Решение № 3009 от 23.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3009 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110112387 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод осъдителен иск, с правна квалификация чл.

441, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Е. П.

Т., ЕГН **********, действаща чрез адв. М. С., срещу ЧСИ Д. З. П.-Я., ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 868,88 евро (3 655,22 лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение в хода на изп. дело № */* г. по описа на ЧСИ Д. З. П.-Я., вписана в КЧСИ под рег. № *, район на действие ОС-*, изразяващо се в незаконно наложен запор върху вземанията на ищцата за суми по банкови сметки, открити в „*“ АД, ведно с мораторната лихва, начислена за периода от 06.06.2022 г. до 26.11.2025 г. в размер на 835,11 евро (1 633,34 лева) и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2025 г. до окончателното погасяване на главницата.

С определение № 5703/15.04.2026 г., постановено по делото, съдът е конституирал ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, като трето лице-помагач на страната на ответника ЧСИ Д. З. П.-Я., ЕГН **********, по предявения срещу нея осъдителен иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ.

В исковата молба ищцата сочи, че покойната й сестра – С. П. Ж., била осъдена да заплати на „*“ ЕАД сумата от 697,70 лева - главница по договор за кредит и услуги № */* г.;

262,40 лева - договорна лихва; 254,88 лева – мораторна лихва за забава, ведно със законната лихва върху границата до окончателното плащане на сумата, както и 125,00 лева разноски по ч. гр. д. № */* г. на РС-Варна и 125,00 лева разноски по гр. д. № */* г. на РС-Варна.

Впоследствие е било образувано изпълнително дело № */* г. при ЧСИ Д. П. – Я. за принудителното удовлетворяване на горепосочените суми.

Посочва се, че през 2019 г. сестрата на ищцата починала и съдебният изпълнител е конституирал нея и наследниците на другата й сестра като длъжници по изпълнителното дело.

Твърди се, че за действията на съдебния изпълнител не е получавала покана за 1 доброволно изпълнение нито е получавала книжа, от които да разбере, че е конституирана като наследник на покойната си сестра за изплащането на нейния дълг.

Излага се, че ищцата живее в чужбина от много години и за действията на съдебния изпълнител разбрала в момента, в който решила да изтегли пенсията си от банковата си сметка, като твърди, че същата е била запорирана и от нея били преведени по сметката на съдебния изпълнител сумата от 3 098,20 лева и сумата от 557,02 лева.

Посочва, че след като е разбрала, че е конституирана като длъжник на мястото на сестра си, ищцата направила отказ от наследство, който представила пред съдебния изпълнител, като твърди, че последният е прекратил производството по делото.

Твърди се, че съдебният изпълнител е удържал неправомерно сумата от пенсията и поради този факт дължи връщането й.

Навежда доводи, че дори при наличие на правоприемство по чл. 429, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител е следвало да провери както качеството на наследник, така и приемането на наследството, като при липса на доказателства в тази насока е следвало да определи срок по чл. 51 ЗН, като се твърди, че в случая не е установено съдебният изпълнител да е изпълнил посоченото изискване.

Поддържа, че едва след провеждане на процедурата по чл. 51 ЗН изпълнителните действия спрямо наследниците биха били законосъобразни, като в противен случай същите подлежат на отмяна и може да бъде ангажирана отговорността на ЧСИ.

Твърди се, че макар мълчаливо приемане на наследството да е възможно чрез конклудентни действия, при вписване на обстоятелството по чл. 51, ал. 2 ЗН и изтичане на предвидения срок, правото на приемане се преклудира изцяло, поради което извършените конклудентни действия не могат да породят правните последици на приемане на наследството.

Излага се, че не задължавайки наследника Е. Т. да представи доказателства за отказ от наследството на покойната й сестра С. Ж. или за приемане на наследството по опис, ответникът не е изпълнил разпоредбата на изр. първо от чл. 429, ал. 2 ГПК.

Поради изложеното моли за уважаване на исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника – ЧСИ Д. П. – Я.. Оспорва исковата претенция като неоснователна.

Не оспорва, че е било образувано съдебно – изпълнително производство срещу наследодателя на ищцата – С. П. Ж. по изп. дело № */* г. по описа на ЧСИ, рег. № * в КЧСИ, район на действие ОС-*.

Излага, че изпълнителното производство е било образувано по молба на „*“ ЕАД за събиране на суми по издаден от ВРС изпълнителен лист по ч. гр. д. № */* г. за сумата от 697,70 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит и покупка на стоки или услуги с номер */*г., сумата от 262,40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 01.04.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25 лева – внесена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение; както и по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в законна сила на 11.07.2012 г. решение по гр. д. № */* г. за сумата от 125 лева, представляваща сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

Посочва се, че по молба за конституиране на нов взискател поради извършена цесия, с постановление на ЧСИ от 29.11.2018 г. като взискател било конституирано „*“ ЕАД, като се твърди, че при връчване на призовка за принудително изпълнение на 28.12.2019 г. призовкарят посочил, че длъжницата С. П. Ж. е починала.

Твърди се, че след снабдяване с удостоверение за наследници е установено, ще С. Ж. е починала на 07.09.2019 г. След смъртта на длъжницата по изпълнителното дело са конституирани като длъжници наследниците - ищцата Е. П. Т., П. В. Д. и С. В. Д..

Твърди се, че до новоконституираните длъжници били изпратени призовки за доброволно изпълнение.

Посочва се още, че с постановление от 16.04.2020 г. по делото като взискател е присъединена и ТД на НАП с вземане от 545,34 лева, за което е изпратено съобщение до 2 ищцата с обратна разписка, което не било получено.

Посочва се също, че наследницата С. В. Д. е поискала изпълнителното производство по отношение на нея да бъде прекратено с молба с вх. № 11232/2020 г., като представила и декларация за отказ от наследството. Същата била уважена, като с постановление от 08.06.2020 г. производството по делото било прекратено по отношение на С. В. Д..

Твърди се, че съобщенията по изпълнителното дело са изпращани на постоянния адрес на ищцата, установен чрез справка в НБД „Население“ в гр. *. Поддържа се, че същата е била надлежно уведомена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от ЧСИ, като й било указано на основание чл. 429 ГПК във вр. с чл. 51 ЗН в 14-дневен срок да заяви дали приема наследството на починалия длъжник.

Твърди се още, че въз основа на направена справка в Агенцията по вписванията било установено, че ищцата е продала наследствени имоти, които са били притежание на покойната й сестра. С нот. акт. № */* г. на Служба по вписвания * било установено, че на 08.07.2021г. ищцата заедно с нейните съсобственици е продала на купувача И. Г. Г. за сумата от 1300 лева общо пет поземлени имота, а именно:

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * в местността О. Т., в землището на село Д., община *, обл. *;

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * в местността О. Т., в землището на село Д., община *, обл. *;

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * в местността О. Т., в землището на село Д., община *, обл. *;

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * в местността О. Т., в землището на село Д., община *, обл. *;

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № * в местността Г., в землището на село Д., община *, обл. *.

Посочва се, че в изпълнителното производство на ищцата бил назначен особен представител – адв. П. Д. И. – *АК, който бил уведомен на 29.06.2022 г., че ищцата е конституирана като длъжник, както и размера на дълга, ведно с присъединените за събиране публични вземания – 3 932.07 лева.

Релевира се недействителност на направения от ищцата отказ от наследство, вписан в особената книга под № */* г. на ВРС по ч. гр. д. № */* г. с аргумент, че ищцата се е разпоредила с наследството, оставено от нейната сестра, а именно правото на собственост върху гореописаните имоти, с което по недвусмислен начин е приела наследството с конклудентни действия преди да направи изричен отказ от наследството.

Твърди се, че към 08.03.2022 г., за която дата се сочи да е настъпило увреждането на ищцата, ЧСИ и помощник съдебните изпълнители са били застраховани при ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * по застраховка „професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ съгласно ЗП № */*/*г., за което е заплатена застрахователна премия, съобразно Сметка № */* г., като срокът на застраховката е бил от 00:00 ч. на 18.04.2022 г. до 24:00 ч. на 17.04.2023 г.

Твърди се също, че към датата на предявяване на исковата молба ЧСИ и помощник съдебните изпълнители са били застраховани при ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК * по застраховка „професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ съгласно ЗП № */* г., за което била заплатена и съответната застрахователна премия, като срокът на застраховката е от 00:00 ч. на 18.04.2025 г. до 24:00 ч. на 17.04.2026 г., като със същата полица било предвидено и ретроактивно действие – до 5 години преди датата на сключването й, в който ретроактивен период попадало и времето, по което ищцата твърди, че е настъпило увреждането.

В заключение оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва и иска за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, като релевира възражение за погистелна давност по отношение на претендираната мораторна лихва, на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за периода от увреждането до три години преди завеждане на делото.

В хода на о.с.з. ищцата редовно призована не се явява. Представлява се от адв. Е. Т., чрез която поддържа исковата молба. В депозираните писмени бележки доразвива доводите 3 за основателност на предявените искове.

Ответницата редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Г. С. и адв. Е.

С., чрез които поддържа писмения отговор.

Третото лице-помагач на страната на ответницата не се представлява в о.с.з. и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба, отговора на първоначалната искова молба, обратния иск и отговора на обратния иск, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от тези факти.

Не се спори, че ищцата е наследник по закон на С. П. Ж., починала на 07.09.2019 г., на основание чл. 8, ал. 1 от ЗН, доколкото е видно от удостоверението за наследници на л. 8, че е сестра на последната.

Не се спори по делото, а и от изисканото изп. дело е видно /л. 151 и следв./, че срещу покойната С. П. Ж. по молба на „*“ ЕАД, на чието място по късно по силата на чл. 429, ал. 1 от ГПК е конституиран като взискател „*“ ЕАД /л. 183/, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № */* г. на РС-Варна и изпълнителен лист, издаден по гр. д. № */* г. на РС-Варна, е заведено изпълнително дело № * по описа за * г. на ЧСИ Д. П. – Я., вписана в КЧСИ под рег. № *, с район на действие ОС-*. Предмет на принудителното изпълнение са неудовлетворени граждански притезания, произтичащи от договор за кредит за покупка на стоки и услуги от 31.12.2007 г. – главница; акецесорни вземания за лихви и съдебноделоводни разноски.

Не се спори по делото, а и е видно от поканата за доброволно изпълнение на л. 216 от 25.03.2020 г., че ищцата е конституирана като длъжник на мястото на покойната С. П. Ж..