Определение № 958 от 20.11.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 958 гр. Враца, 20.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20241400500107 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Настоящето производство е образувано въз основа на жалба с вх. № 1488/30.01.2024 г., депозирана от О. М. Р., ЕГН**********, адрес ***, в която е посочено, че е относно обжалване на съобщение за наложен запор по изп.д. № 783/2021 г. по описа на ЧСИ М. Н., рег. № ***, р-н на действие - Окръжен съд – Враца. В същата още е посочено, че във връзка с получено съобщение по същото изпълнително дело за наложен запор, О. М. Р. обжалва наложените мерки като законосъобразни.

С определение №492/08.05.2024 г., постановено по в. гр. дело №107/2024 г. по описа на Окръжен съд - Враца, е оставена без движение жалба с вх. № 1488/30.01.2024 г., на О. М. Р., като на същия е указано в едноседмичен срок от съобщаването за настоящото определение да отстрани констатирания порок, като с писмена молба до съда уточни кое или кои са действията на ЧСИ М. Н., които се атакуват, в какво се състои тяхната порочност и в какво се състои искането на жалбоподателя, отправено до съда.

Това определение е връчено на адв. М. Д. - назначен като служебен защитник на О. М.

Р., на 08.05.2024 г.

С Определение № 543/22.05.2024 г., постановено по в. гр. дело №107/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК по молба с искане за спиране на производството от 13.05.2024 г. от О. М. Р..

По делото е постъпила молба с вх. № 4437/05.06.2024 г. от О. М. Р. чрез назначения му служебен защитник адв. М. Д.. С нея се посочва, че служебният защитник е провел разговор с жалбоподателя и че се обжалва налагането му на запор на банковата му сметка в рамките на изп.д. № 783/2021 г. Също така жалбоподателят обжалвал и размера на запора като надвишаващ дължимата според него сума. О. Р. твърди, че заплатените от него суми плюс 1 възстановеното от страна на поръчителите правело сбор по –голям от това, което се търсело.

За порочно О. Р. намирал самото налагане на запор на неговата банкова сметка, както и заявената като размер сума за събиране чрез така наложения запор. В заключение с жалбата се иска Окръжен съд – Враца да отмени налагането на запора върху сметката му.

Жалбоподателят счита, че задължението е погасено и не следвало да се налага запор.

С Определение № 905/28.10.2024 г. производството по в. гр. дело №107/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца е възобновено.

С Определение № 906/28.10.2024 г. е оставена без движение жалба с вх. № 1488/30.01.2024 г., на О. М. Р., като на същия е указано в едноседмичен срок от съобщаването за настоящото определение да отстрани констатирания порок, като с писмена молба до съда уточни налагането на кой от наложените запори по изп. дело № 783/2021 г. по описа на ЧСИ М. Н. се обжалва, тъй като от приложеното заверено копие на изп. дело № 783/2021 г. въззивният съд е установил, че са наложени запори на банковите сметки на О. М.

Р. в „Юробанк България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, както и в „ИЗИПЕЙ“ АД.

По делото е постъпила молба с вх. № 8186/05.11.2024 г. от служебен защитник адв. М.

Д., в която се посочва, че е свързала с жалбоподателя и се е запознала с делото. След разговор с жалбоподателя, същият заявява, че държи обжалването на всички наложени му запори по изпълнителното дело върху сметки му в „Банка ДСК“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД и в небанковата институция „ИЗИПЕЙ“ АД. О. Р. обжалвал и размера на задължението в частта, произтичаща от вземане на взискателя „Макроадванс“ АД. В проведения разговор жалбоподателят твърдял, че вече е изплатил задължението към тях по предходно дело № 381/2006 г. По настояване на жалбоподателя се прилага копие на Решение № 134 от 16.12.2021 г. на Окръжен съд – Враца. Към молбата се прилага и лично волеизявление на жалбоподателя по отношение на обжалваните действия на ЧСИ М. Н..

В личното волеизявление на жалбоподателя се посочва, че през 2020 г. е подал иск за установяване за недължимост на задължението към взискателя, като искът се основовал на погасено по давност задължение. Направено е описание на развитието на образувано гр. д.

№ 445/2020 г. пред Районен съд – Оряхово и постановеното по него решение, обжалвано пред Окръжен съд – Враца, като се прави анализ от жалбоподателя на мотивите на Решение № 134/16.12.2021 г. по в. гр. дело №406/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, като маркира доводи на страници 9 и 10 от посоченото решение. Признаването на задължението към взискателя и ЧСИ-то било извършено от жалбоподателя няколко години след настъпила, но неотразена перемция. Посочва, че обжалва не само наложените запори, а и размерът на задължението.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ М. Н. излага в хронологичен ред извършените по изпълнително дело №783/2021 г. по негов опис действия, като заявява становище за процесуална недопустимост на жалбата. Излага, че действията по налагане на запор на банкови сметки по изпълнително дело №783/2021 г. са законосъобразни. В 2 депозирана молба от взискателя от 05.09.2023 г. същият поискал извършване на справка в регистъра на БНБ и налагане на запор на сметки в „ИЗИПЕЙ“ АД. След извършена справка се установило, че длъжникът притежавал сметка в „ИЗИПЕЙ“ АД. В съобщение за налагане на запор от 19.01.2024 г. били дадени изрични указания на трето задължено лице в кои случаи не следва да се изпълнява запорът, съгласно нормата на чл. 446 ГПК, както и в кои случаи запорът не поражда действия по смисъла на чл. 446а, ал. 1 ГПК. По делото липсвала информация за произхода на средствата по сметките на длъжника. Посочва се, че съгласно трайно установената практика, а и съгласно ТР № 2/2013 г. от 26.05.2015 г. на ВКС, наложеният запор обхващал само секвестируемата част. Запорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежали на обжалване. Насочването на изпълнението се обжалвало, когато в жалбата длъжникът се позовавал на несеквестируемост, като в конкретния случай липсвало възражение от длъжника за насочване на изпълнение спрямо несеквестируеми вземания. Посочва се разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, която посочва кои действия може да обжалва длъжникът. С оглед на изложената фактическа и правна обстановка по изпълнително дело №783/2021 г. се моли да бъде приета подадената жалба за недопустима. В случай, че съдът приема жалбата за допустима, то същата да бъде оставена без разглеждане, алтернативно да бъде уставена без уважение като неоснователна.

Във възраженията си по чл.436,ал.3 взискателят "Макроадванс"АД също заявява становище за недопустимост на жалбата. В подадена от О. Р. жалба не било посочено кои действия на съдебния изпълнител се обжалват, а единствено било отбелязано общо, че тя се подава срещу „наложените мерки“. Нямало означение на кое от основанията в чл. 435, ал. 2 ГПК се позовава длъжникът, а също така не било изяснено и по какви съображения О. Р. счита, че е налице незаконосъобразност на действията на ЧСИ М. Н.. Не можело да се прецени дали жалбата е подадена в законоустановения срок. Недопустимо било чрез тълкуване на изложеното в жалбата да се правят изводи за това кои са обжалваните действия или за причините, поради които длъжникът ги намира за порочни.

Прави се искане жалбата да бъде оставена без разглеждане.

В случай, че съдът приеме, че жалбата е допустима, то същата била неоснователна.

От взискателя било направено искане за извършване на справки и налагане на запор на сметка в „ИЗИПЕЙ“ АД, както и запор на превозни средства на длъжника, в случай, че такива бъдат установени. Справка за регистрирани превозни средства по делото не била извършена и съответно запор на превозно средство не бил налаган. Било изпратено запорно съобщение до „ИЗИПЕЙ“ АД, което било връчено на третото задължено лице на 23.01.2024 г., а на 24.01.2024 г. било изпратено съобщение до длъжника за наложения запор. От постъпилата по делото на 20.09.2023 г. справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ, било видно, че О. Р. действително има открита сметка в „ИЗИПЕЙ“ АД. В случай, че се обжалвало действието по запор на сметка, то това действие било законосъобразно. Към датата на изготвяне на писмените възражения не бил постъпил отговор по чл. 508 ГПК от „ИЗИПЕЙ“ АД. В този смисъл липсвала яснота дали има наложени предходни запори, какъв е произходът на сумите, постъпващи по сметката. Дори и по сметката се получавали суми, 3 които имат несеквестируем характер, това не правело запорът незаконосъобразно действие и нямало пречка същият да бъде наложен. Това било така, поради правилото на чл. 446а ГПК, което бранело интересите на длъжника. Иска се подадената жалба от О. Р. да бъде отхвърлена като неоснователна.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, възраженията на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител и оцени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, в това число с приложеното копие от изп.дело №783/2021 г. по описа на ЧСИ М. Н., намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №783/2021 г. по опис на ЧСИ М. Н. е образувано на 20.10.2021 г. по молба на "Макроадванс"АД против О. М. Р. и въз основа на представен с молбата изпълнителен лист, издаден на 06.02.2006 г. по ч.гр.дело №187/2006 г. по описа на РСВраца, по който жалбоподателят О. М. Р. и три други лица са осъдени солидарно да заплатят на Ейч Ви Би Биохим банк АД суми по договор за потребителски кредит с поръчителство №148/05.04.2005 г.: главница от 6483.43 лева, законна лихва, договорна лихва и разноски.

След направена обстойна и детайлна проверка на приложеното копие на изпълнителното дело, както и мотивите на съдебния изпълнител, съдът кредитира посоченото в тях, тъй като то кореспондира с извършеното по изпълнителното дело и настоящият съдебен състав напълно се солидаризира с фактическата обстановка, изложена от съдебния изпълнител по отношение на извършените действия, посочени в хронологичен вид.

С депозирана молба от взискателя от 05.09.2023 г. същият поискал извършване на справка в регистъра на БНБ и налагане на запор на сметки в „ИЗИПЕЙ“ АД, както и да извършена справка в ОД на МВР – Враца за регистрирани превозни средства на името на длъжника по изпълнителното дело. Иска се да бъде наложен запор върху моторните превозни средства, регистирани на длъжника – жалбоподател.

От постъпилата по делото на 20.09.2023 г. справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ, се установява, че О. Р. действително има открита сметка в „ИЗИПЕЙ“ АД.

На 23.01.2024 г. е получено запорно съобщение от „ИЗИПЕЙ“ АД, Запорно съобщение е изпратено съобщение и до длъжника за наложения запор.

След получаването на това съобщение е подадена жалба с вх. № 1488/30.01.2024 г. от длъжника О. Р.. Именно по тази жалба е образувано настоящото производство пред Окръжен съд – Враца.

Приложеното копие на Решение № 134 от 16.12.2021 г. на Окръжен съд – Враца от жалбоподателя е неотносимо към настоящия казус, тъй като касае друго изпълнително дело.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от длъжник – лице, което е активно легитимирано да обжалва 4 действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК. Въпреки, че жалбата изхожда от активно легитимирана страна, настоящият съдебен състав я намира за недопустима, тъй като обжалваните от длъжника наложени запори на банкови смекти, както и размерът на задължението, са извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК действия, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника в изпълнителното производство.

Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК определя действията, които подлежат на обжалване от длъжника, а именно: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.