.2023 г. по изп.дело № 20238510401306 по описа на ЧСИ М.П., рег.№ 851 на КЧСИ в останалата им част като неоснователни.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4