Определение № 2378 от 29.04.2022, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2378 гр. Бургас, 29.04.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20212120104629 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Гринато“ ЕООД ЕИК 202339581, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 11618, р-н Витоша, ***, представлявано от Стефан Георгиев Плачков, представлявано в производството по делото от адвокат С.К., Бургаска адвокатска колегия, против Община Созопол, представлявана от кмета Тихомир Йорданов Янакиев, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Черноморец.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения и следните правни доводи:

Ищецът излага, че на основание договор за покупко – продажба от 19.12.2012 година е придобил правото на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Черноморец, който към момента представлява поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***. Изложено е в исковата молба, че съгласно ПУП ПРЗ за м.

„Аклади“, землището на град Черноморец, одобрен със Заповед № Z – 286/04.02.2010 година на Кмета на Община Созопол за имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Созопол, одобрени със Заповед № РД -18 12/24.04.2007 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: местност „Аклади“, площ 2 564 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – друг вид нива, е отреден имот УПИ I – 8083 в посочената местност. Със Заповед № 8 – Z – 399 от 05.04.2011 година на Кмета на Община Созопол е назначена комисия по чл.210 от ЗУТ, като с протокол № 29/2011 година е определена пазарна стойност на цитирания урегулиран имот преди промяната и неурегулирания имот, преди промяната. Издадена е Заповед № 8-7 -1053 от 21.10.2011 година, с която на основание чл.16 от ЗУТ и Заповед № Z 1

– 286 от 04.02.2010 година предходния собственик е определен за собственик на УПИ I – 8083, идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по КК. Със същата заповед община Созопол е придобила отстъпените 23 % /609 кв.м. идеални части/ от неурегулиран имот с идентификатор № *** по КК – за изграждане на обекти на техническата инфраструктура, за който е определен нов идентификатор ***. Посочената заповед е връчена на собственика на имота тогава Стилян Христов и не е обжалвана от него. В исковата молба от името на ищеца са изложени правни доводи, поради които той счита, че заповедта е нищожна и на основания чл.17 от ГПК отправя искане да бъде извършен инцидентен контрол за законосъобразност. Счита, че тъй като не е бил страна в производството по постановяването й и факта, че засяга негови права за него съществува възможност да сезира съда с провеждане на инцидентен контрол за законосъобразност.

Посочва, че заповедта не отговаря на голяма част от изискванията на чл.16 от ЗУТ. На първо място излага, че на собственика не е определен равностоен урегулиран имот на основание чл.16, ал.3 от ЗУТ. Счита, че спецификата на имота е такава, че на него не може да бъде разположена каквато и да било техническа инфраструктура по смисъла на чл.16 от ЗУТ, включително не може да бъде изградена и крайбрежна алея, каквото е било първоначалното намерение на ответника. Ищецът счита още, че изначално заповедта е порочна поради липса на предмет с твърдението, че към него момент не е било възможно да се извършат предвиждания, с които да се определят необходимите площи за изграждане на техническа инфраструктура. Ищецът уточнява, че в нея не се съдържат елементи, които да оправдават прилагането на разпоредбата на чл.16, ал.4 от ЗУТ, посочена като правно основание. В исковата молба е изложено, че след като заповедта бъде прогласена за нищожна, тя не възпроизвежда действие, не е настъпило отчуждителното действие на плана, на основание на което общината е придобила правото на собственост по отношение на имот *** и той следва да се счита за част от имоти *** и *** по КККР, които са собственост на ищеца. В исковата молба са изложени подробни фактически и правни доводи, посочени са доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответната страна – Община Созопол, с пълномощник по делото – адвокат А. в който предявеният иск е оспорен като неоснователен и недоказан. Изложени са подробни фактически твърдения относно предприетите действия по урегулиране на имотите, следващите промени в регулационния статут и индивидуализацията по кадастралната карта. Като правни доводи е изложено, че с плана по чл.16 от ЗУТ собствеността върху неурегулирани до този момент поземлени имоти се трансформира в собственост по отношение на урегулирани поземлени имоти и вещно правния ефект на разместване на собствеността настъпва по силата на самия ПУП. Посочва, че преценката за спазване на принципа на съразмерност и пропорционалност при прехвърляне на собствеността следва да бъде извършена на етапа одобряване на ПУП. От името на ответника е посочено, че след влизане в сила на ПУП правният интерес на собственика на урегулирания имоти се ограничава до това да му бъде издадена заповед за индивидуализиране на УПИ, съобразно характеристиките по ПУП. По отношение на 2 регулацията в случая е посочено, че е първа регулация и административният орган правилно е приложил правилото на чл. 16 от ЗУТ. Изложено е, че решението на комисията има за цел да установи, че новообразуваният имот е с по – висока стойност, което в случая е направено.

Заповедта по чл.16 от ЗУТ има за цел да индивидуализира имота, но тя само отразява регулационния статут на имота и с нея не може да се създадат, изменят или прекратят права, различни от влезлия в сила ПУП. В писмения отговор е изложено още, че е неоснователно и възражението на ищеца за това, че на правоимащия не е отреден равностоен имот, тъй като съгласно чл.16, ал.4 от ЗУТ общината определя равностоен урегулиран имот, което се установява с решение по чл. 210 от ЗУТ. По тези подробно изложени фактически и правни доводи ответникът е поискал предявеният иск да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът, представляван от адвокат К., поддържа предявения иск и счита, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Черноморец.

В съдебно заседание ответникът, представляван от адвокат А. излага доводи за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес от страна на ищеца за предявяване на иска. Конкретизира, че с договор за покупко продажба той не е придобил описания имот, а и не е владял този имот. На следващо място процесуалният представител на ответника счита, при условията на евентуалност, че искът е неоснователен.

С определение от съдебно заседание на 10.03.2022 година е приключено събирането на доказателсвата и е даден ход на устните състезания.

По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК и е за установяване право на собственост по отношение на недвижимия имот, обосновано с искане за упражняване на инцидентен контрол за законосъобразност на основание чл.17 от ГПК на Заповед № 8 – 7 – 1053 от 21.10.2011 година на Кмета на Община Созопол, постановена на основание чл. 16 от ЗУТ, тъй като на собственика към момента на постановяването й не е определен равностоен имот и поради изначална липса на предмет - не е било възможно в имота да бъде разположена инфраструктура. Довода е, че заповедта е нищожно, евентуално – незаконосъобразна.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното, с оглед преценка допустимостта на предявения иск:

По делото липсва спор по фактите относно придобиване на право на собственост от страна на ищеца по отношение на недвижим имот с идентификатор *** по Кадастралната карта на град Черноморец, който към момента представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР и поземлен имот с идентификатор *** по КККР. Имота е придобит от името на дружеството с договор за покупко - продажба, 3 сключен с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 23, том 3, рег. № 4450, дело № 379 от 2012 година на нотариус О.Ж. рег. № * на НК с район на действие района на Бургаски районен съд. От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно - техническа експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че със Заповед № 8 – Z – 1775 от 01.12.2016 година на Кмета на Община Созопол е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, като от УПИ I – 8083 с площ от 1975 кв.м. се обособяват два нови поземлени имота УПИ I с площ 1488 кв.м., идентичен с имот с идентификатор *** и УПИ II с площ от 487 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор ***. Видно от заключението със Заповед № 8 - Z – 1053 от 04.02.2010 година на Кмета на Община Созопол е одобрен подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, който е част от процедурата, която има за цел да промени статута на земята от „земеделска“ в „застроителен режим – за сгради за отдих и култура“. С този ПУП се обособява посоченият УПИ I – 8083 с площ от 1975 кв.м., а останалата площ от 609 кв.м. се отрежда за изграждане на обекти на техническата инфраструктура.

Указанията, дадени на ответника за представяне на преписката по постановяване на посочената заповед не са изпълнени в указания срок. Следва да се приеме, че заповедта е постановена на основание чл.16 от ЗУТ, в редакцията от ДВ, бр. 61 от 2007 г. /действащ материален закон към датата на постановяване на заповедта/, съгласно който с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена система, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За осъществяване на тези предвиждания с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана, но не повече от 25 на сто. Със заповед № 8 – Z- 1053 от 21.10.2011 на Кмета на Община Созопол община Созопол е определена за собственик на 609 кв.м. идеални части от неурегулиран поземлен имот № *** по КККР, идентичен с пи 8083 по КВС, с площ от 1 584 кв.м. и посочени в заповедта граници. Към този момент собственик на имота, за който е одобрен ПУП и част от който става собственост на общината на основание цитираното правило, е С.В.Х.. Този факти се установява от приложения

Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 104, том III, рег. № 4540, дело № 462 от 10.06.2008 година на нотариус О.Ж. рег. № * на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд. С Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 86, том I, рег. № 1216, дело № 69/2012 година, на нотариус Г.С., рег. № * на НК с район на действие района на Бургаски районен съд С.В.Х. продава имот *** по КК на град Черноморец, на Т.П.А. Т.П.А.продава имота на ищеца с посочената индивидуализация с посочения по – горе договор за покупко – продажба, сключен с нотариалния акт.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Планът по чл.16 от ЗУТ има отчуждително действие по отношение на имота, който 4 става собственост на общината с влизане в сила на заповедта за одобряване на ПУП.

В решение № 160 от 23.01.2015 година на ВКС по гр. дело № 2944/2014 година, II г.о., е прието, че „по силата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ собственикът отстъпва в собственост на общината до 25% от площта за изграждане на обекти на социалната инфраструктура публична собственост и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.