Решение № 230 от 29.09.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Сливница, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20241890100780 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр, чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е с искова молбата вх. № 5623/18.10.2024 г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Е. Я. Д., ЕГН **********, с която са предявени първоначално кумулативно обективно съединените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е носител на парично вземане в размер на 2743,69 лева, представляващо главница по договор за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за доставена в периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., но незаплатена от длъжника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. С., обл. С., ж.к. Д., бл. *, ет. *, ап. *, инсталация 4000183583, аб. № 176419, и в размер на 54,92 лева, представляващо главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м. 04.2023 г. и искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е носител на парично вземане в размер на 398,34 лева, представляващо обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение (мораторна лихва) за периода от 15.09.2022 г. до 13.05.2024 г. и в размер на 12,41 лева, представляващо обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение (мораторна лихва) за периода от 16.07.2021 г. до 13.05.2024 г. върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, които вземания са удостоверени в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 296 от 02.08.2024 г. по ч. гр. д. № 577/2024 г. по описа на РС – Сливница.

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, с адрес гр. С., общ. С., обл. С., ж.к. „Д.“, бл. *, ет. *, ап. *, инсталация 4000183583, аб. № 176419, е клиент на топлинна енергия за по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение по договор за 1 продажба на топлинна енергия (ТЕ) при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ са общоизвестни, влезли са в сила и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Сочи се, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Поддържа, че съгласно чл. 33 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи се, че имат задължение със същия срок и за заплащане на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, като съгласно общите условия топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Поддържа се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задълженията си.

Твърди се, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в сградата-етажна собственост (СЕС) се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 138а ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД. Сочи се, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение на ТЕ в сградата – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

С оглед на горното моли исковете да бъдат уважени, като съдът присъди на дружеството и сторените в производството разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК иска да бъде допуснато привличане като трето лицепомагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, с посочен в исковата молба адрес на управление, като обосновава правния си интерес от това привличане с обстоятелството, че това лице е било длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот, респ. при евентуално отхвърляне на исковата претенция, поради оспорване на извършеното дялово разпределение, ищецът би могъл да предяви регресен иск срещу „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК (препис от исковата молба е връчен лично на ответницата на 30.12.2024 г.) по делото е постъпил отговор вх. № 626/31.01.2025 г., подаден по пощата на 29.01.2025 г., с който ответницата е заявила, че от 2015 г. живее със семейството си в гр. Б..

Сочи, че жилището в гр. С., общ. С., обл. С., ж.к. „Д.“, бл. *, ет. *, ап. * е необитаемо и няма наематели, като топломерите са дистанционни и са на нула.

С определение № 189/03.04.2025 г. като трето лице – помагач на ищеца е привлечено „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК 130036512, което е подало молба вх. № 2767/13.05.2025 г., като заявява, че не оспорва така предявения иск. Сочи, че дяловото разпределение за аб.

№ 176419 е извършено в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове. С молбата са представени и допълнителни доказателства.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба вх. № 2852/16.05.2025 г., с която е взето становище по същество и е представен списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице-помагач на страната ответника, редовно призован, не изпраща представител за проведеното открито съдебно заседание, като в молба вх. № 2767/13.05.2025 2 г. взема становище по същество.

В проведеното открито съдебно заседание от ответницата, редовно уведомена, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по проекта за доклад по делото, който е бил инкорпориран в определението за насрочване на делото.

Районен съд – Сливница, III-ти състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложеното ч. гр. д. № 577/2024 г. по описа на РС – Сливница, че същото е образувано по депозирано пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК вх. № 35496/14.06.2024 г., препратено на РС – Сливница по компетентност. Същото е подадено от „Топлофикация С.“ ЕАД, в полза на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 296 от 02.08.2024 г. по ч. гр. д. № 577/2024 г. по описа на РС – Сливница срещу Е. Я. Д. за сумата в размер на 2743,69 лева, представляваща главница по договор за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за доставена в периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., но незаплатена от длъжника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. С., обл. С., ж.к. Д., бл. *, ет. *, ап. *, инсталация 4000183583, аб. № 176419, сумата в размер на 398,34 лева, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 15.09.2022 г. до 13.05.2024 г., сумата в размер на 54,92 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м. 04.2023 г. и сумата в размер на 12,41 лева, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 16.07.2021 г. до 13.05.2024 г. върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2024 г., като на заявителя са присъдени и сторените от него разноски по делото в общ размер на 114,19 лева, в това число 64,19 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл.

26 от Наредба за заплащането на правната помощ.. Заповедта по чл. 410 ГПК е била връчена на длъжника на 19.08.2024 г., като в законоустановения едномесечен срок – на 15.09.2024 г.

(по пощата), по делото е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, в което длъжникът посочва, че жилището в Д. е необитаемо от 2011 г., като през 2023 г. ответницата е сменила топломерите и водомерите с дистанционни, за да спре писането на база. С разпореждане № 1028 от 17.09.2024 г., получено от заявителя чрез ССЕВ на 19.09.2024 г., съдът му е указал, че може в едномесечен срок от уведомяването да предяви иск за установяване на вземането.

В указания срок – на 17.10.2024 г. (по пощата), е предявен положителния установителен иск, като са представени и доказателства за предявяването му и по заповедното производство.

С определението си за насрочване на делото № 189/03.04.2025 г., в което е бил инкорпориран и проектът за доклад по делото, обявен за окончателен след допълването му в проведеното на 03.07.2025 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е отделил като безспорно между страните, че ответницата Е. Я. Д. е собственик на топлоснабден имот, а именно апартамент № 76, нах. се в гр. С., община И., ж.к. „Д.“, бл. 3А, вх. 1, ет. 12, през процесния период, а именно от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., че е потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот, че между нея и ищеца е възникнало валидно правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, както и че за сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и имотът на ответницата, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото Удостоверение от С. община – р-н „И.“ рег. № 94-01-87/18.03.2011 г., Договор № 4632/02.10.2002 г., сключен между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД и Етажна собственост с адрес ж.к. „Д.“, бл. 3А, списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда, в който е посочен и отопляем обем за ап. 76, записан на името на Е. Я. Д. – 93,07 м3 , и протокол от 3 общо събрание на етажната собственост от 20.09.2002 г., ведно с извлечение от списъка на присъствалите етажни собственици, видно от който за ап. 76 отново е записана именно ответницата Е. Я. Д..

Ищецът е представил по делото обща фактура № 1021659366 от 31.07.2022 г., в която е отразено, че за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. количеството топлинна енергия възлиза общо на 10,873166 MWh, чиято стойност се равнява на сумата от 1057,64 лева без ДДС, респ. 1269,17 с ДДС. Представена и прието по делото е и фактура № 1027931205 от 31.07.2023 г., в която е отразено, че е доставена 9,867,645 MWh топлинна енергия на стойността 1329,72 без ДДС, респ. 1460,03 лв. с ДДС.

Третото лице-помагач е представило изравнителни сметки за процесния период, от които е видно, че е начислявана служебно топлинна енергия за отопление за 2 броя отоплителни тела поради неосигурен достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение. Топлинна енергия за битово гореща вода (БГВ) отново е начислявана служебно (без водомер), като е начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Приобщени са още и протоколи за неосигурен достъп за отчет на уредите в процесния апартамент.