Определение № 204 от 20.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. София, 20.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600193 по описа за 2025 година

Производството през въззивната инстанция е образувано по повод депозирана частна въззивна жалба от адв. И. Ю. от САК, служебен защитник на подс. Е. Д. М. срещу протоколно определение на СГС от 30.01.2025 година по НОХД № 5547/2023 година по описа на съда, с което определение е оставено без разглеждане искането на подс. М. за отмяна на мярка за неотклонение, тъй като същото е недопустимо.

В частната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на определението на СГС, тъй като макар и подс. М. да няма определена мярка за неотклонение по конкретното дело, същият според защитата е задържан противозаконно.

Защитата прави искане за отмяна по реда на чл. 270 от НПК на определението на първоинстанционния съд, като въззивната инстанция се произнесе с ново определение, с което да измени мярката за неотклонение на подс. М..

Въззивният състав, като съобрази наведените в частната жалба правни и фактически доводи и събраните по досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:

Правото на обжалване е гарантирано от законна процесуална възможност субектите на правото на защита да предизвикат, подавайки жалба, проверка на материална и/или процесуална законосъобразност на дадено решение/ постановление. Правото на обжалване на обвиняемия /а и на другите субекти на правото на защита/ е формулирано като право да се обжалват актовете, „които накърняват неговите права и законни интереси“чл. 55, ал.1 от НПК. Така правото на обжалване се свързва неразривно с правен интерес да се отмени или измени съответния акт. Когато актът не 1 накърнява права и законни интереси на обвиняемия/ подсъдимия, той не се нуждае от защита срещу решението/ постановлението и няма основание да му се предостави възможност за обжалване на същото.- опр. №378/18.01.2010 година по НД №316/2010 г. I н.о. на ВКС.

В конкретния казус видно от съдържанието на атакуваното определение на СГС от 30.01.2025 година по НОХД № 5547/2023 година по описа на съда, а също така и от материалите по делото, подс. Е. М. не търпи държавна принуда, тъй като няма определена мярка за неотклонение.

С оглед на гореизложеното първоинстанционният съд правилно е оставил частната жалба без разглеждане, тъй като липсва предмет на образуване и разглеждане на производство по реда на чл. 270 от НПК.

Въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като определението на СГС е съдебен акт, с който се разглежда частен съдебен спор и се прегражда решаването му по същество, но разгледана по същество е неоснователна по изложените по- горе съображения.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС от 30.01.2025 година по НОХД № 5547/2023 година по описа на съда, с което е оставено без разглеждане искане по реда на чл. 270 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2