Решение № 167 от 15.05.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Стара Загора, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20215500901497 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във вр.с чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Н.Е.К.“ ЕАД твърди в исковата си молба, че съгласно подписан договор № 16 ИД-Х 60ВО53/18.11.2016г., Н. ЕАД извършва на “Б.” ЕАД услуга водоподаване, с която обезпечава технологичното водоснабдяване, необходимо за производството му. Водоползването се осъществява чрез хидротехническите съоръжения на язовир “Р.К.”, поддържани и експлоатирани от поделение на дружеството ищец предприятие “Я.К.”.

Сочи се, че стойността на услугата, предмет на исковия период, е определена в съответствие с чл.7 от договора и подписани споразумения №16 ИД-Х 60ВО53-А01/06.02.2020г. и №16 ИД-Х 60В053-А02 от 21.04.2020г.

Съгласно споразумение №16 ИД-Х 60В053-А01 от 06.02.2020г. общата стойност на услугата водоподаване за 2019г. е 540 678,36 лв., без ДДС, платими на 12 месечни равни вноски. Съгласно споразумение № 16 ИД-Х 60В053-А02 от 21.04.2020г., общата стойност на услугата водоподаване за 2020г. е 557 439,36 лв., без ДДС, платими на 12 месечни равни вноски. Цената на услугата за 2021 г. остава същата като тази от 2020г. предвид това, че не е подписвано допълнително споразумение за индексация на цената за 2021г.

Ищецът сочи, че в съответствие със задълженията си, произтичащи от регистрацията на дружеството по ЗДДС, за извършените услуги през 2020 и 2021г. и в изпълнение на чл.7 на договора, е издавал всеки месец данъчни фактури, които са изпращани до ответника с писма и са получавани от него, видно от обратните разписки.

1

Посочва, че в представената в исковата молба таблица са описани фактурите по номера, стойност, дати на обратните разписки на писмата, изпратени до ответника, началната дата на просрочие и изчислена мораторна лихва към датата на предявяване на иска.

Ищецът твърди, че дължимият ДДС е внесен по съответния ред, видно от извлечението от дневник за продажбите от м.февруари 2020г. до м.септември 2021 г. Също така посочва, че до подписване на споразумение № 16 ИД- Х60В053-А02 от 21.04.2020г. за цената за услугата водоподаване за 2020г., фактурирането на услугата е извършвано въз основа на споразумение за цената за услугата водоподаване за 2019г., договорена в подписаното между страните споразумение №16ИД-Х60ВО53- А01/06.02.2020г.

Сочи, че за привеждане на цените по фактурите за 2020г. в съответствие с договорените, е издал дебитно известие №60000004022/21.04.2020г. на стойност 5 028 лв.

Посочва, че общо неиздължените суми по описаните фактури са в размер на 930 462,35 лв. и 186 092,55 лв. ДДС. - общо 1 116 554,90 лв. В исковата молба се посочва, че съгласно чл.14 от договора, при забава на плащанията за повече от 15 дни от получаване на фактурата, се прилагат разпоредбите на чл.86 от ЗЗД. Предвид това, претендира и мораторна лихва върху вземането си по всяка фактура, изчислена след изтичане на 15-дневния срок от получаване на фактурата, съгласно датата на обратната разписка, до датата на предявяване на иска в общ размер на 90 477,91 лв. Размерът на мораторната лихва върху просрочените суми по всяка фактура е изчислен с изчислителния модул на правно информационата система “Сиела”.

Твърди, че предвид това, че не са оспорвани дължимите суми и с желание да не предприема съдебни действия, ако по доброволен ред може да постигнат издължаване в определен срок, с писмата, с които е изпращал съответните фактури, е предупреждавал ответника за растящите задължения.

Въпреки тази кореспонденция, предложение за издължаване не последвало, както и не последвали плащания.

Предвид изложените обстоятелства счита, че има правен интерес да търси вземането си по исков ред, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати исковите претенции в размер общо на 1 207032,81 лв., представляващи:

- Главници в общ размер 1 116 554,90 лв. с ДДС, представляващи дължимата стойност на извършената услуга по договор №16 ИД-Х 60ВО53/18.11.2016г., съгласно описаните в исковата молба фактури и дебитни известия, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното им изплащане, както и

- Мораторната лихва в общ размер 90 477,91 лв., изчислена върху стойността на всяка фактура, след изтичане на 15-дневния срок от получаване на фактурата, считано от посочена в обратната разписка дата, до датата на предявяване на иска.

В съдебно заседание от 25.04.2023г. ищецът е направил увеличение на иска за мораторна лихва, съобразно заключението на експертизата, като съдът 2 е допуснал исканото увеличение в общ размер на 107 056,03лв.

Моли също така да му бъдат присъдени и направените по делото разноски, включително възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.8 от ГПК.

В отговора на исковата молба, ответникът „Б.“ ЕАД счита, че на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК делото следва да бъде спряно, тъй като с искова молба вх.№ 4679/18.05.2020г. на ОС Стара Загора, „Н.Е.К.“ ЕАД предприятие „Я.К.”, предявило срещу „Б.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител Й. А. М., обективно съединени искове в общ размер на 337 139,09 лева, включващ претенция за главница в размер на 325 528,11 лева с включен ДДС и 11 610,98 лева - мораторни лихви, като се е твърдяло, че главницата произтича от задължения, поети по силата на Договор № 16ИДХ60В053 от 18.11.2016г. за извършване на услугата „водоподаване” от страна на ищеца, в полза на ответника и че се формира от дължими вече от ответника плащания към ищеца за изпълнените от „Н.“ ЕАД дейности по услугата „водоподаване” в процесния период. Върху сумите на главницата били предявени претенции за законна лихва, като въз основа на така предявената искова молба е образувано търговско дело № 123 по описа на 2020г.

Твърди, че Договор №16ИД-Х60В053/18.11.2016г. за извършване на услугата „водоподаване” страда от тежък порок, проявяващ се под формата на нищожност поради противоречие с императивни материални правни норми, накърняване на добрите нрави и реална липса на съгласие. Твърди, че ищецът реално никога не е извършвал дейностите, необходими за осъществяване на услугата „водоподаване”, поради което и исковите претенции на „Н.“ ЕАД останали недоказани, като с Решение №260228 от 04.06.2021г., постановено по т.д №123/2020г. Старозагорският окръжен съд отхвърлил изцяло предявените от компанията искове.

Посочва, че недоволен от решението на Окръжен съд Стара Загора, ищецът „Н.“ ЕАД предявил въззивна жалба до Апелативен съд Пловдив, като освен това поискал от първоинстанционния съд допълнително произнасяне по отношение на допуснатото в хода на производството, увеличение на иска по отношение размера на мораторната лихва. Сочи, че с Решение №260331/11.11.2021г., ОС - Стара Загора допълнил Решение №260228 от 04.06.2021г., като отхвърлил предявените от ищеца претенции за мораторни лихви за разликата над 11610.98лв., колкото бил отхвърленият с първоначалното решение размер, до претендираните с въззивната жалба 13420.53лв. или в размер на 1809.55лв. като недоказани и неоснователни. С допълнителна въззивна жалба „Н.Е.К.“ ЕАД обжалвал и допълващото решение №260331/11.11.2021г., при което производството по търговско дело №123/2020г. по описа на ОС - Стара Загора към датата на отговора на исковата молба се намирало във висящност, във фаза на обжалване.

Ответникът твърди, че както настоящото съдебно производство, така и производството по търговско дело №123/2020г. имат един и същи предмет неоснователната претенция на ищеца, произтичаща от твърдението на същия, 3 че му се дължи заплащане за извършване на услугата „водоподаване”, уговорена в Договор №16ИД-Х60В053/18.11.2016г. Твърди, че както претендираните права, така и обективните факти и обстоятелства и по двете съдебни производства са абсолютно еднакви - и двете производства се развиват между едни и същи страни - „Н.Е.К.“ ЕАД, в качеството на ищец, и „Б.“ ЕАД, в качеството му на ответник.

Счита, че е налице предпоставката, посочена в чл.229, ал.1, т.4 на ГПК за спиране на производството по търговско дело № 1497/2021г., тъй като правата и фактите, които ще бъдат признати или отречени със сила на пресъдено нещо при постановяване на окончателното решение по т.д.

№123/2020г. са идентични с правата и фактите по настоящото съдебно производство и като такива са изцяло релевантни по отношение на претендираните субективни права по т.д.№ 1497/2021г.

Твърди, че в случая спорът по т.д.№123/2020г. се явява преюдициален на спора по т.д. №1497/2021г. /в този смисъл Тълкувателно решение №8/07.05.2014 г. по тълк. д. №8/2013 г. на ВКС, ОСГТК/, а връзката на преюдициалност между делата ще формира сила на пресъдено нещо относно права, факти или правоотношения, релевантни за признаването или отричането на спорното право по настоящия правен спор /Решение №124 от 15.02.2021 г. по гр. д. №4849/2019 г. на ВКС, 1-во ГО/.

Моли съда на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, производството по настоящото дело да бъде спряно до отпадане на съществуващата пречка за движението му.

Алтернативно, ако съдът счете, че производството по делото следва да продължи своя ход, излага следните аргументи и доводи: Счита, че предявената искова молба е допустима, но неоснователна.

Твърди, че молбата е нередовна поради липса на изложение на конкретните обстоятелства, на които се основава исковата претенция, както и поради непосочване на „банкова сметка или друг начин за плащане“.

Счита, че разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК въздига в задължителен реквизит от съдържанието и в процесуална предпоставка за редовност на исковата молба при осъдителен иск за парично вземане посочването на „банкова сметка или друг начин за плащане“, което не е направено от ищеца.

Несъответствието на молбата с изискванията за редовност нарушава правото на защита на ответника и опорочава самото исково производство. Прави искане, ако делото не бъде спряно на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК, молбата да бъде оставена без движение на основание чл.129, ал.2 от ГПК за отстраняване на допуснатите нередовности.

Заявява, че исковата претенция е изцяло неоснователна.

Относно нищожността на процесния договор, счита, че представеният като писмено доказателство и използван като единствено фактическо основание за предявяване на исковите претенции Договор №16ИД-Х60В053 от 18.11.2016г. за извършване на услугата „водоподаване“ е недействителен.

Счита, че порокът на договора е твърде тежък и се проявява под формата на нищожност, както поради противоречие с действащи императивни правни 4 норма, така и поради реална липса на съгласие от страна на „Б.“ ЕАД при сключването на същия и невъзможност за изпълнение на предмета му от страна на изпълнителя по него.

Заявява, че Договор №16ИД-Х60В053/18.11.2016г. е сключен при грубо противоречие с нормата на чл.139, ал.3 от Закона за водите и изцяло в нарушение на действащата към момента на подписването му норма на чл.37а от Закона на защита на конкуренцията /отменена с бр.17 от 2021г., в сила от 26.02.2021г./, забраняваща злоупотребата с по-силна позиция при договаряне.

Твърди, че нищожният договор не е годен да породи желаните от страните правни последици, при което със сключването му не са в състояние да възникнат и предвидените в него права и задължения.

Сочи, че услугата, предмет на процесния типизиран, изготвен от „Н.” ЕАД договор е формулирана като „водоподаване”. В българското законодателство липсвала легална дефиниция за това понятие.

Посочва, че в конкретния случай, според текста на чл.1 от Договор №16ИД-Х60В053/18.11.2016г., предметът на услугата „водоподаване” следва да се осъществи посредством „провеждането, съхраняването и отвеждането на водите чрез хидротехническите съоръжения на язовирен район „Р.К.” с оглед технологичното водоснабдяване на „Б.“ ЕАД".

Сочи, че фактическото осъществяване на изчерпателно изброените в чл.1 дейности, формиращи съдържанието на предмета на договора, на практика се явява и основното договорно задължение на изпълнителя по процесния договор - „Н.” ЕАД.