Решение № 3018 от 12.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3018 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330115197 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по чл. 235 от ГПК.

Предявен е иск от В. Д. М. против „Кредирект” ЕООД за установяване на недействителността на договор за потребителски кредит № *** г., а в условията на евентуалност да се обяви за нищожна клаузата на чл. 3, т. 9 от договор за потребителски кредит № **** г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в размер на 72,54 лв. и такса за удължаване в размер на 85 лева, както и за осъдждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 164,67 лева, недължимо платена по недействителен договор за кредит № *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.03.2025 г., до окончателното изплащане на главницата, а в условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 155,30 лева, от които 70,30 лева – недължимо платена по недействителна такса за експресно разглеждане и 85 лева за такса удължаване по договор за кредит №*** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № **** г., по силата на който на ищеца бил предоставен кредит в размер на сумата от 250 лева. Кредитополучателят следвало да върне сумата от 259,37 лева, при ГПР – 56,47% и ГЛП – 45%, при срок на кредита от 1 вноска. Сочи, че съгласно чл. 3, т. 9 от договора ищецът следвало да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 70,30 лева. На ****г. между 1 страните бил сключен анекс към договора, по силата на който срокът на последния бил удължен до 20.10.2023 г., като затова ищецът заплатил сумата от 85 лева. Наведени са множество основания за недействителност на договора, при условията на евентуалност на клаузата на чл. 3, т. 9 от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане и такса удължаване срока на договора, изброени при алтернативност – на ищеца е все едно кое ще бъде възприето от съда, стига искът му да бъде уважен. Сочи се, че не е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като не е посочен действителния размер на ГПР, като сумите за такса за експресно разглеждане и такса удължаване, не са включени в него. Излага, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. При условията на евентуалност, счита клаузата чл. 3, т. 9 от договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане и такса удължаване срока на договора за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, доколкото сумите които се претендират в размер на 70,30 лева и 85 лева са в размер на над 60% от сумата от отпуснатия по договора кредит от 250 лева. Освен това с процесните клаузи се уговаряло допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Кредирект” ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Излага подробни доводи, че договорът, евентуално клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 9, не са нищожни. Твърди, че клаузата за експресно разглеждане не следва да бъде включвана в ГПР, същата не е задължително условие за сключване на договора. Таксата за удължаване на кредита също представлява допълнителна услуга, която не представлява условие за усвояване на кредита, поради което също не следва да бъде включена в ГПР. Не оспорва, че освен главницата е получил от ищеца и сума в размер на 164,67 лева по процесния договор за кредит. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Няма спор между страните по делото, че са сключили договор за потребителски кредит № *** г., по който предоставената парична сума на ищцата от 250 лв. е усвоена; че договорът е сключен при ГПР 56,47% и ГЛП 45%, както и че в клаузата на чл. 3, т. 9 от договора са уговорени такса експресно разглеждане в размер на 70,30 лева и такса удължаване на кредита в размер на 85 лева; че посочените в клаузата на чл. 3, т. 9 от договора такси не са включени в ГПР. Не е спорно и че освен чистата стойност по кредита ищецът е заплатил на ответника и сума в размер на 164,67 лева, т. е. 84,19 2 евро.

По правото:

По иска за недействителност на договора за кредит:

Като взе предвид характеристиката на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договорите за задоволяване на свои лични потребности: липсват данни да е действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, предявените възражения за недействителност са при условията на евентуалност – един договор не може да е изначално недействителен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е). Така, що се касае до договорите за кредит, първо следва да се разгледа наведеното основание за недействителност по чл. 22 от ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС). Едва при извод на съда, че на това основание не може да се установи недействителността на тези сделки, следва да се премине към разглеждане на другите наведени основания.

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК „ Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Таксите за експресно разглеждане и за удължаване на кредита съставляват допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора. Доколкото касаят действия по отпускане и управление на кредита, те не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, за които кредиторът има право да получи отделно възнаграждение. Понеже разглеждането на искането за отпускане на кредит е необходим и задължителен елемент от фактическия състав на сключването на договорите, а евентуалното предоговаряне на падежите – необходим елемент от управлението на кредита, то свързаните с това разходи е следвало да се включат в ГПР, а понеже е сторено противното – посочените в договора размери на ГПР не отговарят на действителните такива.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

3

1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Така, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл е и решение на СЕС по дело С714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи (касае се до Директива 2008/48 на ЕП и Съвета), посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Предявеният главен установителен иск следва да се уважи като се признае за недействителен процесният договор за кредит.

По иска за недължимо платено:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК). Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание.

Като бъдат съобразени горните фактически констатации, явно е, че ищецът е доказал, че по процесния договор за кредит е заплатил освен главницата (чистата стойност) и 164,67 лева. Ответникът следваше да докаже, че има основание да задържи посочените суми. Това не бе сторено, доколкото договорът за кредит, в изпълнение на който е извършено плащането, се призна за недействителен, което води до приложението на чл. 23 от ЗПК.

Предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е основателен и ще се уважи в цялост. Ще се присъдят и законните лихви от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, което искане е правоувеличаваща последица от предявяването на иска и е своевременно заявено.

По разноските:

С оглед изхода от спора на ищеца В. Д. М. следва да се присъдят разноските по делото, изчерпващи се с държавна такса в размер на 100 лева, т. е. 51,13 евро. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на г-н М..

Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 240 евро с вкл. ДДС, които следва да се присъдят на процесуалния представител.

В диспозитива на решението всички суми ще се посочат в евро съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, доколкото след 01.02.2026 г. разплащания в български лева е невъзможно да се извършват.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК сключения между В. Д. М., ЕГН **********, и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, договор за потребителски кредит №*** г.

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, да заплати на В. Д. М., ЕГН **********, парична сума в размер на 84,19 евро /осемдесет и четири евро и деветнадесет евроцента/, недължимо платена над чистата стойност (главницата) по недействителен договор за потребителски кредит № ***г., сключен между страните.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, да заплати на В. Д. М., ЕГН **********, парична сума в размер на 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/, представляваща разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, да заплати на на адв. Д.

В. М., вписан в АК - ***, на основание чл. 38 от ЗАдв, сумата от 240 евро /двеста и четиридесет евро/ с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за безплатно оказано на ищеца адвокатско съдействие в производството по настоящото дело.