Решение № 257 от 28.02.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2991/2023
- Вид
- Решение № 257
- Подписан
- 28.02.2024
- В сила
- 20.10.2025
- Състав
- Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
- чл.19 · Семеен кодекс
- чл.19, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.26, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 257 гр. П., 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220102991 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от А. Б. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., площад „К.“ № 6, чрез адвокат И. Г. П., със съдебен адрес: гр. П.
4400, ул. „И. В.“ № 8, ет. 1, офис 1, против С. Ц. Р., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител В. С. Р., ЕГН **********, от гр. С., площад „К.“ № 6.
В исковата молба се твърди, че ответникът С. Ц. Р. е син от втория брак на бившия й съпруг Ц. К. Р., ЕГН **********, бивш жител на гр. С., починал на 17.06.2023 г., за което е съставен акт за смърт № 38/23.06.2023 г. на Община С.. Приживе бившият й съпруг съставил саморъчно завещание от 28.01.2019 г., вписано в Служба по вписванията с вх. № 5577/14.07.2023 г., акт № 89, том 2, дело № 3195/2023 г., съгласно което завещал на ответника цялото движимо и недвижимо имущество, което притежава.
Твърди, че част от наследството е и двуетажна жилищна сграда със застроена площ 126 кв. м., построена в поземлен имот № 735, квартал 50 по плана на гр. С., обл. П., с административен адрес: гр. С., пл. „К.“ № 6, за който имот се отрежда УПИ I-735 в квартал 50, с площ на имота 930 кв. м., при съседи на имота: УПИ II-736, УПИ XI-734, УПИ ХII-734 и улица, за която след обявяването на завещанието, ответникът чрез своята майка и законен представител В. С. Р. се снабдил с констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 103/14.07.2023 г., том 5, per. № 8543, нот. дело 840/2023 г. по описа на нотариус А. И., съгласно който ответникът е посочен за собственик на цялата двуетажна масивна жилищна сграда.
Ищцата смята, че е собственик на ½ ид.ч., тъй като с бившия си съпруг Ц. К. Р. сключили граждански брак на 09.02.1969 г., за което бил съставен акт за граждански брак № 1
8/09.02.1969 г. на Община С.. Първоначално живеели в къщата на неговите родители до месец януари 1978 г., когато и двамата заминали за Либия, за да работят и спечелят пари.
През месец юли 1980 г. се завърнали в България и построили собствена къща – процесната, в дворното място на родителите му, за което им било учредено право на строеж на жилищна сграда съобразно утвърден архитектурен проект със застроена площ 120 кв.м.. Със спечелените пари от работата им в Либия закупили всички материали и започнали строителството - един редовен и един приземен етаж. Сградата построили изцяло по време на брака си с общите им средства и труд, поради което същата представлявала обща собственост - част от съпружеската имуществена общност, възникнала по време на брака им. Строежа завършили през лятото на 1982 г. и веднага се нанесли да живеят в сградата. На 10-тата година от построяване на сградата се снабдили с констативен нотариален акт № 89/13.05.1992 г., том 3, дело 1430/92 г. на нотариус В. Г.. В къщата живеели непрекъснато и я владеели като своя собствена, без някой да им се противопоставя и оспорва, до есента на 1992 г, когато се разделили.
Твърди, че след развода се преместила да живее в Германия, където създала ново семейство. Тогава отстъпила на бившия си съпруг правото да ползва бившето им семейно жилище. Никога обаче не се съгласявала собствеността върху сградата да остане само за него, нито се дезинтересирала от имота. И до ден днешен плащала данъците за тази сграда и смята половината от нея за своя собствена. Постоянният й адрес биле на адреса на сградата.
Всички съседи знаели, че тази сграда е построена по време на брака им, с общите им средства и труд и че е собственост и на двамата, като никой не е оспорвал това, независимо че само бившият ми съпруг я ползваше след развода.
Предвид изложеното счита, че в констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 103/14.07.2023 г., том 5, per. № 8543, нот. дело 840/2023 г. по описа на нотариус А. И., съставен на основание саморъчното завещание от 28.01.2019 г. на бившия й съпруг Ц. К. Р., неправилно ответникът бил посочен като собственик на цялата двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 126 кв.м..
При тези твърдения е формулиран петитум, съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 126 кв. м., построена в поземлен имот № 735, в квартал 50, по плана на гр. С., обл. П., с административен адрес: гр.
С., пл. К. № 6, за който имот се отрежда УПИ I-735 в квартал 50, с площ на имота 930 кв. м., при съседи на имота: УПИ II736, УПИ XI-734, УПИ XII-734 и улица, както и да отмени констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 103/14.07.2023 г., том 5, per. № 8543, нот. дело 840/2023 г. по описа на нотариус А. И., в частта за притежаваната от ищцата ½ идеална част от правото на собственост върху сградата.
Претендира разноски. Сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адвокат П. от АК П., иска от съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Депозира писмена защита.
2
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, чрез адвокат Р. П. от АК Пловдив, с който счита иска за неоснователен.
Не оспорва, че сградата е строена по време на брака на ищцата с бившия й съпруг.
Не оспорва, че по силата на Решение от 13.12.1994 г. поставено по гр.дело 122/1994 г. по описа на Окръжен съд - П. е допуснат развод между Ц. К. Р. и А. Б. Р., като ползването на семейното жилище, представляващо процесната сграда е предоставено на съпруга.
Сочи, че от развода до смъртта си Ц. Р. единствено е владял целия процесен имот като собствен, със знанието и без противопоставянето на ищцата. Р. и втората му съпруга В.
Р. са поддържали и подобрявали през всичките тези години имота.
Смята, че двамата съпрузи Ц. и В. Р.и са владели процесния имот като собствен повече от 25 години, от сключването на брака им на 30.03.1996 г. до смъртта на Ц. Р.
/17.06.2023 г./ и в тяхна полза е изтекла предвидената в закона придобивна давност, като те са станали пълноправни собственици на имота. През тези 25 години Ц. и В. Р.и са владяли имота като свой, направили са в него необходими разноски и подобрения, както и са заплащали всички дължими данъци и консумативи за имота.
Посочва, че приживе Ц. Р. е направил саморъчно универсално завещание, с което завещава на С. Ц. Р. цялото движимо и недвижимо имущество, което е притежавал към момента на своята смърт. Към датата на смъртта си Ц. Р. е притежавал процесния недвижим имот, който той е придобил на основание изтекла в негова полза придобивна давност, която е изтекла по време на брака му с В. С. Р.. След смъртта преживялата съпруга – майката на ответника станала собственик на ид.ч., а останалата част била собственост на ответника.
След развода и с Ц. Р., ищцата се установила да живее в Германия и създала ново семейство, като е загубила всякакъв интерес към имота, не го е посещавала от 1994 г., не е заплащали никакви данъци за имота и не е участвала в поддръжката му.
С оглед на изложеното, счита предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Претендира разноски. Сочи доказателства.
В проведеното съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат П. от АК П., иска от съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Контролиращата страна ДСП гр. С. не изпращат законов или процесуален представител и не изразяващ становище извън представения социален доклад.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че процесната сграда е построена по време на брака между Ц. К. Р. и ищцата, че двамата са сключили граждански брак на 09.02.1969 г., който е прекратен с Решение от 13.12.1994 г. поставено по гр.дело 122/1994 г. по описа на Окръжен съд - П., като ползването на семейното жилище, представляващо процесната сграда е 3 предоставено на съпруга, както и че и след развода, ищцата е заживяла във ФР Германия. Не е спорно и че родителите на Ц. Р. – Кръстьо Р. и Веселина Р. са му отстъпили право на строеж върху парцел I-735 в квартал 50 по плана на гр. С., за жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м.. Горното се установява и от приложените по делото доказателства – Решение от 13.12.1994 г. поставено по гр.дело 122/1994 г. по описа на Окръжен съд – П.; препис извлечение от акт за сключен граждански брак на общ С.; молба от 24.06.1982 г. от Кръстьо Р. до ОНС гр. С. и декларация от Веселина Р. от 24.06.1982 г..
От приложения по делото констативен нотариален акт от 13.05.1992 г. № 89, том III, дело № 1430/1992 г. по описа на нотариус В. Г. се установява, че Ц. К. Р. е признат за собственик на процесния недвижим имот.
От приложеното по делото саморъчно завещание от 28.01.2019 г. се установява, че Ц.
Р. е завещал на сина си – ответника С. Р. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава. Завещанието е обявено на 10.07.2023 г. в канцеларията на нотариус А. И., с район на действие РС П..
По делото е приложен нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 14.07.2023 г., № 103/14.07.2023 г., том 5, peг. № 8543, н.д № 840/2023 г. по описа на нотариус А. И., съгласно който ответникът е признат за собственик на цялата двуетажна масивна жилищна сграда, на основание завещание.
По делото е приложен социален доклад от ДСП гр. С., в които са изложени твърдения касаещи здравословното състояние, жилищните условия и грижите които се полагат за ответника.
От представените квитанции за заплатени МДТ за процесния недвижим имот се установява, че същите са заплатени. От всички приложени, с изключение на една, в която е записано името на ищцата, не може да се установи лицето, което е заплатило задълженията за МДТ.
По делото е приложена декларация по чл.14 ЗМДТ за облагане с данък върху имоти от 02.06.2010 г., декларация за притежаваните имоти на територията на Р. България по чл.26 ЗМДТ, както и приложения към тях, от които се установява, че процесният имот и имота, в което е построен са декларирани от Ц. Р..
За изясняване на фактическа страна на спора по делото са разпитани свидетелите - Б.
Б. Б., С. А. Б., И. Т. Г. и М. Д. Г..
От показанията на свидетелите Б. се установява, че ищцата е тяхна роднина.
Свидетелят Б. е брат на ищцата, а свидетелката Б. е негова съпруга. Споделят, че строежът на къщата започнал през 1981 г., когато ищцата и Ц. Р. се върнали от Либия. Започнали да живеят в нея през 1982-1983 г. Свидетелят Б. споделя, че когато Ц. се оженил за В. Р., не живеел в къщата. И двамата свидетели заявяват, че докато за живеели заедно ищцата и Ц., никой не е оспорвал собствеността им. Посочват, че след раздялата Ц. често се виждал с ищцата. Заявяват, че сестра му винаги е питала Ц. какво ще правят с къщата, като той й заявявал, че „тя е за децата ни“. Свидетелите си спомнят, че тези срещи били на 50 4 годишнината на дъщерята на Ц. и ищцата – Веселина, както и в ФР Германия през 2022 г..
Свидетелката Б. посочва и за друга среща между ищцата и Ц., на която отново е заявил, че къщата остава за децата му – през 2019 г. при внук му /детето на дъщеря му Веселина/.
Споделят, че ищцата е заминала за ФР Германия през 1993 г, като адресът й не е сменян и е в гр. С., пл. „К.“ № 6.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични, последователни и подкрепящи се от останалите доказателства. При анализа на свидетелките показания съдът съобрази и разпоредбата на чл.172 ГПК.
От показанията на свидетелите И. Г. и М. Г. се установява, че познават страните, тъй като са техни съседи в гр. С.. Посочват, че къщата е построена от Ц. и ищцата. Сочат, че ищцата живеела в къщата, след което я напуснала преди 2000 г.. Заявяват, че след развода в къщата е идвала дъщерята на Ц. и ищцата – К., след което никой не е живеел, като уточнява, че Ц. и В. заминали да работят в Италия през 2000 г.. Свидетелят Г. посочва, че през 2008 г.