Решение № 1940 от 17.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1940 гр. Пловдив, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330203537 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 4730287, издаден от ОД МВР гр. Пловдив, с който на В. Ж. Г., с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „В.“ № *, ет.*, ап.*, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин / лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят Г. моли съда да отмени наложената глоба, по съображения, подробно изложени в жалбата. Редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна - ОДМВР - Пловдив, не изпраща представител, като в писмено становище, депозирано до съда, намира жалбата за неоснователна. Претендира разноски, а алтернативно да се намалят до минимум разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение при отмяна на фиша.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 11.04.2021г. около 17.39ч лек автомобил „Хюндай Купе“, с рег. № ***** преминал покрай полицейски автопатрул, находящ се в гр.Пловдив, на пътен възел Скобелева майка, надлеза южно платно. Автомобилът се движел в посока изток, а скоростта му била 82 км/ч при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Всъщност измерената скорост била 85 км/ч, но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, за установена такава била 82 км/ч, поради което било прието,че превишението на скоростта от допустимите 50 км/ч за населено място, е с 32 км/ч. Горното било заснето с АТСС ARH CAM S1, за което е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 в срок до 07.09.2027г. и преминало метрологична проверка, за която е съставен протокол № 65-С-ИСИС/ 28.09.2020г. на БИМ. За използването на АТСС е издаден протокол по чл.10 от

НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/.

След извършена справка в база данни на КАТ било установено, че притежанието на процесния автомобил е на жалбоподателя В. Ж. Г..

В последствие бил разпечатан електрония фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя Г. като собственик на посоченото МПС. Последният не е представял декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП за евентуално управление на автомобила в същото време и място от друго лице.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш и фотоснимка към него, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила.

Към преписката са приложени още удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 в срок до 07.09.2027г., протокол за метрологична проверка № 65-С-ИСИС/ 28.09.2020г. на БИМ, протокол за използване на АТСС по чл.10 от Наредбата, снимка на разположението на АТСС, справка КАТ за промяна регистрация на МПС. Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви всички писмени доказателства. Фишът съдържа предвидените в закона реквизити и съответства на одобрения за него 2 образец. Ето защо възраженията в тази насока на жалбоподателя не са основателни. Макар същият да се приравнява като действие на наказателно постановление, то законодателят не предвижда да съдържа същите реквизити като НП. Същевременно проблем в настоящия казус е обстоятелството, че жалбоподателя е санкциониран за превишение на скорост при правилата на „повторност“, съдейки по правната квалификация на нарушението по ал.4 на чл. 182 ЗДвП. Словесно обаче това не е намерило отражение по никакъв начин в обстоятелствената част на фиша при описание на нарушението, а следва да има тъждественост при словесно и цифрово описание на нарушението. На следващо място е следвало да се посочи в процесния фиш и с кой предходен фиш и/или наказателно постановление за нарушение правилата за скорост е бил санкциониран жалбоподателят Г. и кога той е влязъл в сила, за да се квалифицира настоящото нарушение като извършено при условията на „повторност“. Констатираната липса не е попълнена и с наличните по административната преписка писмени доказателства, доколкото отсъства дори справка за водач/нарушител, от която да стане ясно как се формира повторността, в това число отбелязване на коя дата администрацията счита, че е влязло в сила съответното предходно наказание.

Като не е сторено горното е допуснато съществено нарушение, което е ограничило възможността за защита на нарушителя. Въпреки това обаче не следва процесният фиш да се отменя, а само следва да се измени като се приложи закона за по-леко наказуемото нарушение по основния състав на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП, защото фактите досежно това нарушение са ясно описани и се потвърждават от приложените по делото доказателства.

Разрешението, възприето с тълкувателната дейност ВАС по ТР №8/2021год. касаещо прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение при липса на изменение на обстоятелствената част, сочи че в процесния казус следва да се приложи горната квалификация, тъй като след като е възможно да се премине към правна квалификация, която изобщо не е описана, т.е. при съвсем различна правна норма, то при правилно установени факти изобщо не е проблем и в процесния казус от ал.4 на чл.189 да се премине към ал. 1, т.4 на ЗДвП, въпреки че последната не е описана цифром в процесния фиш. Решения на други съдилища не представляват източник на право съгласно ЗСВ, след като не са тълкувателни такива. При това положение, съдът намира за основателно наведеното в тази посока възражение от страна на жалбоподателя.

3

При тези установени факти, следва жалбоподателят Г. да понесе отговорност за нарушение правилата за скорост, тъй като с неговото МПС в посоченото време и място във фиша е установено, че се е движел със скорост от 82 км/ч в населено място при ограничение от 50 км/ч. Съгласно правилата на чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП водачът следва да се санкционира с глоба в размер на 400 лева, поради превишение с 32 км/ч.

В този смисъл следва да се измени и процесният фиш, като се приложи правилно материалният закон и се намали размера на наложената глоба от 800 лева на 400 лева. Размерът на глобата е фиксиран в закона и не подлежи на преоценка от страна на съда.

Само за по - голяма пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че не споделя твърденията на жалбоподателя, относно това, че с непосочването на вида категория на МПС и вида на мястото на нарушението в описанието на ЕФ, съществено му било нарушено правото на защита. Общоизвестен е фактът,че лекият автомобил е от категория В, така както е ясно,че гр. Пловдив представлява населено място.

От друга страна мястото е и категорично доказано, а не така, както твърди жалбоподателят, именно с фиша и протокола за използване на АТСС, включително и снимката на АТСС, които напълно си съответства, дотолкова, че именно процесният автомобил в конкретния ден, час и място, е заснет в нарушение от процесното АТСС.

С оглед изхода на делото, страните имат право на разноски, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН. В случая искане за разноски за юрисконсултско възнаграждение е направила единствено въззиваемата страна, в депозираното до съда писмено становище. Ето защо, на основание чл. 63д ал. 4, вр. ал.5 от ЗАНН,вр. чл.27е от Наредба за правната помощ, съдът определя размер на възнаграждението за юрисконсулт в минималния такъв от 80 лв. Размерът, съдът съобрази с фактическата и правна сложност на делото, протекло в рамките на едно съдебно заседание, както и с оглед обема на извършената юрисконсултска защита. Предвид изменението на ЕФ, съдът следва да присъди в полза на въззиваемата страна разноски за възнаграждение по съразмерност в размер на 40 лв. Тази сума следва да заплати жалбоподателят Г.. с.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, XIV н.

4

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 4730287, издаден от ОД МВР - гр.

Пловдив, с който на В. Ж. Г., с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „В.“ № *, ет.*, ап.*, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин / лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП, като преквалифицира нарушението на такова по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и намалява размера на глобата на 400 /четиристотин/ лева.

ОСЪЖДА жалбоподателят В. Ж. Г., с ЕГН ********** от гр. Х., ул. „В.“ № *, ет.*, ап.* да заплати на ОД МВР - гр. Пловдив сумата от 40 /четиридесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5