Протокол № 265 от 23.02.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 265 гр. Варна, 22.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243100500120 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:43 часа се явиха: и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ -ро от ГПК Въззивникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Въззиваемият С. Р. С. , редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адвокат П. И., с пълномощно по делото.

СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба с вх. № 4468/20.02.2024г. от въззивника „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния му представител адвокат С. З., с която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.

Заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба. Няма допълнителни доказателствени искания и моли да бъде даден ход на делото по същество.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да бъде уважена депозираната въззивна жалба. Към молбата е приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Съдебният състав предявява на адвокат П. И. молбата за запознаване.

Адв. И.: Не са налице процесуални пречки. Моля да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 369 от 31.01.2024 година.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. 7813/23.11.2023г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез адв. С. З., срещу Решение № 276/22.10.2023г., постановено по гр.д. № 524/2023г. на ПРС, 5-ти съдебен състав, с което е отхвърлен предявеният иск, на основание чл. 422, вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ответникът С. Р. С., ЕГН:

********** с адрес: ........, в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит № FL667122/14.12.2012 г., изменен с Анекс №1/07.04.2014 г., сключен с „Юробанк България“ АД, дължи на ищеца главница в размер на 5564.67 (пет хиляди петстотин шестдесет и четири лева и 67 ст.) лева за периода от 14.09.2015 г. до 04.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 23/11.01.2023г. по ч.гр.д. № 32/2023 г. на ПРС, допълнена с Определение № 130/01.02.2023 г. по ч.гр.д. № 32/2023 г. на ПРС.

Процесуалният представител на „Юробанк България“ АД развива доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението.

За неправилен сочи изводът на ПРС, че процесният Договор за потребителски кредит № FL667122 от 14.12.2012 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Намира, че за достигане до този правен извод първоинстанционният съд е използвал три основни аргумента, спрямо всеки от които въззивникът развива своето становище. По аргумента, че банката-кредитор не била изпълнила задължението си по чл. 5, ал. 1 ЗПК да предостави на кредитополучателя преддоговорна информация относно отпускания потребителски кредит съобразно Приложение № 2 към ЗПК отбелязва, че в нормата на чл. 22 ЗПК не е предвидено изпълнението на такова задължение за действителност. Поради това счита, че първоинстанционният съд не е спазил материалния закон на чл. 22 ЗПК и е обявил процесния договор за банков кредит за недействителен на непредвидено в посочената разпоредба основание. По отношение на втория аргумент на съда за недействителност на договора, обоснован с липсата на договаряне по критериите относно размера на ГПР, прието за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, въззивникът посочва, че отново ПРС е превишил своите правоприлагащи правомощия, позовавайки се на нарушение, което не е заложено в ЗПК. Счита, че годишният процент на разходите е посочен ясно в клаузата на чл. 3, ал. 4 от процесния договор (а 2 именно 14,93 %), включително с взетите допускания, използвани при изчисляване на годишния процент, а общата дължима сума от кредитополучателя била определена и изчислена към момента на сключване на договора – в размер на 20 890,26 лв. Допълнително ГПР фигурирал и в чл.

8 от сключения към договора Анекс № 01 от 07.04.2014 г. По силата на цитираните клаузи, въззивникът намира, че с процесния договор са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което неправилно и в нарушение на материалния закон е приемането му за недействителен. Третият аргумент на съда, че размерът на главницата съгласно Анекс № 1 и приложения погасителен план е неясен, въззивникът счита за неверен и опроверган от приетите по делото писмени доказателства и изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Посочва, че размерът на непогасената главница бил коректно записан в анекса и в съответствие с погасителния план, като общият размер на главницата се твърди, че е възлизал на 12 200,24 лв., а непогасеният размер на главницата към датата на подписване на Анекс № 01 от 07.04.2013 г. - 11 885,96 лв. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на неяснота по тези въпроси и съответно основание за обявяване на целия договор за банков кредит за недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК. Въззивникът счита, че с некредитирането на данните от приетата по делото СЧЕ относно размера на дължимите суми по процесния договор за банков кредит е налице пропуск на съда, довел до нарушение на съдопроизводствените правила, което се отразило върху правилността на обжалваното решение и е самостоятелно основание за неговата отмяна в цялост. В заключение, се настоява за отмяна на първоинстанционния акт и за решение, с което се уважава предявеният иск. Претендират се разноските, сторени в заповедното, първоинстанционното и въззивното производства.

В дадения по чл. 263, ал.1 от ГПК срок отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Адв. И.: Не съм депозирала отговор.

Оспорвам така депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения за неоснователност и неправилност на първоинстанционното съдебно решение.

Запознала съм се с проекта за доклад, обективиран в Определение № 369 от 31.01.2024 г. Нямам възражение по доклада и моля да бъде приет за окончателен.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 369 от 31.01.2024 година, поради което О П Р Е Д Е Л И:

3

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 369 от 31.01.2024 година.

Адв. И.: Няма да соча нови доказателства. Нямам доказателствени искания.

Представям списък на разноски по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие.

СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. И.: Считам, че така обжалваното първоинстанционно решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци и като такова, моля да го потвърдите като правилно и законосъобразно. Моля с Вашето решение да присъдите и сторените в настоящото въззивно производство съдебноделоводни разноски, за които представих списък. Моля за решение в този смисъл.

СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 13:46 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4