Решение № 358 от 11.12.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Карлово, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320100101 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 127, ал.2 от СК вр. с чл. 59 и чл. 143, ал. 1 и 2 от СК.

Ищецът Н. Л. Л. с ЕГН ********** от село В., община К., област П., ул. ***, лично и като баща и законен представител на малолетното дете Л. Н.

Л. с ЕГН ********** твърди, че с ответницата живели повече от двадесет години, от 1997 г., на семейни начала. Тя живеела при него, в собственото му жилище в село В.. През време на съвместното им съжителство се родили две деца, А. Н. Л., родена на *** г., вече пълнолетна и синът им Л. Н. Л. с ЕГН **********, роден на *** г., малолетен.

В началото ответницата работила на няколко места, но през 2018 г. решила и изтеглила потребителски кредит без знание на ищеца. През 2020 г. тя заминала за А. и едва след като заминала, му казала за задълженията си, както и че има намерение да печели повече средства в чужбина, за да може да ги погасява. Ищецът останал в Б. с децата. През изминалите две години Х. си дошла два пъти в Б., за по десетина дни, през август през 2021 г. и септември 2022 г. Въпреки че била за кратко в страната, тя не само че не била в добри отношения с децата им, не проявила никаква грижа към малолетния ни син, но постоянно се държала зле със сина им, дори няколко пъти посегнала да го удари. През времето, откакто била в А., ответницата не изпращала средства за малолетния им син и се наложило ищецът да внася от лични средства и суми по кредита й. Въпреки това, в името да си запазят отношенията, ищецът се грижел сам за сина им, още повече, че в телефонен разговор между страните, ответницата заявила, че ще си дойде през декември 2022 г. за постоянно, за да бъдат заедно със сина си. Опитвайки се да я накара да се върне, за да е до 1 сина им, ищецът дори превел по потребителския й кредит не голяма, но достатъчна сума, кредитът да бъде погасен и ответницата да няма причина да стои в А.. Х. обаче не се върнала в Б., но и след като не си дошла през месец декември 2022 г., както обещала, изпратила на ищеца съобщение, в което го уведомила, че няма да се прибере и отношенията им са приключили. От тогава нямал връзка с нея, не знаел дори адреса на който живее в А.. През времето докато била в А., малкото пъти, в които общували, били все по повод кредита й, без ответницата да проявява грижа за сина им. За ищеца през тези две години било много трудно да обясни на малкия си син, защо майка му не е с тях. Детето се надявало тя да е с него за коледните и новогодишни празници, и да се прибере окончателно. Едно дете трябвало да има спокойна, трайна и уютна среда, достатъчни и удобни условия в които да живее и при възможност постоянно жилище. Ответницата нямала жилище, живяла с ищеца в неговото жилище, детето му получавало необходимите грижи, уют, любов и всички онези неща, необходими и достатъчни, за да се чувства обичано, обгрижвано и спокойно. Грижите и средствата необходими за сина им поемал изцяло ищецът, който се грижел детето да има подсигурени храна, облекло, всичко за училище, изобщо всичко необходимо за отглеждането му.

Живеел в собствено жилище заедно с майка си и голямата си дъщеря, които му помагали с отглеждането и грижите за детето. В жилището имало подходящи условия за отглеждане на сина им, полагал съответните грижи за него, детето имало собствена стая и всичко необходимо за да се чувства добре. Ищецът работел в С.К.Ф.Б., заплатата му била около *** месечно и средствата не му достигали. Налагало се да подпомага и другото си дете, въпреки че то било пълнолетно, поемал и издръжката на домакинството.

Изпитвал големи затруднения, опитвайки се сам да се справя с всички разходи за малолетния им син и за дома. За него ставало все по-трудно да поема сам всички разходи за издръжката на сина си. Счита, че майката също трябва да участва в отглеждането на детето и да покрива част от разходите за издръжката му. Още повече, че тя живеела и работела в А., където доходите били по-добри. Тя нямала задължения за издръжка към други лица и не би следвало да е проблем да помага в издръжката на сина им.

МОЛИ съда да постанови решение, с което

- да предостави на Н. Л. Л. с ЕГН ********** от село В., община К., област П., ул. *** упражняването на родителските права върху малолетното дете Л. Н. Л. с ЕГН **********, родени от съвместното му съжителство с Х.

А. Х. с ЕГН ********** село В., община К., област П., ул. *** и втори адрес: град С., община С., област П., ул. „К.Н.“ *** и да определи местоживеенето на детето при бащата;

- да определи подходящ режим, в който майката Х. А. Х. с ЕГН ********** да осъществява лични отношения с детето Л. Н. Л. с ЕГН **********;

- да осъди, на основание чл. 143 ал.2 от СК, Х. А. Х. с ЕГН ********** село В., община К., област П., ул. *** и втори адрес: град С., община С., област П., ул. „К.Н.“ *** да заплаща малолетното дете Л. Н. Л. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Н. Л. Л. с ЕГН ********** от село В., община К., област П., ул. ***, месечна издръжка в размер на 350 (триста и петдесет) лева, считано от подаване на исковата 2 молба – 26.01.2023 г. до настъпването на законоустановена причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до окончателното плащане;

- да осъди, на основание чл. 149 от СК, Х. А. Х. с ЕГН ********** село В., община К., област П., ул. *** и втори адрес: град С., община С., област П., ул. „К.Н.“ *** да заплаща на малолетното дете да заплаща малолетното дете Л. Н. Л. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Н. Л. Л. с ЕГН ********** от село В., община К., област П., ул.

***, месечна издръжка за минало време в размер на 300 (триста) лева месечно, считано от една година преди предявяване на иска – 26.01.2022 г. до подаване на исковата молба.

Претендира за разноските по делото.

Ответницата Х. А. Х. с ЕГН ********** село В., община К., област П., ул. ***, чрез назначения от съда особен представител, оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва обстоятелството, че страните са родители на малолетното дете Л. Н. А.

Оспорва всички останали обстоятелства, на които се основават предявените искове, а именно, че ответницата изтеглила потребителски кредит без знанието на ищеца, че не е в добри отношения с децата си, че ответницата не се е грижила за детето Л., че не го търси, че не изпраща средства за малолетното дете, че ответницата работи в чужбина, както и че е в състояние да заплаща издръжка в размер на 350 лева.

Претендираната от ищеца издръжка била в завишен размер и не била съобразена с възрастта на детето и с финансовите възможности на майката.

Неоснователна била претенцията на ищеца за присъждане на разноски.

Производството по чл.127, ал.2 от СК било производство на спорна съдебна администрация и разноски на страните не се присъждат.

МОЛИ съда да постанови решение според доказателствата по делото.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане, че детето Л. е родено на *** г., понастоящем на ***, а негови родители са страните в процеса. Не се спори, че от съвместното си съжителство страните имат и друго дете, А., понастоящем пълнолетна.

Установява се от представеното удостоверение, че Л. е ученик в СУ „И.В.“ град С., понастоящем в ***** клас. От представеното удостоверение за декларирани данни е видно, че ищецът притежава недвижим имот – дворно място с къща в село В., като не се спори, че това е жилището, в което живее.

От представеното удостоверение за доходите на ищеца е видно, че същият е получил средно брутно трудово възнаграждение ***, изчислено на база шест месеца през периода м. май –м. октомври 2023 г.

От изготвения социален доклад се установява, че бащата полага трайни грижи за детето от раждането му, на детето са осигурени подходящи 3 жилищни условия с добри хигиенно-битови условия. Няма данни за условията при майката, която трайно живее в Обединеното кралство, нито за доходите й. Между майката и детето липсват контакти. Детето поддържа добри и хармонични отношения с баща си, който разчита на подкрепата на своята майка (баба на детето) и на голямата дъщеря на страните, с която живеят съвместно. Между родителите и между майката и детето не се осъществяват контакти от 2021 г.

В показанията си св. Л., дъщеря на страните сочи, че живее с баща си, баба си и брат си в село В.. Къщата била на баща й, а майка й не живеела с тях. През декември месец 2019 г. тя заминала за чужбина и от тогава не била при тях. Два пъти си идвала за по около 10 дни и по това време присъствала в дома им само тялом, духом била на друго място. Л. търсел майка си, но тя не откликвала и двамата нямали комуникация с нея. нямала комуникация с него.

Дори по телефона не си говорели лично, а само чрез баща им. Майка им не се обаждала и не питала за тях, за последен път говорили с нея през месец септември 2022 г., когато си дошла от чужбина и отседнала в дома им, имала номерата им, но не им звъняла. За Л. се грижел баща им, свидетелката му помагала, също и баба й. майка им не им изпращала пари, нито на свидетелката, нито на брат й. А. и Л. не общували с дядо си по майчина линия, който живеел в С., доколкото й било известно, и майка им не общува с него, общували със сестрите на майка си, но те също нямали контакти с нея.

Жилището им било удобно и живеели добре, в къща на един етаж с четири стаи, които били добре обзаведени. Имали си всичко, което им е нужно. Брат й се чувствал добре, имал компютър, имал интернет, пътувал с автобус за училище, цял живот живеели в този дом.

Изслушан лично, ищецът сочи, че мисли, че се справя добре с отглеждането на Л. и че той е родителят, който трябва да полага грижите за него, тъй като майка му ги изоставила грубо. Майката не предупредила, че заминава, не участвала в издръжката на детето, не го вземала. Заминала без предупреждение на 13.12.2019 г. и оттогава се прибирала два пъти. Отсядала в дома на ищеца, защото нямало къде другаде да отиде. За 10 дни набила Л. три пъти. Ищецът имал помощ от майка си и пълнолетната си дъщеря.

Изслушан лично, Л. сочи, че живее с баща си, баба си и сестра си в село В., има хубава стая, има компютър и телевизор. Мама не му се обаждала, за последно говорили преди три или четири години. Вече не му било мъчно за мама, която живеела в А., ако не се е преместила другаде. Когато заминала му било мъчно, но вече не. Харесвало му да живее с баща си.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се налага изводът, че детето трябва да живее при баща си, съответно родителските права да се предоставят на нея. За да достигне до този извод съдът оценява фактическото положение до предявяване на иска: Л. е на ***, постоянно живее в село В. и е ученик в ***** клас. Преди четири години майка му е напуснала семейството си и детето и оттогава е общувала с него само два пъти, докато е била в отпуск. Майката трайно се е установила в 4 чужбина, не контактува и не търси децата си. Бащата в продължение на четири години към настоящия момент е този, който отглежда Л., издържа го и полага всички грижи за него. За бащата е установено, че притежава родителски капацитет и качества да отглежда адекватно детето си, осигурил му е всичко необходимо и разполага с подкрепата на разширения семеен кръг – майка си и дъщеря си. Детето живее с баща си в дома, който обитава от раждането си. Не се твърди и установява вредно поведение на родителите, или такова, което да ги прави застрашаващи за живота и здравето на детето.

Бащата е постоянно трудово зает и до момента изцяло е поел издръжката на Л., който факт се установи по несъмнен начин от показанията на свидетелката. Изхождайки от изключителния интерес на детето, съдът направи горните изводи и следва да постанови детето да живее със своя баща и да предостави упражняването на родителските права на него.