Определение № 245 от 16.02.2023, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№245/16.2.2023г. гр. Пазарджик, 16.02.2023 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание на 06.02.2023 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕВА ПЕЛОВА при секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 758/2021 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145-чл. 178 от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на К.И.К., срещу Разрешение за строеж № 51/30.11.2020 г., издадено от на главния архитект на община Батак за строеж:

„Надстройка с един етаж / възстановяване/ на съществуващ втори етаж в рамките на съществуващи етаж и обем в УПИ ХII-748; 749, кв. № 63, по плана на гр. Батак.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж, издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби, както и за неговата нищожност, поради неадекватен предмет. Твърди се, че оспорващият е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149 от ЗУТ, което има правен интерес да подаде жалба срещу разрешението за строеж /РС/, доколкото процесната сграда е ситуирана на имотната граница на собствения му поземлен имот / ПИ /, където проектът предвиждал прозорци, както и стреха и наклон на покрива, който навлиза в имота му. Сочи се, че разрешението за строеж се отнася до построяването на нова сграда, съответно оспорения индивидуален административен акт, е неправилно издаден за надстройка с един етаж / възстановяване/ на съществуващ втори етаж в рамките на съществуващи етаж и обем в УПИ ХII-748; 749, кв. №

63, по плана на гр. Батак. Прави искане за отмяна на издаденото РС, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на тези, пледирани от ответника.

В съдебно заседание жалб. К. се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и отмяна на оспореното РС. В представени писмени бележки по делото доразвиват съображенията си за наличие на правен интерес от оспорване на акта, както и за неговата незаконосъобразност, като издаден в противоречие с процесуалните правила и материалния закон.

Ответникът – главният архитект на гр. Батак в съдебно заседание се представлява от адв. Христокова, която счита жалбата за недопустима, алтернативно моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В представени по делото писмени бележки, излага подробни съображения за недопустимост на жалбата и моли за прекратяване на производството. Счита, че жалбоподателя не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал.2, т.1 от ЗУТ.

Алтернативно излага възраженията за неоснователност на жалбата, тъй като оспорения акт е издаден съобразно закона, от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила. Моли за отхвърляне на жалбата, прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за процесуално представителство.

Конституираната заинтересована страна – И.М.М., редовно призован, не се явява. В представено писмено становище по същество на делото, упълномощения адв. И. оспорва жалбата, като недопустима, за което излага подробни съображения. Счита, че жалбоподателят няма пряк правен интерес от оспорване на акта и не е активно легитимиран да го обжалва, тъй като не попада в кръга лица, посочен в чл. 149, ал.2, т.1 от ЗУТ. Моли за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство по делото. Претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващия.

Административен съд София - гр. Пазарджик, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К.И.К. се легитимира като собственик на

1/3 ид.част от УПИ ХI-751, кв. 63 по плана на гр. Батак, по силата на нотариален акт № 28, т. 1, дело № 71/03.02.1992г.

Заинтересованата страна И.М.М. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор *** / стар номер 749, кв.63, парцел ХII/, ведно със сграда, с идентификатор ***, съгласно нот. акт № 126/17.04.1995г. и нот.акт № 22/26.01.1993г.

Със заявление рег. № 94-И-81/25.11.2020 г. заинтересованата страна поискала от главния архитект на община Батак да издаде разрешение за строеж при условията на чл.148 от ЗУТ на обект: „Надстройка с един етаж / възстановяване/ на съществуващ втори етаж в рамките на същия етаж и обем в

УПИ ХII-748; 749, кв. № 63, по плана на гр. Батак. Към заявлението били приложени комплексен доклад за оценка за съответствие №132/20.10.2020г., становище по инвестиционен проект, инвестиционен проект.

Въз основа на подадено заявление, главният архитект на община Батак издал оспореното Разрешение за строеж, на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че спорващият е собственик на 1/3 ид.ч. от парцел XI-751 в кв.63, по плана на гр.Батак, както и на западната част от първия етаж на жилищната сграда, построена в парцела, съгласно представения по делото нот. акт №28, т.1, дело №71/03.02.1992 г. Този парцел е отреден за имот пл. №751, отразен с идентификатор *** по КККР на гр.Батак. Границите и площта на имот №751 се различават от границите и площта на парцел XI, който е отреден за него.

Парцелът е с по-малка площ от имота, тъй като най-югоизточната част от имота се придава към съседния парцел ХII-748, 749, в който има участие имота на заинтересованата страна И.М. пл.№749. Регулационната линия на парцел XI-751 е навътре в имот пл.№751. Тъй като придавемото място не е заето на място, доколкото по делото няма данни за приложена регулация), тази придаваема част е заснета в имот с идентификатор *** по КККР на гр.Батак, т.е. имотът в КК не е идентичен с УПИ XI-751 в кв.63, по действащия регулационен план на гр.Батак.

Заинтересованата е съсобственик на УПИ ХII-748, 749 в кв.63. В имот пл.№749 е била построена двуетажна жилищна сграда, на границата с имот пл.№751. Към парцела се придава част от имот пл.№751, като регулационната линия минава на около 0.50 м, измерени графически върху плана, от жилищната сграда на И.М.. В КК имот пл.№749 е отразен с идентификатор ***, с площ 149 м2, а жилищната сграда в него - с идентификатор ***, със застроена площ 55 м2. В КP собствеността е записана на И.М., на основание нот. актове №126/17.04.1995 г - за 4/12 ид.ч. и №22/26.01.1993 г.-за 8/12 ид.ч.

Регулация не е предвидена с ОУП на гр.

Батак, одобрен 1990г. Първоначално планът е предвиждал общ парцел, включващ имоти №№748,749,751 и съседни. Застроителния план е предвиждал ново, общо двуетажно жилищно застрояване / за всички имоти в парцели / на уличнорегулационната линия на прилежащите улици. С частично регулационно изменение, в периода 1990-1992г. са обособени самостоятелни парцели XI-751, ХII-748, 749, но застроителния план не е изменен и за новообразуваните парцели, вкл. парцела на заинтересованата страна, не е предвидена съответна самостоятелна застройка, т.е. те са оставени без застроителни петна или градоустройствен статут.

Видно от представените по делото снимки на процесната жилищна сграда, североизточната фасада към имота на жалбоподателя не се вижда, поради което не може да се установи имало ли е прозорец на нея. От същите става ясно, че сградата е с два етажа, има стрехи, включително към имота на жалбоподателя. Тъй като сградата е била в лошо състояние, общината е уведомила собственика, че следва да предприеме мерки по укрепването й, за да се приведе в безопасен вид, с писмо изх.№02-Ж-34/05.12.2016 г.. Тъй като такива не са извършени навреме, сградата се е срутила, като по този повод на 03.08.2020 г. на заинтересованата страна е издадена виза за проектиране на възстановяване на втори етаж, в рамките и обема на съществуващия етаж на сградата.

В проекта към РС били заснети съществуващите фасади на сградата, като височината на първи етаж е 2.80 м; височината до стреха - 5.56 м и височина било - 7 м. На североизточната фасада към имота на оспорващия има един прозорец на втори етаж и стреха 0.60 м към него.

Сградата, за която е издадено процесното

РС понастоящем е срутена, не може да се установи дали нейните основи са запазени.

В действащия застроителен план няма предвиждане на застройка за процесните УПИ, тъй като те са обособени след одобряване на Общия план през 1990г. или няма предвиден градоустройствен статут.

Процесната сграда е на имотната граница между имоти пл.№№749 и 751 и отстои на около 0.50 м, измерени графически върху плана, от регулационната линия между парцелите, отредени за имотите. Необходимите отстояния от страничните регулационни линии на УПИ при свободно, ниско жилищно строителство е 3 м, съгласно (чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ), с намалено отстояние 2 м при заварено строителство (чл.36, ал.1 от ЗУТ). Съгласно чл.83 от

Наредба №7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони при свободно, ниско застрояване сградите да се разполагат на северната регулационна линия, със страна, оформена като фасада; прозорци на тази стена се допускат, с оглед проветряване на помещенията зад нея, като задължително разстоянието между сградата на северната фасада и сградата в съседния имот следва да бъде най-малко 6 м. В случая най-близката част от фасадата на жилищната сграда на И.М. до жилищната сграда в съседния УПИ Х1-751, в който има собственост жалб. К. е 6 м, измерени графически върху плана.

От одобрената част „Архитектура” на проекта за процесната сграда се установява, че към парцела на жалбоподателя гледа един прозорец на втори етаж; дали прозорецът е съществувал не може да бъде установено, тъй като липсва необходимата информация. Ако се съди от заснемането на фасадите в проекта, прозорецът е съществувал, преди срутването на етажа.

Предвидената в проекта стреха, с ширина 0,60м, съществувала и преди събарянето на сградата, се намира над имот пл. № 741, на 5,56 м. над нивото на терена, в рамките на предвидения парцел за имот № 749.

Съгласно действащия ПУП - План за регулация, одобрен със заповед №46/08.02.1990 г на кмета на община Батак, впоследствие частично изменен относно процесните имоти, е налице обща граница между УПИ XI-751, кв.63, собственост на оспорващия и частта от УПИ XII - 748, 749, кв.63, в която се намира процесната сграда. Последната обаче няма обща граница с УПИ-751, кв.63, собственост на оспорващия К.К., между тях има разстояние от около 0.50 м, измерени графично от плана.

Съгласно предвижданията на ПУП - план за регулация, одобрен със заповед №46/08.02.1990 г. на кмета на община Батак, сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Батак не попада / не навлиза / в УПИ УПИ-751, а е на отстояние 0,50 м. от него.

При така установените факти, настоящия съдебен състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, подадена от лице без правен интерес за оспорване на процесното РС, поради следните съображения:

За да възникне правото на жалба срещу един административен акт, съответното лице следва да бъде заинтересовано по смисъла на закона. Заинтересовано лице е това, на което акта е накърнил права или законни интереси, като някои закони определят кръга на заинтересованите лица. В конкретния случай, доколкото се касае за оспорване на РС, кръга на заинтересованите лица е разписан в ЗУТ. Посоченият закон, съобразно акта, който подлежи на оспорване, регламентира различен кръг заинтересовани лица. В случая лицата, процесуално легитимирани да оспорват разрешенията за строеж са посочени в разпоредбата на чл. 149, ал.2 от ЗУТ.

Съгласно посочената норма, заинтересовани лица са следните: в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; в случаите по чл. 185, ал. 1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; в случаите по чл. 185, ал. 2 собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.