Определение № 405 от 24.06.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Търговско дело 22/2026
- Вид
- Определение № 405
- Подписан
- 24.06.2026
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- Милена Каменова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.157, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 6 · Закон за подземните богатства
- чл.126, ал.3 · Търговски закон
- чл. 129, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 139 · Търговски закон
- чл. 139, ал.1 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 405 гр. Благоевград, 24.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милена Каменова като разгледа докладваното от Милена Каменова Търговско дело № 20261200900022 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. П. П., ЕГН **********, в качеството си на съдружник в „БУЛТЕРА С“ ООД, ЕИК 200282577, чрез адв. С. М., против „БУЛТЕРА С“ ООД, ЕИК 200282577, със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ул.
„Опълченска“ №5, представлявано от управителя А.А.Ш..
По редовността на исковата молба и допустимостта на иска:
След извършена проверка по реда на чл.374, ал.1 ГПК съдът преценява подадената искова молба и допълнителна такава за редовни, а предявеният иск – за процесуално допустим.
С оглед гореизложеното исковата молба следва да се разгледа в открито съдебно заседание, а проектът за доклад по делото е следният:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения на страните:
В исковата молба се твърди, че ищецът К. П. П. е съдружник във „БУЛТЕРРА С“, ООД ЕИК 200282577 и притежава 273 дружествени дяла на обща стойност 13 650 лв., представлявали 15 % от капитала на дружеството.
Твърди се, че на 05.01.2026 г. е проведено Общо събрание (ОС) на съдружниците на „БУЛТЕРРА С“ ООД, за което е съставен протокол, препис от който се прилага по делото.
Твърди се, че заседанието на ОС е нередовно свикано поради следните съображения:
1
1. К. П. не е получил в срок покана за провеждане на събранието, включваща датата, мястото и часа на провеждането му, както и дневния ред, съгласно чл. 139 ТЗ, към който препраща и дружествения договор на „БУЛТЕРРА С“ ООД като приложим ред. Твърди се, че за да бъде редовно свикано ОС на съдружниците се изисква поканата до тях да е редовно получена, а не да се фингира такова получаване - Решение №224 от 12.01.2012 г. на ВКС по т.д.№ 886/2010 г., II т. о, ТК.
2. Протоколът от заседанието е воден от трето лице, адв. В. М., за която има твърдения, че е пълномощник на А.Ш.. Нямало яснота защо, при личното участие на последния, адв. М. също е участвала в заседанието на основание пълномощно. Посочва се, че съгласно чл.26, ал.1, изр.2 от дружествения договор на „БУЛТЕРРА С“ ООД съдружник може да гласува чрез пълномощник. В процесния протокол гласуването е вписано като лично.
Протоколът от заседанията на ОС следва да се води от управителя, евентуално от секретар-протоколист (чл.26, ал.4 от дружествения договор на „БУЛТЕРРА С“ ООД). Дружественият договор не предвиждал възможност секретарпротоколист на събранието да бъде трето лице, ето защо така съставеният протокол се явява нередовен и неотговарящ на дружествения договор и закона.
Посочва се, че решенията на ОС на „БУЛТЕРРА С“ ООД, взети на 05.01.2026 г. и обективирани в приложения протокол, са в противоречие със закона и дружествения договор на дружеството.
Твърди се, че протоколът с решения на ОС съдържал множество неверни и недоказани твърдения срещу съдружника К. П.. В тези твърдения се търси основание, съгласно чл. 129, ал. 3 ТЗ, за изключването на ищеца, каквото няма.
Изключваният съдружник следва да има възможност да се защити срещу обвиненията срещу себе си, като в случая те, освен неподкрепени с каквито и да е доказателства, са и неясни и общи.
Посочва се, че ищецът оспорва изцяло констатациите в протокола, касаещи твърдени вредоносни действия на съдружника К. П. спрямо „БУЛТЕРРА С“ ООД, както и тези за неизпълнението на решенията на ОС, като ищецът счита, че същите са измислени с цел обосноваване изключването му, без никакви доказателства за това. Посочва се, че пред съдружниците не се представени доказателства за тези факти, като управителят и съдружник А.Ш.
2 и неговият син - другият съдружник - А.Ш., са взели решенията, водени от лични семейни подбуди и с цел да ощетят съдружника К. П.. Като основание за изключването на ищеца е посочено неизпълнението на решения на ОС на дружеството от 10.12.2025 г. Тези решения се твърди, че са оспорени по съдебен ред, за което било образувано т. дело № 303 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Благоевград и прави искане по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
Относно решението по т.1 се посочва, че същото е незаконосъобразно, поради следните съображения:
1) Липса на предупреждение:
Нормата на чл.126, ал.3 ТЗ изисква, преди за бъде прието решение за изключването на съдружник, до последния да бъде отправено предупреждение. Такова предупреждение липсвало, което води и до незаконосъобразност на взетото решение на ОС.
2) Липса на основание за изключване:
Посочва се, че изключването на съдружника К. П. се основава на твърдени общи действия, с които се увреждат интересите на дружеството, без конкретизация на същите, както и на неизпълнение на горецитираното решение на ОС от 10.12.2025 г. Посочва се, че се твърдяло увреждане на финансовото състояние на дружеството, но не се сочели нито момент на настъпилото увреждане, нито неговия размер. Обвиненията срещу ищеца били напълно безпочвени и липсвали каквито и да е доказателства за тях, ето защо липсвало и основание за изключването му.
Посочва се, че от вписаното в протокола е, че ищецът е бил добросъвестен и е предоставил временен достъп до помещение, което преди е било използвано от „БУЛТЕРРА С“ ООД, макар и да е нямал правното задължение да извърши това. Посочва се, че същото помещение е собственост на „БУМАР“ АД, един от изпълнителните директори на което дружество е ищецът. Поради фактът, че собственик на имота е не съдружникът, а трето юридическо лице, което той представлява, не може да се заключи, че ОС на „БУЛТЕРРА С“ ООД може да задължи или търси отговорност от съдружника си поради твърдяно неизпълнение на трето лице. Твърди се, че при търговски спор между двете дружества законът урежда начини за неговото разрешаване, които категорично не се състоят в скоропостижно изключване на „провинилия се“ съдружник, който следва, без правно основание, да предостави имущество 3 на трети лица, които представлява, за да се предпази от изключването.
Посочва се, че извън компетентността си и извън каквито и да е съществуващи договорни отношения между „БУЛТЕРРА С“ ООД и „БУМАР“ АД, ОС на „БУЛТЕРРА С“ ООД е приело решение, с което задължава един от съдружниците – ищеца К. П., да осигури достъп до помещение, собственост на друго дружество - „БУМАР“ АД. Същото решение е вече оспорено по цитираното преюдициално дело. Подобно решение било нищожно.
Посочва се, че относно помещението допълнително се твърди, че в него са констатирани липси без ясна конкретизация на отговорността за тези липси, нито каквито и да е твърдения за съответно причинилия липсите. Посочва се, че задължение за опазване на имуществото на дружеството има най-вече управителят, който го е ползвал. Твърди се, че безспорен факт, за който ще се ангажират свидетелски показания е, че ищецът почти не е ползвал помещението, тъй като същото е стопанисвано, преди неговото връщане обратно на „БУМАР“ АД, предимно от А.Ш. - управител на „БУЛТЕРРА С“ ООД и неговите синове - единият, А.Ш., съдружник в „БУЛТЕРРА С“ ООД.
Твърди се, че е съставен без подписа на ищеца протокол не съставлява каквото и да е годно доказателство за констатиране на твърдените „липси“. Нямало доказателства за наличността на посочените вещи и документация в помещението към който и да минал момент, нямало яснота дали същите предмети някога въобще са били в това помещение, а и достъп до помещението и до ден днешен имал А.Ш.. Твърди се, че в този смисъл, и с оглед липсата на каквато и да е конкретизация, подобни твърдения за липси не могат да съставляват основание за изключването на ищеца като съдружник, тъй като са неверни и недоказани. Управителят би могъл във всеки момент преди напускане на помещението да го е изпразнил.
Твърди се, че по отношение неизпълнението на твърдяното задължение за заплащане на сумата от 11 650 лв., че тази сума е недължима и се оспорва възникването, изискуемостта или забавата за изпълнение на такова задължение. Твърди се, че то е плод на представите на останалите съдружници и измислен мотив за изключването на ищеца. Липсвали каквито и да е доказателства за дължимостта на тази сума, в допълнение нейното заплащане е вменено на съдружника с невалидното и оспорено решение на ОС от 10.12.2025 г.
4
Посочва се, че е релевирано като основание извозването на „натрошен материал“. Не ставало ясно откъде е извозен този материал, чий е бил този материал, твърдяло се, че същият е бил подготвен и натрошен със средства на „БУЛТЕРРА С“ ООД, но отново липсвали доказателства за това.
Относно решението по т.2 се посочва, че поемането на дяловете на ищеца от съдружника и управител на „БУЛТЕРРА С“ ООД би било законосъобразно и възможно само при валидното и законно изключване на ищеца К. П. като съдружник. Ето защо, при прогласяване на решението по т. 1 за нищожно или при отмяната му на основание чл. 74 ТЗ, следователно и потвърждаване на продължаващото участие на съдружника К. П. в „БУЛТЕРРА С“ ООД, решението за поемане на неговите дялове от А.Ш. следва също съответно да бъде отменено.
Иска се от съда постановяване на решение, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК да обяви за нищожни решенията на Общото събрание на съдружниците на „БУЛТЕРРА С“ ООД, ЕИК 200282577, проведено на 05.01.2026 г., както и самия протокол, обективиращ тези решения, поради пороци в свикването на общото събрание и вземането на решения извън компетентността му. В условията на евентуалност, на основание чл. 74 от ТЗ да отмени като незаконосъобразни решенията на Общото събрание на съдружниците на „БУЛТЕРРА С“ ООД, ЕИК 200282577, проведено на 05.01.2026 г. Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски.
По реда на чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „БУЛТЕРРА С“ ООД, чрез адв. В. М.. В отговора се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че възражението за нередовно свикване на Общото събрание от 05.01.2026 г. поради липса на покана, е неоснователно. Посочва се, че твърдението на ищеца, че не е получил покана за Общото събрание, е невярно.
Ищецът К. П. П. е бил надлежно уведомен за датата, часа, мястото и дневния ред на събранието, проведено на 05.01.2026 г. Това уведомяване е осъществено чрез протокол от извънредно общо събрание на съдружниците от 10.12.2025 г. В чл. 139, ал.1 от ТЗ било предвидено, че ОС се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието.
Твърди се, че на проведеното на 10.12.2025 г. Общо събрание, на което 5 ищецът е присъствал лично и е подписал протокола, е взето решение за насрочване на следващо извънредно общо събрание за 05.01.2026 г. В протокола изрично било посочено, че: „Настоящото решение съставлява и покана за общо събрание, която се смята за връчена на всеки един съдружник с подписването на настоящия протокол“. По този начин ищецът е бил уведомен за събранието повече от 7 дни преди провеждането му, с което изискванията на закона били спазени.
Освен това насрочването на ОСС на съдружниците за 05.01.2026г. било съобразено с искането именно на К. П.. По време на общото събрание същият разговарял със своя адвокат и именно по тяхно настояване било насрочено ОСС за 05.01.2026г.
Твърдението на ищеца за липса на предупреждение било също изцяло неоснователно. Протоколът от Общото събрание от 10.12.2025 г. представлявал надлежно писмено предупреждение по смисъла на чл. 126, ал.3 от ТЗ. В него изрично било посочено: „Настоящото решение, считайте за предупреждение за изключване по чл.126, ал.3 от ТЗ“.
Твърди се, че в същото предупреждение са конкретизирани нарушенията на ищеца, а именно:
- Неправомерно ограничаване на достъпа до офиса на дружеството чрез смяна на ключалката, с което е спрян достъпът на управителя до счетоводна и фирмена документация.
- Неправомерни разрушителни действия на 27.11.2025 г., спрямо оградата на производствената база, използване на багер и отклоняване на воден поток, довели до компрометиране на пътя към базата на ответното дружество и щети, оценени на 11 650 лв.
Разпечатката съдържа 45 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1decd933-f1ab-4ce5-bb60-ba9504c9ab2c