Решение № 428 от 09.07.2026, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Ямбол, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20252330101475 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Я, с която против Г. И. А. от с.Л, общ. С, обл. Я е предявен иск с правно осн. чл. 422 ГПК, като с ИМ се твърди, че ответникът потребител на услугите на ищцовото дружество ползван имот, находящ се в с.Л, общ. С, обл. Я, ул. ***селскостопански двор.

Твърди се, че на 21.06.2022 г. при извършена проверка на водопроводно отклонение в ползвания имот - селскостопански двор, находящ се в с.Л., общ. С., обл. Я., ул.*** служители на ищцовото дружество са констатирали незаконно присъединяване към водоснабдителната система, чрез ползване на питейна вода без измервателен уред. За констатациите бил съставен констативен протокол № *** г., който бил подписан от заварения в имота ответник А..

Въз основа констатациите, направени от служителите на ищцовото дружество и на основание чл. 37, ал.1 по реда на чл. 35, ал.6 от съответната Наредба № *** от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи бил изчислен разход на вода в размер на 2333 куб. м. за сумата от 4367,38 лв. с ДДС за период от три месеца.

Твърди се, че ответникът е направил частично плащане към дружеството, като остатъкът от задължението възлизал на 3567,38 лева с ДДС.

Тъй като ответникът не е заплатил в посочения срок остатъка от установената сума, със заявление подадено на 27.03.2025 г. ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение. Такава била издадена на 28.03.2025 г., с № *** за сумата 3567,38 лв., 1 представляваща стойността на нерегламентирана консумация на питейна вода по реда на чл.

35 ал.6 от Наредбата за период от три месеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2025 г. до окончателното й плащане, както и 71,35 лв., представляваща държавна такса.

Със съобщение, получено от ищеца на 25.04.2025 г., последният е бил уведомен, че в законния едномесечен срок е постъпило възражение от страна на ответника.

На тези съображения по същество ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че след като е потребил питейна вода без измервателен уред в ползвания имот, находящ се в с.Л., общ. С, обл. Я, ул. *** с код платец № *** с абонатен номер ***, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.03.2025 г., същият дължи на ищеца сумата от 3567,38 лв., представляваща главница за изразходвани количества вода, определени по реда на чл.37 от Наредба №*** от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за едномесечен период и законната лихва от 27.03.2025 г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 71,35 лв. - внесена държавна такса, за които суми била издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ЧГД № ***г. по описа на ЯРС.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с които се поддържа, че искът макар и допустим се явява е неоснователен.

Признава се обстоятелството, че на 15.06.2022г. служители на ищеца са извършили проверка в имот, собственост на неговата *** Р П. А., находящ се в с. Л., общ. С., ул.***.

Признава се обстоятелството, че ответникът е присъствал на проверката, когато ясно е заявил, че не той е собственик или ползвател на имота, който се намира в рамките на бившия селскостопански двор. Въпреки това на ответника бил съставен констативен протокол, който същият е подписал, за да удостовери факта на проверката.

Ответникът твърди, че е обяснил на служителите, извършващи проверката, че присъединяването към водопроводната система на имота е извършено по време на ТКЗС преди 1989 г., и не е актуализирано или поддържано впоследствие. Обяснил също, че в имота не се използва питейна вода, тъй като има друг водоизточник с много по-голям дебит, който се използва за животновъдния обект.

Ответникът твърди, че извършената проверка е уведомил своята *** Р. А., която се притеснила.

На следващо място, ответникът твърди, че на 21.09.2022 г. е бил при *** в с. Л. и тя му дала сумата от 800 лв., която да внесе, като частично плащане.

По-късно, след време *** казала, че повече няма да плаща, т. к. „ВиК Я" ООД неправилно е начислило сумата за плащане, още повече, че животновъдният й обект никога не е ползвал питейна вода.

2

Прави се възражение пасивна процесуална легитимация на ответника, т. к. последният не е потребител по смисъла на закона.

Поддържа се, че собственик на обекта на проверка е неговата *** Р. П. А. и иска следва да се отхвърли поради липса на пасивна легитимация на ответника да отговаря по предявения иск.

Поддържа се, че внасянето на сумата от 800 лв., дадени от неговата *** на 21.09.2022 г., която към момента на извършване на проверката от ищеца била собственик ползвател на имота, в който е констатирано неправомерно присъединяване към водопроводната мрежа, не представлява признание от негова страна на задължение и не следва да поражда задължение спрямо него.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски.

По делото е постъпило допълнително писмено становище от ищеца, с което се оспорва релевираните в отговора по чл. 131 ГПК от ответника твърдения.

Отново се поддържа, че именно ответникът е потребител на „ВиК" ЕООД - гр. Я по смисъла на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.

Сочи се, че видно от подадено възражение по протокола за незаконно присъединяване, ответникът твърдял, че не е потребител на услуги предоставяни от „ВиК“ оператора тъй като не е в договорни отношения с дружеството. Нямало възражения за собствеността на имота. В тази връзка били приложими разпоредбите от Наредба № *** г. на МРРБ.

Сочи се, че представеният по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, per. № *** от 2012 г. за закупен от Р. П. А. имот не се отнася за имота, за който е съставен Констативния протокол № *** от 21.06.2022 г. за незаконно присъединяване.

Твърди се, че за имота, за който е съставен констативен протокол № *** е с други идентификатори, а именно ***, *** и ***. Със същата справка се доказало, че е учредена договорна ипотека и че ответникът е ипотекарен длъжник, т.е. собственик на имота, за който е съставен протокола за незаконно присъединяване към водопреносната мрежа на „ВиК“ дружеството.

Представя се разпечатка от КАИС портала за електронни услуги на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за имоти, посочени по-горе, отнасящи се за с. Л., ул. *** Твърди се, че при направена справка за ответника в модул Бизнес регистъра на софтуер „***" АД състояние към 30.03.2015 г. е било подадено Заявление за вписване /регистрация/ на земеделски производител със собственик Г. И. А. и седалище и управление на фирмата с.

Л., ул. *** общ. С.

При същата справка на състояние към 01.01.2022 г. отново като отново като земеделски производител със седалище и адрес на управление на фирмата с. Л., ул. ***, общ.

3

С. като управляващ/собственик отново бил посочен ответникът.

Също така и в нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот, посочен погоре, представляващият купувача е с адресна регистрация с. Л., ул. ***, т. е. ответникът също е ползвал имота, за който е бил съставен протокола за незаконно присъединяване.

Поддържа се, че след като ответникът е регистриран земеделски производител към 2022 г., за да поддържа статутът си на регистриран земеделски стопанин е било необходимо ежегодно в срок до 1 октомври да се представи актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри пред съответната общинска служба по земеделие, поради което и по времето на съставяне на протокола за незаконно присъединяване 21.06.2022 г. се поддържа, че ответникът е ползвал имота като земеделски стопанин.

Към 15.07.2025 г. ответникът все още бил регистриран земеделски производител. Сочи се, че 2 удостоверения за регистрация на животновъден обект на името на Р. А. не се отнасят за процесния имот, за който е съставен Констативен протокол № ***, а за обект, който се намира в землището на с.Л., а в другото удостоверение за регистрация идентификаторът за имота, описан в удостоверението, не съвпадало с идентификатора на процесния имот на ул.

***в с. Л.

На следващо място се сочи, че в дружеството не е постъпило мотивирано писмено заявление от ответника за временно или постоянно прекъсване на водоподаването в имота.

По делото е постъпило и допълнително писмено становище от ответника, с което се прави следното уточнение, а именно, че проверката е проведена в имот, находящ се в с. Л, общ. С, обл. Я, в района на стопански двор. Имотът се държи и притежава от Р. П А. - *** на ответника, като всички фактически твърдения в отговора следва да се разчитат в този смисъл. В допълнение изрично се заявява, че приложените от ищеца справки от кадастър и Имотен регистър се отнасят до друг имот на майката на ответника, който се намира в регулацията на селото ул. „***. В имот в регулация не може да съществува стопански двор по начина, описан от ищеца, поради което тези справки не индивидуализират имота, в който е проведена проверката. Още повече, че в Констативен протокол № *** от 21.06.2022 г. е записано изрично, че извършената проверка на водопроводното отклонение на потребителя е в стопанския двор.

Отново се поддържа, че ответникът не е собственик и не ползва процесния имот, а собственик е неговата ***, както и че няма данни реално потребление на вода.

Поддържа се, че ответникът не притежава пасивна процесуална легитимация да отговаря по така предявения срещу него иск от ищеца.

Сочи се, че приложените от ищеца справки касаят друг имот, разположен в регулацията на с. Л. и това не е имотът в стопанския двор, в който е била извършена проверката. Следователно и справките не доказват, че проверката е била в имот на ответника или в имот, на който той е потребител.

Неправилни са наведените твърдения на ищеца, че за имота, за който е съставен процесния констативен протокол са налице други кадастрални идентификатори. Тези 4 идентификатори се отнасяли до имота в регулацията на селото, който бил на адрес: ул.***, който адрес е различен от стопанския двор, където била извършена проверката, който пък стопански двор се намирал извън регулацията на селото.

Единственото общо между всички тези имоти е, че те са собственост не на ответника, а на неговата***.

Твърди се, че проверяваният имот, посочен в Констативен протокол № *** от 21.06.2022 г., е с партиден (абонатен) № ***, с предназначение „***", като титуляр по партидата е бившият собственик - ЕТ „Я. - М. Я.", ЕИК ***, *** по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 07.05.2012 г., с вх. peг. № ***, акт № ***, том ***, дело № *** г. на Служба по вписванията - Я.

На следващо място се оспорва представеният констативен протокол, като се сочи, че е частен документ и не се ползва с материална доказателствена сила за истинност на фактите.

Начислението е било направено без измерване и без конкретизирани параметри по методиката, а именно - диаметър, дебит, брой обитатели, период, и при липса на индивидуализирани данни, начислението било произволно. На следващо място се поддържа, че извършеното плащане на сумата от 800 лв. е извършено от трето лице и не съставлява признание на дълг от ответника.Сочи се, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 74 ЗЗД и плащането е не променя субекта на евентуалното задължение.

Видно от материалите съдържащи се по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС, същото е образувано по заявление на В и К Ямбол от 27.03.2025 год. срещу длажника-ответник Г.