Решение № 528 от 04.08.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. гр. Хасково, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20235640100590 по описа за 2023 година

Предявен е от Е. С. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Винево, общ.Минерални Бани, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, бул.*******, Адвокатско дружество „****“, Булстат: 177430738, представлявано от адв. К. К. Г. – управител против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „****, иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал.3, предл. последно от Кодекса за застраховането /КЗ/ за заплащане на сумата в размер на 979,49 лева (след допуснато изменение на размера на предявения иск в съдебно заседание, проведено на 26.07.2023 г.), представляваща разликата между действителния размер на вредите и заплатеното от ответника обезщетение за имуществени вреди, причинени на МПС марка „****", модел „***", с peг. № ***** в резултат на ПТП, настъпило на 29.10.2022 г. около 09:00 часа на кръстовището между ул.“*****“ и ул.“*****“ в гр.Хасково, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата, на която ищеца е уведомил ответника за настъпилото ПТП 29.10.2022 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 29.10.2022 г., около 09:00 ч., на кръстовището между ул.

„*****“ и ул. *****“ в гр. Хасково настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при която Н. Г. Г., в качеството си на водач на лек автомобил „*******“ с рег. №*****, поради неспазване на необходимата дистанция, застигнал и ударил завиващия наляво лек автомобил „****“ с рег. номер **** собственост на ищеца. В резултат на така настъпилото ПТП върху автомобила на ищеца били нанесени значителни материални щети.

1

За пътния инцидент бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 29.10.2022 г. по описа на ОДМВР-Хасково, в който било отразено, че виновен за катастрофата бил „Участник № 1“ - Н. Г. Г., срещу когото било взето административнонаказателно отношение чрез съставяне на АУАН № GA 705199/ 29.10.2022г. Видно било от констативния протокол, че виновният за катастрофата водач има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.

Ищецът подал уведомление до ответника за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което била образувана преписка по полица № BG/30/122000982302, по описа на ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД. На 31.10.2022 г. експерти на застрахователното дружество извършили оглед на уврежданията по лек автомобил марка „*****“, модел „***“, с peг. № ****, за което бил съставен 1 бр. опис-заключение по щетата.

Посочва се още в исковата молба, че ищецът направил справка в няколко сервиза, като приблизителната сума, необходима за ремонта на щетите по лекият му автомобил, в това число за влагане на части, материали и труд, възлизала на сумата в размер на 850 лева.

При завеждане на застрахователната претенция, той представил банковата си сметка на ответното дружество, което от своя страна на 15.11.2022 г. превело по нея сумата в размер на 474.31 лв. С така извършеното плащане според ищеца ответникът бил признал основателността на претенцията му, както и обстоятелството, че пътният инцидент настъпил по вина на застрахования при него водач, като спорен оставал единствено размерът на дължимото обезщетение, с който размер той не бил съгласен.

Според ищеца, изплатеното му от ответника обезщетение се явявало в занижен размер, тъй като той не могъл да възстанови дори и половината от нанесените му имуществени вреди. В процесния случай, ответното дружество го било ощетило със сумата в размер на 500 лв., представляващи разликата между действителния размер на вредите и изплатеното от ответника застрахователно обезщетение.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ и тъй като не бил съгласен с размера на определеното му и изплатено застрахователно обезщетение, за него бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на застрахователно обезщетение за разликата между действително заплатеното от застрахователя и реално дължимото му обезщетение, представляващо действителния размер на вредите съгласно чл.

386, ал. 2 от КЗ.

В исковата си молба ищецът конкретизира увредените детайли на процесния лек автомобил марка ****“, модел „****“, с peг. № ****, с година на производство 1998 г., тяхната степен и стойност, под формата на таблица, съобразно която общата стойност на ремонта на посочения л.а. възлизала на 850 лева.

По тези съображения, моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 100 лева, предявен като частичен иск от сумата в размер на 1000 лв., представляващи разликата между 2 действителния размер на вредите и заплатеното му от ответника обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения му л.а. марка „****“ модел „****“ с рег. № **** в резултат на ПТП, настъпило на 29.10.2022г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП – 29.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В съдебно заседание, проведено на 26.07.2023 г. е допуснато на основание чл. 214, ал.

1 от ГПК, изменение в петитума на предявения иск, като е увеличен размерът на същия на 979,49 лева.

Претендират се направените по делото разноски, вкл. и за оказана безплатна правна помощ с включено ДДС, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът не релевира възражения по допустимостта на иска, но счита същият за неоснователен, както по основание, така и по размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между ищеца и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, по силата на застрахователна полица № BG/30/122000982302, със срок на действие от 08.04.2022 г. до 07.04.2023 г., както и обстоятелството, че е извършен банков превод от него в полза на ищеца за сумата в размер на 474,31 лева.

Поддържа, че така определеното и изплатено от него обезщетение било справедливо и достатъчно, за да се приведе увредения л.а. в състоянието, в което се е намирал преди да настъпи пътния инцидент, без да са били налице каквито и да било козметични деформации.

Алтернативно, оспорва размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди като прекомерно и некореспондиращо със средната пазарна цена на ремонта на процесното МПС - труд, респ. материали и резервни части. Поддържа, че увреденото МПС можело да бъде отремонтирано на много по-ниска от претендираната с исковата молба стойност с влагане на резервни части, труд и материали от алтернативни доставчици.

Посочва, че понятието „средни пазарни цени“ не означавало „цени на официалния вносител“, а осреднените цени, определени на свободния пазар за този вид услуги, при съобразяване на няколко алтернативни и независими източника.

На следващо място, според ответника, 24 - годишното МПС марка „****“, модел „****“, с peг. № **** не подлежало на гаранционно обслужване, съответноотремонтирането му в официален сервиз не било резонно и икономически обосновано.

Предвид характеристиките и функциите на увредените детайли, подлежащи на подмяна, заменянето им с части - втора употреба според него нямало да се отрази на качеството на ремонта, на сигурността, на външния вид, на возенето, както и на други характеристики на увреденото МПС. Съобразно чл. 25, т.3 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрово съдържание и за продажба на стоки, за стоки втора употреба не се прилагала възможност за даване на гаранция, единствено ако тези стоки се продавали на публичен търг, от което следвало, че при закупуване на части втора употреба, продавачът следвало да 3 предостави на потребителя гаранция и да обезпечи възможността му да направи рекламация.

Следователно, в случай на установяване на необходимост за доплащане на някаква сума, то тя следвало да се изчисли по Методиката към Наредба № 24 от 8 март за задължителното застраховане по чл. 249 т.1 и 2 от КЗ, доколкото в процесната ситуация увреденото МПС не било ремонтирано и липсвали констатиращи ремонта му фактури.

Ответното дружество оспорва ищцовото твърдение, че било извършено проучване в няколко сервиза, при което се установило, че цената на ремонта ще възлиза в размер на 850 лв. В исковата молба била съставена таблица, в която били изброени увредените детайли и тяхната стойност, но никъде в приложенията към исковата молба не се съдържали конкретни оферти от сервизи, свидетелстващи, че е била направена справка за стойността на ремонтновъзстановителните дейности и на резервните части. Посочва, че бланкетно били изброени цени, които не кореспондирали с действителните, по които можел да се осъществи ремонтът.

В условията на евентуалност и при формиране на крайна сума за ремонтновъзстановителни дейности над 2248 лв., ответникът поддържа, че същата би надхвърлила 70 % от действителната стойност на процесното МПС, поради което би била налице тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ.

Ответното дружество възразява и срещу претенцията за присъждане на законна лихва, считано от 29.10.2022г. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължал законна лихва за забава, ако не бил определил или не бил изплатил застрахователно обезщетение в срок, а в настоящия случай той се бил произнесъл в законоустановения срок, като определил и изплатил съответното на вредите обезщетение, следователно - не изпадал и не се считал в забава. Посочва, че евентуално в случай на уважаване на настоящия иск, за най-ранна дата на изпадане в забава можел да се приеме денят на входиране на исковата молба, от който момент би се дължала мораторна лихва за забава.

С тези доводи ответникът моли за отхвърляне на предявения иск изцяло, а в условията на евентуалност – за уважаването му в редуциран размер. Прави искане за присъждане на разноски по делото, за което представя списък по чл.80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК, намира от фактическа следното:

От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 81 от 29.10.2022 г., се установява, че на същата дата, около 09:00 ч., на кръстовището между ул. „******“ и ул. „*****“ в гр. Хасково, е реализирано описаното в исковата молба ПТП.

За установяване механизма на произшествието е приобщена към доказателствения материал по делото и съставената в ОД МВР Хасково – сектор „Пътна полиция“ администативнонаказателна преписка, съдържаща освен посочения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, също така и справка за нарушител/водач за лицето Н.Г. Г.; Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 705199 от 29.10.2022г.;

4

Наказателно постановление № 22-1253-002157/16.12.2022г. на Началник Група в ОД на МВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Н.Г. Г. за извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, без данни за връчването му и влизането му в сила и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

С Определение № 853/26.05.2023 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и от представената справка от интернет страницата на Гаранционен Фонд се установява, че към датата на ПТП лек автомобил „*****“ с рег. № **** е бил застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност", тоест, че гражданската отговорност на водача му е била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № BG/30/122000982302, със срок на действие от 08.04.2022 г. до 07.04.2023 г., валидна към датата на ПТП – 29.10.2022 г.