Решение № 10 от 22.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Варна, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за възобновяване № 20253000600344 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 вр. чл. 420, ал. 2 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на осъденото лице Р. В. П. за възобновяване наказателното производство по НОХД № 3167/24г. по описа на Районен съд – Варна и ВНОХД № 638/25г. по описа на Окръжен съд – Варна. Твърди се, че съдебните актове са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и че материалният закон бил неправилно приложен, с акцент на кредитираните от съдилищата свидетелски показания, дадени от роднини на пострадалия, както и че последният бил с умствени отклонения. Прави се искане за отмяна на влезлите в сила съдебни актове - присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред състава на Варненския апелативен съд искателят, редовно призован, се явява и се представлява от служебно назначения от съда, на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК защитник – адв. Е.

С.. Поддържа се искането за възобновяване, като се излагат и аргументи по отношение несправедливостта на наложеното наказание.

1

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и моли същото да бъде оставено без уважение.

Варненският апелативен съд, след преценка на съображенията, развити в искането за възобновяване, изложените доводи от страните в хода на съдебното заседание и след проверка на материалите по делото за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо доколкото е направено лично от осъденото лице, в рамките на изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен преклузивен срок и е подадено срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество обаче се явява неоснователно.

С Присъда № 39 от 06.02.2025г. по НОХД № 3167/24г. по описа на Районен съд – Варна подсъдимият Р. В. П. бил признат за виновен в това, че на 26.05.2022 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Ж.С.Д., че ще му купи нов мобилен телефон и с това причинил на Ж.С.Д. имотна вреда в размер на 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/, поради което и на основание чл. 211, пр.3 вр. чл.

209, ал. 1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален строг режим. На основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД подсъдимият бил осъден да заплати на Ж.Д. сумата от 1050 лв. /хиляда и петдесет лв./, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 26.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

С Решение № 251 от 22.08.2025г. по ВНОХД № 638/25г. Окръжен съд – Варна, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК изменил присъдата, като увеличил размера на наложеното на подс. П. наказание „лишаване от свобода“ от три години на пет години. В останалата й част присъдата била потвърдена.

Настоящият съдебен състав намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Не е споделя становището на искателя П. за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати в рамките на съдебното производств – не са допуснати пропуски при водене на производството както в първата, така и във въззивната инстанция, като са обсъдени всестранно и пълно всички доказателства по делото. Няма спор, че такива са били събрани във възможния обем, като при приобщаването им са спазени изискванията на процесуалния закон. За изясняване на значимите за предмета на делото факти тези доказателства са били предмет на детайлно обсъждане без да са игнорирани едни за сметка на други, а анализът им сочи, че и двете съдебни инстанции са 2 изяснили точния им смисъл, без да е допуснато превратното им тълкуване. Не е основателно възражението на искателя, че неправилно са кредитирани свидетелски показания, дадени от роднини на пострадалия. В чл. 118 от НПК изрично е посочено кои лица не могат да бъдат свидетели, като сред изброените хипотези не фигурират роднините на пострадалия. Напротив, в чл.

118, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК е отбелязано, че е допустимо самия пострадал да дава свидетелски показания, макар и да участва в същото наказателно производство в друго процесуално качество. Първоинстанционният и въззивният съд законосъобразно са дали вяра на показанията на св. С.Д. и св.

К.Д., като са отчели тяхната заинтересованост от изхода на делото.

Анализирайки ги в съвкупност с останалия доказателствен материал, правилно е достигнато до извода, че техните показания са непротиворечиви и се подкрепят от доказателствената съвкупност.

Твърдението на искателя, че Ж.Д. бил с умствени отклонения и не бил лице, годно да дава показания, също не могат да бъдат споделени - съгласно чл. 118, ал. 3 от НПК не могат да бъдат свидетели лица, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях. По делото е била назначена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, от заключението на която било установено, че пострадалият Димитров, макар и да страда от лека умствена изостаналост - детска церебрална парализа, е в състояние да участва пълноценно в наказателния процес и да дава годни показания. Следователно участието на Димитров в наказателния процес в качеството на свидетел е било изцяло законосъобразно.

Настоящият съдебен състав не установи нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, което да обуслови възобновяване на наказателното производство. При установената фактическа обстановка, въззивният съд законосъобразно е заключил от правна страна, че осъденото лице Р. П. е осъществил състава на престъплението по чл. 211, пр. 3 вр. чл.

209, ал. 1 от НК. Изводите на въззивната инстанция по същество почиват на вярна интерпретация на установената фактология по делото и са направени в съгласие със закона и трайната практика на ВКС.

Оплакването за явната несправедливост на наложеното наказание също се явява неоснователно. Районен съд – Варна е определил на Р. П. наказание в минималния размер от три години „лишаване от свобода“, а Окръжен съд – Варна е увеличил наказанието, като го е определил в размер около средния – пет години. Въззивният съд е взел предвид всички смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства - съобразени са лошите характеристични данни на дееца, както и високата му степен на обществена опасност, обусловена от предходната му съдимост и факта, че обект на измама са уязвими членове на обществото. От друга страна, вярно е виждането на въззивната инстанция, че липсата на критичност и неизразяване на съжаление за извършеното, не представляват отегчаващи вината обстоятелства. Т. е. няма 3 обстоятелство, което да не е било взето предвид от решаващите съдилища и налагащо смекчаване на наложеното на П. наказание, така определено около средния размер се явява справедливо.

Всички изложени доводи по-горе, обуславят неоснователност на искането на осъденото лице Р. П. за възобновяване на ВНОХД № 638/205г. по описа на ОС – Варна, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, поради което Варненският апелативен съд на основание чл. 425 от НПК, РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Р. В. П. за възобновяване на ВНОХД № 638/205г. по описа на ОС – Варна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Варна, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно дело за възобновяване № 20253000600344 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 вр. чл. 420, ал. 2 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на осъденото лице Р. В. П. за възобновяване наказателното производство по НОХД № 3167/24г. по описа на Районен съд – Варна и ВНОХД № 638/25г. по описа на Окръжен съд – Варна. Твърди се, че съдебните актове са постановени при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и че материалният закон бил неправилно приложен, с акцент на кредитираните от съдилищата свидетелски показания, дадени от роднини на пострадалия, както и че последният бил с умствени отклонения. Прави се искане за отмяна на влезлите в сила съдебни актове - присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание пред състава на Варненския апелативен съд искателят, редовно призован, се явява и се представлява от служебно назначения от съда, на основание чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК защитник – адв. Е.

С.. Поддържа се искането за възобновяване, като се излагат и аргументи по отношение несправедливостта на наложеното наказание.

1

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и моли същото да бъде оставено без уважение.

Варненският апелативен съд, след преценка на съображенията, развити в искането за възобновяване, изложените доводи от страните в хода на съдебното заседание и след проверка на материалите по делото за наличие на основанията за възобновяване на делото, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо доколкото е направено лично от осъденото лице, в рамките на изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен преклузивен срок и е подадено срещу акт, подлежащ на възобновяване съгласно чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество обаче се явява неоснователно.

С Присъда № 39 от 06.02.2025г. по НОХД № 3167/24г. по описа на Районен съд – Варна подсъдимият Р. В. П. бил признат за виновен в това, че на 26.05.2022 г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Ж.С.Д., че ще му купи нов мобилен телефон и с това причинил на Ж.С.Д. имотна вреда в размер на 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/, поради което и на основание чл. 211, пр.3 вр. чл.

209, ал. 1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален строг режим. На основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД подсъдимият бил осъден да заплати на Ж.Д. сумата от 1050 лв. /хиляда и петдесет лв./, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 26.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

С Решение № 251 от 22.08.2025г. по ВНОХД № 638/25г. Окръжен съд – Варна, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК изменил присъдата, като увеличил размера на наложеното на подс. П. наказание „лишаване от свобода“ от три години на пет години. В останалата й част присъдата била потвърдена.

Настоящият съдебен състав намира, че при посочените данни не са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Не е споделя становището на искателя П. за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати в рамките на съдебното производств – не са допуснати пропуски при водене на производството както в първата, така и във въззивната инстанция, като са обсъдени всестранно и пълно всички доказателства по делото. Няма спор, че такива са били събрани във възможния обем, като при приобщаването им са спазени изискванията на процесуалния закон. За изясняване на значимите за предмета на делото факти тези доказателства са били предмет на детайлно обсъждане без да са игнорирани едни за сметка на други, а анализът им сочи, че и двете съдебни инстанции са 2 изяснили точния им смисъл, без да е допуснато превратното им тълкуване. Не е основателно възражението на искателя, че неправилно са кредитирани свидетелски показания, дадени от роднини на пострадалия. В чл. 118 от НПК изрично е посочено кои лица не могат да бъдат свидетели, като сред изброените хипотези не фигурират роднините на пострадалия. Напротив, в чл.