Определение № 924 от 26.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 924 гр. София, 26.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Г.

Николай Иванов като разгледа докладваното от Марио Първанов Касационно гражданско дело № 20248002102163 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Уиз Еър Унгария Црт.“, със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Р. А., срещу въззивно решение № 5381 от 24.10.2023 год. по в.гр.д. № 1193/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20058738 от 21.09.2022 г. по гр.д. № 22513/2021 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от В. Г. Г. обективно съединени искове по чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. След като е призната за недействителна клаузата за срок в трудов договор от 28.02.2020 г., сключен между страните, е отменено като незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, същата е възстановена на заеманата преди това длъжност и е присъдено обезщетение в размер на 8403,06 лв. за оставането без работа поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода от 01.03.2021 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба е изразено становище за недопустимост и неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. Г. Г., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. С., в който се поддържа, че обжалваното решение е допустимо и правилно - не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски, за което са представени списък на разноските по чл. 80 ГПК, фактура № 242/19.01.2024 г. и платежно нареждане за сумата от същата дата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта , Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

1

Въззивният съд е приел, че против ответното дружество „Уиз Еър Унгария Црт.“ са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, чл.

344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. От представения трудов договор от 31.08.2018 г. е установено, че ищцата е сключила с ответното чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт.“ – клон България, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, трудов договор на основание чл. 68, ал. 4 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, за срок от 18 месеца, считано от 01.09.2018 г., по силата на който ищцата е назначена на длъжността „младши член на кабинния екипаж“. Установено е, че на 28.02.2020 г. между страните е подписан нов трудов договор на същото основание за срок от 12 месеца, считано от 01.03.2020 г., по силата на който ищцата е назначена на длъжността „стюардеса“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 01.03.2021 г., със заповед № 22177/14.01.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ - с изтичане на уговорения срок в трудовия договор. Съдът е определил като спорни въпросите, касаещи процесуалната и материална легитимация на ответника по предявените искове, дали уговорената клауза за срок в трудовия договор от 28.02.2020 г. е недействителна, като противоречаща на императивните изисквания на чл. 68, ал. 4, изр. 1 и 3 КТ вр. с § 1, т. 8 от ДР на КТ, и дали уговорените между страните секторните плащания са част от брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ с оглед определяне на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. По отношение на процесуалната легитимация на ответника съдът е приел, че с оглед обстоятелството, че страна по трудовия договор е дружеството „Уиз Еър Унгария Црт.“, работодател и надлежен ответник по делото е именно то, като е отхвърлил доводите му за недопустимост на обжалваното решение на това основание. Позовал се е на практиката на ВКС, според която като надлежни страни в процеса могат да участват, както организационно обособената структура – в случая клонът, чрез който е действало дружеството при сключването на договора - поради признатата от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е, и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. Като допълнителна аргументация е посочил, че в представените трудови договори и анекси към тях именно това дружество е посочено като работодател, а във връзка със сключения договор за обучение за придобиване на лиценз за кабинен екипаж ищцата се е задължила да работи именно за дружеството, а не за неговия клон в България.

Във връзка с преценката за недействителност на клаузата за срок, уговорена в трудовия договор от 28.02.2020 г., съдът е отхвърлил като неоснователни доводите на дружеството, че същата не противоречи на императивната разпоредба на чл. 68, ал. 4 вр. § 1, т. 8 от ДР на КТ.

Ако при сключен трудов договор за определен срок при условията на чл. 68, ал. 4 КТ, работникът оспори законността на уволнението поради изтичане на срока, като твърди, че не е налице „изключение“ по см. на § 1, т. 8 от ДР на КТ, работодателят следва да установи, посочените в изключението предпоставки - конкретната причина, която изключва интереса на работодателя от полагане на труда, за който е сключен договорът, след изтичане на срока; че тази причина съществува реално към момента на сключване на договора; причината да е посочена конкретно в трудовия договор; да е налице връзка между тези причини и трудовата 2 функция, за изпълнението на която е сключен договорът. В конкретния случай е приел, че посочените в преамбюла на трудовия договор съображения за „сезонният характер на авиационната дейност“, „разликата между слаб и силен сезон“ и „различни външни пазарни фактори“ не могат да бъдат обективна причина за сключване на срочен трудов договор, тъй като авиационната дейност няма сезонен характер. Приел е, че по делото не се установяват и „различни външни пазарни фактори“, които да представляват обективна причина за срочния характер на трудовия договор. Съдът е достигнал до извод, че клаузата срок следва да се обяви за недействителна на основание чл. 74, ал. 4 КТ и спрямо трудовия договор да се приложат последиците на чл. 68, ал. 5 ГПК и същият да се счита за сключен за неопределено време. Доколкото е налице безсрочно трудово правоотношение, то същото не може да бъде прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок, поради което уволнението на ищцата, извършено със заповед № 22177/14.01.2021 г. е признато за незаконно и да отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предвид основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е уважил и исковете по чл. 344, ал. 1, т.

2 и т.3 ГПК. По отношение на иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ съдът е установил от представената от ищцата трудова книжка, че същата е останала без работа за процесния период от 6 месеца. Във връзка с размера на обезщетението е разгледал въпроса дали т. нар. секторни плащания са част от брутното трудово възнаграждение на ищцата по см. на чл. 17, ал. 1 НСОРЗ. Приел е, че същите са уговорени между страните като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, дължими за изпълнение на трудовите задължения на служителя и имащи връзка с изпълнението на възложените с трудовия договор задачи, поради което същите се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ. Предвид посоченото и с оглед конкретните доводи, наведени от страните, изводите на размера на обезщетението, а само формираните му, съдът е уважил предявения иск за обезщетение за оставане без работа в периода от 01.03.2021 г. до 01.09.2021 г. до размера 8403,06 лв., съобразно неоспореното допълнително заключение на счетоводната експертиза.

В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с което са цитирани множество решения.

2. „Кои са фактите, които определят кой е работодателят по трудово правоотношение?“.

Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения за липса на съдебна практика по него.

3. „Има ли случаи, в които трудовият спор може да се развие между служителя и трето лице, което не е работодател? Ако има такива случаи, тогава работодателят следва ли да се конституира като необходим задължителен другар при условие, че се твърди нищожност на клаузи на трудовия договор?“. Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, както и с че е от значение за точното прилагане на закона, както и за 3 развитието на правото.

4. „Може ли сезонният характер на авиационния бизнес – наличието на слаб и силен сезон“ да е „изключение“ по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ, което да обоснове срочния характер на трудовия договор?“. Твърди се, че по въпроса е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

5. „Ако даден вид плащане не се дължи на служител (секторно плащане за 1-ви и 2-ри сектор за деня), позволяват ли нормите на чл. 228 КТ и чл. 17 НСОРЗ такова „недължимо плащане“ да бъде включено в базата за изчисляване на други видове плащания към служителя (в случая при обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ)?“. Въпросът е поставен в хипотезата на чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Твърди се още наличието на самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.

1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, както и конкретна аргументация по наведените основания за допускане на касационното обжалване. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Не са налице основания, които да водят до извод за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Настоящият състав споделя съдебната практика, на която се е позовал и въззивният съд, според която в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, като постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена.

В посочената хипотеза се касае за процесуална легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела, а не като процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото лице. Предоставената компетентност на клона с оглед вътрешната структура на дружеството във връзка със сключването и прекратяването на трудовите договори със служителите не дерогира правомощията на юридическото лице. Следователно последното също е процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна без 4 обаче участието му да има задължителен характер, ако искът е бил предявен срещу клона, доколкото при всички положения ще бъде обвързано от постановеното решение.