Решение № 79 от 16.04.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Е.П., 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Теодора Ст. Петрова като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20251820101341 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът В. Г. Д., ЕГН ********** действаща със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Е. Б. С., ЕГН ********** двете от гр.Е.П., Община Е.П., С. област, ул. „Н.В.“ № ...., вх.А, ет.5, ап.13 е предявила срещу ответника Г. С. Д., ЕГН ...........от с.П., Община Е.П., С. област, ул.

„Х.О.“ № .... иск с правно основание чл.150 във вр. с чл.143, ал.1 и ал.2 от Семейния кодекс. Моли се съдът да постанови решение, с което да измени присъдената издръжка с Решение от 12.06.2013 г. постановено по гр.д. № 1035/2012 г. по описа на Районен съд Е.П. в размер на 70.00 лева, като я увеличи на минимално установения за страната размер, която издръжка се дължи до настъпване на законова причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението. Сочи, че от влизане в законна сила на цитираното решение, издръжката в размер на 70.00 лева не е увеличавана и е останала в същия размер. Дори и при този занижен размер на издръжка, ответникът не я е заплащал редовно, макар, че разполага с недвижими имоти, които отдава под наем и получава ежемесечни доходи.

1

Отделно от това е извършил продажба на наследствени имоти, които са продадени чрез пълномощно от лицето, с което съжителства и тя разполага с тях, като ответникът информира ищцата, че няма да получи и стотинка от тези пари. Детето В. Г. Д. към момента учи в гр. С., което налага да пътува ежедневно до училището си от гр. Е.П. до гр.С., поради което сумата от 70.00 лева е крайно недостатъчна за покриване на необходимите средства за транспорт, храна, учебници, помагала и пр.

С исковата молба и в първото по делото открито съдебно заседание, доколкото в хода на делото след предявяване на иска в съда ищцата е навършила пълнолетие, се заявява и претенция с правно основание чл.144 от СК, с която се моли съда да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на минимално установената за страна, считано от датата на навършване на пълнолетие - 10.12.2025 г. до завършване на обучението й.

Всичко това обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Препис от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответника Г. С. Д., който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че е заплащал дължимата месечна издръжка и това се установява от удостоверение от съдебно-изпълнителната служба при Районен съд Е.П.. Сочи, че би могъл към издръжката от 70.00 лева да заплаща още 50.00 евро. Твърди, че семейното жилище след развода е предоставено за негово ползване, поради което твърденията на ищцата са неоснователни.

Самият той е живял в това жилище в периода 2019-2024 г. и не го е отдавал под наем. Сочи, че има телково решение във връзка със заболяване Множествена склероза - 95 % с чужда помощ и има личен асистент, с който живее в с. П. и в гр.Е.П.. Оспорва твърдението, че лицето с което живее се обажда на ищцата и говори неща свързани с имоти и финансови взаимоотношения. Личният асистент на ответника има пълномощно, за да му взема пенсията и социалните надбавки.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от Решение от 12.06.2013 г. постановено по гр.д. № 1035/2012 г. по описа на Районен съд Е.П. влязло в сила на 12.06.2013 г. е, че упражняването на родителските права по отношение на детето В. Г. Д. е предоставено на майката Е. Б. С., а бащата Г. С. Д. е осъден да заплаща на 2 дъщеря си месечна издръжка в размер на 70.00 лева.

Представено е удостоверение за раждане № 694218 от 20.12.2007 г. издадено от район М., С. община, видно от което родители на В. Г. Д., ЕГН ********** са Е. Б. С., ЕГН ********** и Г. С. Д., ЕГН ...........

От служебна бележка изх. № 48/12.11.2025 г. по описа на 85 Средно училище „О.П.“ С. се установява, че В. Г. Д. е записана в дневна форма на обучение в 12 клас за учебната 2025-2026 г.

Видно от изпълнителен лист издаден на 12.06.2013 г. по гр.д. № 1035/2012 г. по описа на РС Е.П., Г. С. Д. е осъден да изплаща на малолетните си деца Д. Г.ев Д. и В. Г. Д. месечна издръжка в размер на 70.00 лева.

Представен е трудов договор № 4501/19.12.2025 г. удостоверяващ, че Г.

С. Д. има назначен личен асистент – М.Т.И.

Установява се от експертно решение № 0053 от 005/09.01.2012 г., че Г.

С. Д. е с диагноза множествена склероза и 95 % неработоспособност.

От разпореждане издадено от НОИ ТП С. област се установява, че Г. С.

Д. получава месечна пенсия в размер на 366,59 евро.

Установява се от Заповед на ДСП Е.П., че на Г. С. Д. е отпусната месечна финансова подкрепа за периода от 01.12.2025 г. до 31.12.2030 г. в размер на 185,94 евро /363,66 лева/.

Видно от удостоверение издадено от съдебно изпълнителна служба при Районен съд Е.П. изх. № 122/26.01.2026 г. е, че Г. С. Д. към 26.01.2026 г. има образувано изпълнително дело за заплащане на издръжка на В. Г. Д., като по делото редовно постъпват суми от запор на пенсия в размер на 71,58 евро.

Представени са и следните доказателства: удостоверение за наследници на И. П. Д., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..... том VII рег. № 8883 дело № 1194/2008 г. на нотариус Л.Х. с район на действие РС Е.П., справка от Агенция по вписванията на името на Г. С. Д..

С оглед така изложената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, че детето В. Г. Д. е с родители Е. Б. С. и Г. С. Д., както и че същата се нуждае от месечна издръжка, дължима от ответника. Спорен е въпроса за нейния размер.

Според чл.143, ал.2 от Семейния кодекс, родителите дължат издръжка 3 на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя чл.142, ал.1 от Семейния кодекс, а ал.2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата.

На основание чл.150 от Семейния кодекс, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл.142 от Семейния кодекс следва да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл.150 от Семейния кодекс се иска увеличение поради промяна на обстоятелствата, при които е била опредЕ. преди това.

В производството по чл.150 от Семейния кодекс от значение е единствено дали след влизане в сила на 12.06.2013 г. на съдебното решение на РС Е.П. по гр.д. № 1035/2012 г., с което е опредЕ. първоначалната издръжка в размер на 70.00 лева е настъпила някаква промяна в обстоятелствата съгласно чл.142, ал.1 от Семейния кодекс, т.е нужда от увеличение на издръжката и възможност за предоставянето й. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от Семейния кодекс.

В случая ищецът твърди, че след влизане в сила на горепосоченото съдебно решение е настъпило изменение на обстоятелствата, въз основа на които е била опредЕ. предишната издръжка, свързани с икономическата обстановка, нарасналите потребности с оглед израстването, образователния процес, които са се увеличили многократно. Тези доводи съдът намира за основателни, тъй като от тогава са изминали 14 години, един изключително дълъг период, през който несъмнено с израстването на детето, нуждите са се увеличили във всеки един аспект от живота му и въпреки това издръжката не е увеличавана. Няма съмнение, че през изминалия период от време детето В. е получавало издръжка, която е в пъти по малка от минимално установения за страната минимум и с нея не могат да бъдат задоволени нарасналите й потребностите от храна, облекло, образователни, развлекателни и културни потребности.

4

Несъмнено за посочения период нуждата от по-висок размер издръжка на ищцата се обуславя не само с оглед на възрастта й, но и предвид предстоящото й завършване на средно образование, за което несъмнено са необходими парични средства по-големи от обичайните. А всички тези обстоятелства, са достатъчно основание съдът да приеме, че предявеният иск за увеличение размера на присъдената издръжка е доказан по основание и размер доколкото се претендира минимално установения за страната.

Ответникът не оспорва основанието на иска, но сочи, че би могъл към опредЕ.та издръжка да заплаща още 50.00 евро с оглед собственото му здравословно състояние и това, че е с намалена работоспособност. По делото обаче се установява и ответникът не оспорва това обстоятелство, че същият притежава недвижим имот в с.П., ул. Х.О. № ...., където живее с личния си асистент, както и че притежава по наследство недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Е.П.. Изложеното сочи, че макар и в тежко здравословно състояние, ответникът притежава имущество от което да реализира допълнителен доход, с който да подпомага отглеждането на своето дете. От значение е и факта, че през 2022 г. ответникът е продал свой имот, от който е получил сума в размер на 46016,27 евро, с която би могъл да си подпомогне при заплащането на дължимата издръжка на своята дъщеря и това обстоятелство е видно от предоставената от Агенция по вписвания справка за ответника.

С постановление на Министерския съвет минималната работна заплата за страната през 2025 г. е опредЕ. в размер на 1077.00 лева, което определя и минималния размер за издръжка на едно дете на 270.00 лева месечно.

Изложеното сочи, че получаваната от детето В. издръжка от 70.00 лева в продължение на 14 години е била много под минимално установения минимум, а поскъпването на стоки и услуги от първа необходимост за последните години също е голямо и налага много по-големи разходи при отглеждането на детето. Ето защо претендираната издръжка за месец ноември 2025 г. до 10 декември 2025 г. /деня в който ищцата е навършила пълнолетие/ следва да се определи в размер на 270.00 лева месечно или равностойност на 138.05 евро. Увеличеният размер на издръжка се дължи от подаване на иска в съда и присъждане на издръжка за минал период при вече опредЕ. такава със съдебен акт е недопустимо.

5

По иска с правно основание чл.144 от СК:

За да възникнe правото на едно пълнолетно лице да получава издръжка по чл.144 от СК е необходимо наличието на няколко кумулативно изискуеми се предпоставки: да е дъщеря на ответника, да е навършила пълнолетие, но да няма навършена двадесетгодишна възраст, да учи редовно в средно учебно заведение, да не може да се издържа от своите доходи и от използване на имуществото си, а родителят към когото е насочена исковата претенция, да може да дава месечна издръжка без особени затруднения.

Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че Е. Б. С. и Г. С. Д. са родители на В. Г. Д..

Установява се също от писмените доказателства, че ищцата е ученичка в 12-ти клас в 85 Средно училище О.П. гр.С. и има нужда от издръжка до завършване на образованието си. Спорен е въпроса какъв да бъде размерът на присъдената издръжка, предвид възражението на ответната страна, че може да престира увеличение на издръжката само с 50.00 евро.

От доказателствата по делото се установява, че ищцата е в 12-ти клас, в редовна форма на обучение, което логично води до извод, че не може да се издържа сама до завършване на средното си образование, тъй като ангажираността в образователния процес и предстоящото дипломиране, не й позволяват да работи, респективно не може да реализира доходи от труд, от които да се издържа, а и няма имущество, от което да генерира доходи.