Решение № 247 от 15.07.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Перник, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20241700500232 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 126 от 08.02.2024 г., постановено по гр. д. № 2425/2023г. по описа на Районен съд – гр. Перник, е признато за установено, че Областна администрация – Областен управител на гр. П. , ЕИК:113055670, със седалище/адрес на управление: *** дължи на „Инфраконструкт“ ООД, ЕИК 200580377, със седалище/адрес на управление:

***, сумата от 7200.00 лева, представляваща дължимо плащане за проектантска услуга по изготвяне на инженерно - техническа експертиза и заключение към нея, съгласно Приложение № 3 към чл.21, ал.2, т.3 и чл.22, т.1 и т.2 от Правилника на МКВП към МС за обект: „Осигуряване на безопасна проводимост на участък от коритото на р. К. с дължина 2400 м. извън урбанизираната територия на *** до включването й в р. С.“ и сумата от 152.00 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.12.2022 г. до 28.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № *** г. по ч.гр.д. № 0911/2023 г. на ПРС, като съдът е отхвърлил иска за мораторна лихва за периода от 02.03.2023г. до 01.06.2023 г. за разликата над уважения размер от 152.00 лева до пълния предявен размер от 338.00 лева, като неоснователен.

Със същото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни разноски, съобразно правилата на чл. 78 от 1

ГПК.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Л.

Д. В. – Областен управител на Област П., чрез юрк. И. И., с която първоинстанционното решение се сочи за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. С жалбата се твърди, че изводът на съда, въз основа на който е уважен предявеният от ответното дружество иск е неправилен. Отбелязва се, че основно задължение на възложителя по договор за изработка е да приеме работата на изпълнителя. Жалбоподателят допълва, че изработената инженерно - техническа експертиза от фирма „Инфраконструкт“ ЕООД, предмет на претендираните договорни отношения между страните, е приета от служител на Областна администрация-П., а именно: Д. К., без да са налице такива правомощия, съобразно длъжностната й характеристика или определени със Заповед на Областния управител. Поддържа се становището, че липсата на подпис на областния управител е равнозначно на неприемане на изработеното, което от своя страна води до незавършен фактически състав на евентуален договор за изработка.

Оспорва се правилността на въззивното решение, като се сочи, че решаващият съд е постановил акта си, като изцяло се е обосновал със свидетелските показания, които е кредитирал, а това от своя страна е в противоречие с разпоредбата на чл. 163, ал. 1, т. 3 от ГПК. На следващо място се навеждат твърдения, че от изложената фактическа обстановка не е станало ясно как и при какви условия е сключен претендирания неформален договор за изработка на инженеро – техническата експертиза. В продължение се сочи, че следва да се вземе предвид, че при възлагането на каквато и да е работа на трето лице, Областна администрация П., като публичен възложител реализира тези дейности единствено и само в писмен вид. Отбелязва се, че относно процесния договор не са представени доказателства в тази насока. По изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение, като неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение и евентуално направени във въззивното производство допълнителни такива.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Инфраконструкт“ ООД, чрез адв. К. Д., е депозирала отговор на въззивната жалба, в който се сочи, че същата е недопустима, тъй като е подадена от лице, което не е процесуално легитимирано и няма правен интерес от обжалване. Допълва, че страни по установеното договорно отношение са Областна администрация – П. и „Инфраконструкт“ ООД. На следващо място, с отговора се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като постановеното от първата инстанция решение е валидно, допустимо и правилно.

За неоснователно се сочи направеното с въззивната жалба твърдение, че договорът не е сключен при спазване на разпоредбите на ЗОП. Намира, че решаващият съд детайлно е анализирал приложимата правна уредба, като е стигнал до правилния извод, че специалните процедурни правила се отнасят до договори с прогнозна стойност над определените в чл. 20. ал. 4 от ЗОП стойностни прагове. Счита, че в подкрепа на изводите на съда са всички представени доказателства по делото. За неверни се сочат и изложените в жалбата аргументи, че работата е приета от лице, което не е разполагало с представителна власт - Д. К.. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е анализирал свидетелските показания на посоченото лице. Допълва, че към 2 началото на *** г. К. е работила при ответника като „***“ и в служебни й задължения се е включвало подготовката и окомплектоването на документи, необходими на ответника за представяне пред МКВП към МС, във връзка с излязлата от коритото р.

К.. В продължение по изложени съображения се твърди неправилност и на изложените аргументи от страна на ответника, че първата инстанция не е установила какви са конкретните уговорки в договора, както и на направеното възражение, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е спазена разпоредбата на чл. 163, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя пледира за уважаване на подадената въззивна жалба, като се излагат съображенията, обективирани и в самата въззивна жалба.

Пълномощника на въззиваемото дружество излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и прави искане за оставянето й без уважение.

И двете страни претендират разноски.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима. В тази връзка, за неоснователни съдът намира възраженията на въззиваемата страна за недопустимост на производството, доколкото съгласно чл. 4 ал. 1 от Устройствения правиник на областните администрации, последните се ръководят и представляват от областните управители.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд - гр. Перник, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:

Спорен между страните е въпросът дали между тях съществува облигационно правоотношение, основано на неформален договор за изработка или не.

За да отговори на този въпрос, настоящата съдебна инстанция съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, анализира същите 3 самостоятелно и в тяхната съвкупност и достигна до извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд, а именно: че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало по силата на договор за изработка.

Между страните не се спори, че ищецът е изработил и предал на ответника инженерно-техническа експертиза за обект „Осигуряване на безопасна проводимост на участък от коритото на р. К. с дължина 2400м. извън урбанизираната територия на *** до включването й в р. С.“. Обстоятелството, че тази експертиза е била необходима на ответника се извлича от направеното от последния искане до Междуведомствената комисия за възстановяване и подкрепа към МКВП към МС, за финансиране на обект „Участък от коритото на река К. с дължина 2400 метра, извън урбанизираната територията на *** до включването й в река С.“, което искане е приложено с отговора на исковата молба.

Приетия по делото приемо-предавателен протокол от ***г. установява обстоятелството, че издадената от ищеца фактура е била приета от ответника, чрез приелото я лице Д. К.. В тази връзка, за неоснователни съдът намира възраженията, обективирани във въззивната жалба, досежно липсата на представителни функции на К. за подписване на приемо-предавателни протоколи и приемане на документи (в случая фактура) от името на Областна администрация, което от своя страна да опровергава правния извод, за приемане на договора за изработка от страна на ответника. Събраните гласни доказателства в тази насока, и в частност: показанията на свидетелката Д. К., еднозначно сочат, че ангажирането й във връзка с изработката и приемането на процесната експертиза е изцяло в служебните й компетенции, доколкото същата е заемала длъжността „***“ или „***“ (доколкото свидетелката не може да си спомни точно) и в нейните трудови и служебни задължения е било именно подготовката и окомплектоването на необходимите за представяне пред МКВП към МС документи, във връзка с излязлата от коритото си р. К. между селата ***. Самата свидетелка заявява, под страх от наказателна отговорност, че е приела приемопредавателния протокол и процесната фактура, по устно нареждане на св. Е. К., доколкото последният отсъствал от Областната администрация, поради което съдът няма основание да не кредитира нейните показания в тази насока. За прецизност, с оглед възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че самата свидетелка е заявила, че е длъжностната й характеристика не съдържа задължение да приема резултати от възложени договори и извършени обществени поръчки, но в конкретния случай е сторила това под устното нареждане на областния управител.

Същевременно, от показанията на св. К. се установява, че същият е бил *** в периода от ***г. до ***г., през който период от време на територията на област П. е имало множество бедствени ситуации. Показанията на същия са в синхрон с показанията на св. К., доколкото св. К. заявява, че през периода ***г. – ***г. е имало множество бедствия, при които се е налагало да се предприемат действия по обезопасяване на териториите от щети, респ. справяне със самите бедствия, а общинската администрация е работел с намален човешки ресурс, а и се е работело в условията на Ковид. Заявява, че с оглед най-бързото справяне с бедствията, са провеждани множество разговори и възлагане на действия, в т.ч. и неформални, с различни трети лица, но предвид обема на извършваните действия не може да си спомни с конкретика. За конкретното договаряне с ищеца не си спомня, но заявява, че „възможно е през мандата ми като *** да сме имали някакви взаимоотношения с 4

„Инфраконструкт“ ООД, но не си спомням“, т.е. свидетелят допуска провеждането на разговори, респ. и възлагане на действия, каквито се твърдят с исковата молба. В заключение свидетелят отново е заявил, че е възможно служебно да е контактувал с гн Г. (представителя на ищцовото дружество), но не си спомня.