Решение № 876 от 23.10.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Бургас, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20242100100482 по описа за 2024 година Делото е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, чрез пълномощника адв.

Калин Захариев, АК-Смолян, съдебен адрес: гр. София, ул. „6-ти септември” № 38, ет. 2, офис 4 срещу Р. И. Д., с ЕГН **********, с адрес: ***.

Видно от изложеното в исковата молба, между ответника, като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България“АД, като кредитор е бил сключен договор за потребителски п а р и ч е н PLUS-19609576 от 25.10.2022г. Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК 000694749 е придобил считано от 01.06.2023г. търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България“АД, при което правата и задълженията по цитирания договор са преминали в неговия патримониум.

По силата на така предоставения кредит, ответникът е получил сумата от 34 573,09 лева, като се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.11.2032 г., на 120 броя равни месечни 1 погасителни вноски, всяка от които по 483,49 лв., съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.11.2032г.

Застрахователната премия е в размер на 9 840 лв. Съгласно чл. 2 от договора същата е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски” и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска”. Съгласно уговореното в чл. 2, с подписването на договора, Кредитополучателят е дал своето изрично съгласие, от сумата, Кредиторът да удържи следната сума в размер и във връзка със задължения па Кредитополучателя, като тази сума ще бъде удържана директно от Кредитора, както следва: 34 568.09 лева, във връзка с договор с номер PLUS-18106290; PLUS-18785670; PLUS18672298, за пълното погасяване на задълженията по тези договори.

Съгласно чл. 3 от договора предоставянето на посочената в чл. 2 сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле “Месечна погасителна вноска” и брой в поле “Брой погасителни вноски”. Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на Кредитора.

Плащането следва да се извършва по банковата сметка на Кредитора, посочена в договора. Началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на Договора, като се приема че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. Според чл. 4 от договора погасителните вноски, посочени в полетата „Месечна погасителна вноска” и “Брой погасителни вноски”, трябва да бъдат платени не по-късно от определените дати, наречени “Падеж” и посочени в групата “ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН”. Съгласно уговореното в 2 чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Законната лихва за забава е равна на ОЛП обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процента на основание ПМС №100/29.05.2012 г.

Лихвените проценти, в сила от 1 януари на текущата година, са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти, в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.

Ищецът твърди, че от страна на ответника е налице неизпълнение на договора-неплащане на две или повече последователни вноски, с оглед на което и съгласно договора, ищецът посредством исковата молба обявява договора за предсрочно изискуем и претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:

-главница за периода от 01.12.2022г. до 01.11.2032 г. - 34 686, 47 лв., формирана от 34 573, 09 лв. - главници по кредита и 113, 38 лв. главници за вноски за застрахователна премия;

-възнаградителна лихва за периода от 01.12.2022 до 01.11.2032 г.

- 16 642, 91 лв.

-законна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 18.03.2024 г. - 5 284, 33 лв.

Ищецът претендира присъждане на законна лихва върху дължимата главница от датата на подаване на исковата молба 28.03.2024г. до окончателното и изплащане и присъждане на разноски 3 по делото.

В определения от закона срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, същият не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявената срещу него претенция.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед неоспорения по делото договор за потребителски паричен кредит PLUS-19609576 от 25.10.2022г., съдът приема за безспорно установено по делото, че между ответникът, в качеството му на кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България“АД, в качеството на кредитор е сключен валиден договор за кредит. Изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза установи, че кредиторът по този договор е предоставил на 25.10.2022г. на ответника сумата от 34 568,09 лева, като по изрична уговорка между страните, тази сума е послужила за погасяване на задължения на ответника по други три договора. Ответникът се е задължил да върне кредита до 01.11.2032г. чрез заплащане на 120 месечни анюитетни вноски в размер на 483,49 лева. Всяка анюитетна вноска включва главница, лихва и застрахователна премия, като е налице сключен погасителен план между страните, който е неразделна част от договора за потребителски кредит. От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че ответникът не е извършил нито едно погасяване на дължимите суми по кредита.

С оглед така установената фактология, по приложение на правото съдът намира следното:

Предявена претенция е с правно основание чл. 430, ал. 1 във вр., чл. 432, ал. 1 от Търговския закон във вр. чл. 79, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите и чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, а именно претендира се неизплатена 4 главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, ведно със законна лихва за забава върху главницата, съгласно сключен между страните договор за потребителски кредит, сумите по който са обявени за предсрочно изискуеми.

Съдът намира, че ищецът се легитимира като кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, тъй като видно от справка от публичния Търговски регистър е видно, че на през юни 2023г., ищецът е придобил търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България“АД. Следователно е налице придобиване на всички права и задължения на този праводател, сред които са правата и задълженията по процесния договор.

Тъй като ищецът твърди, че неизплатените суми по процесния договор се търсят в хипотезата на обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, в негова тежест беше да докаже предпоставките за позоваването на тази хипотеза. Видно от чл. 5 от процесния договор, възможността кредиторът да обяви договора за предсрочно изискуем, се предпоставя от неплащането на две или повече месечни вноски, като не е необходимо изпращането на съобщение за това. С оглед тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по т. дело № 3/2014г. и сформираната съдебна практика, предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на кредитополучателя преди търсене на сумите по кредита, като няма пречка това да стане и с предявяване на исковата молба на длъжника. По настоящото дело, в исковата молба се съдържа такова изявление на кредитора-ищец, че обявява кредитът за предсрочно изискуем, исковата молба е получена от ответника на 10.05.2024г. и предвид установеността на неговата забава по погасяване на кредита, съдът счита, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на ответника, считано от 10.05.2024г.

След обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем, отпада действащия между страните погасителен план и кредиторът 5 има право на връщане на цялата дължима главница, възнаградителната лихва по отношение на падежиралите главници и лихва за забава, ако е налице забавено погасяване на падежирали суми по договора.

С оглед безспорната установеност по делото, посредством извършената съдебно-икономическа експертиза, че ответникът изобщо не е извършвал погасявания по кредита, съдът намира, че основателно ищецът претендира цялата дължима главница по процесния договор, възлизаща на 34 573,09 лева, която сума следва да се присъди на ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска28.03.2024г. до окончателното и изплащане.

Видно е, че потребителският кредит е застрахован със застрахователна премия в размер на 6 802 лева, като с погасителния план е предвидено същата да се изплати на равни погасителни месечни вноски в размер на 56,69 лева. Ответникът не е изплатил нито една от дължимите вноски, като ищецът претендира застрахователната премия за м. декември 2022г. и м. януари 2023г. в общ размер на 113,38 лева, която сума основателно се претендира по делото, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска28.03.2024г. до окончателното и изплащане.

Ищецът претендира заплащане на възнаградителна лихва по делото за целия период на действие на погасителния план на договора в размер на 16 642,91 лева. Вече беше споменато, че по делото се установи по безспорен начин, че ответникът не е извършвал плащания по договора за кредит и съответно няма погасяване на нито една месечна анюитетна вноска, съгласно погасителния план, включително за възнаградителна лихва. Търсенето на такава лихва е изцяло неоснователно и следва да се отхвърли поради следните съображения:

На първо място, след обявяване на кредитът за предсрочно изискуем, престава да действа уговорения между страните погасителен план и длъжникът след този момент не дължи възнаградителна лихва за ползването на кредита и/или съответните разходи за ползването на 6 кредита. След настъпилата предсрочна изискуемост, е отпаднал срока на договора, кредиторът е изискал веднага дължимата главница и кредитополучателят няма да ползва главницата по кредита, затова и не дължи след този момент възнаградителна лихва и или другите разходи, в какъвто смисъл е постановеното от ОСГТК на ВКС тълкувателно решение № 3/2017г. Ищецът по делото претендира лихва за целия срок на договора, като след датата на обявяване на предсрочната изискуемост на ответника-10.05.2024г., претенцията му е неоснователна по посочените съображения. На второ място, претенцията за възнаградителна лихва е неоснователна, тъй като съдът намира за нищожна като неравноправна клазузата за годишен процент на разходите, включваща и възнаградителната лихва. Предвид на факта, че процесният договор за кредит е сключен от ответника в качеството му на потребител, то съдът има задължение служебно да извършва проверка на наличието на неправноправни клаузи в договора, с оглед високата степен на защита, от която се ползват потребителите, които имат качеството на по-слабата страна откъм информираност и възможност да влияят на преддоговорните отношения при сключването на договора за кредит. В този смисъл е постановена задължителна практика за настоящия съд /чл. 633 от ГПК/, обективирана в решение на СЕС по дело С-169/2014г. Пак въз основа на постановено решение на СЕС по дело С-714/22, в което изрично е прието (вж. т. 55 и 56 от същото), че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Затова е прието, че санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на 7 лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. С оглед на това СЕС е отговорил на отправеното му запитване, че член 10, параграф 2, буква „ж“ и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква „ж“ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Всички тези разходи, включени в ГПР, следва да са ясно като вид и размер за потребителя, преди сключване на договора, както и следва да е ясен размера на ГПР. Видно от процесния договор за потребителски кредит, съдържащ в себе си и погасителен план, размера на получения от ответника кредит е 34 573,09 лева, а общата стойност на плащанията, които следва да се направят по кредита са в размер на 58 018,80 лева или общия размер на ГПР по кредита-оскъпяването на получената в кредит сума, възлиза 23 445,71 лева. Видно от посочения параметър на ГПР по процесния договор в размер на 8,70 %, излиза, че оскъпяването на кредита следва да е с 3 007,85 лева или ищецът следва да върне на кредитора сума в размер на 37 580,94 лева, което се отличава значително от уговорената сума за връщане. Дори и да се приеме, че съгласно уговореното в процесния договор, страните са уговорили размера на годишната лихва извън размера на ГПР, което е 8 в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който предвижда лихвата да се включва в размера на ГПР, то е видно, че процесният договор предвижда ГПР в размер на 8,70 % и лихва в размер на 8,36 % или общо 17,06 %. При това сумиране на ГПР и лихва излиза, че кредитът се оскъпява или кредотополучателят следва да върне 5 898,16 лева +размера на кредита или общо сумата от 40 471,25 лева, което отново не отговаря на уговорената сума за връщане в размер на 58 018,80 лева. И при прибавянето на застрахователната премия не се получава уговорената сума за връщане от ответника в размер на 58 018,80 лева, което прави процесното ГПР неясно, съответно клаузата за уговаряне на такова ГПР, съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПК е неравноправна и съответно нищожна и ответникът не дължи връщане на лихви и разноски по кредита.