Определение № 2249 от 20.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2249 гр. София, 20.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20228002103583 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 14958 от 05.07.2022 г., подадена по пощата на 04.07.2022 г. от П. В. С. чрез адвокат К. Ч. от САК, срещу въззивно Решение № 783 от 31.05.2022 г. по в.гр.д.№ 2009/2021 г. на Апелативен съд – София, г.о., ХІV състав.

Жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

Ответникът по касация „Ню медиа груп“ АД не е депозирал отговор на касационната жалба.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение, действайки в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК, апелативният съд частично е отменил Решение № 260052 от 05.01.2021 г. по гр.д.№ 11947/2016 г. на СГС, г.о., І-5 състав, вместо което е постановено осъждането на „Ню медиа груп“ АД да заплати на П. В. С. сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени във връзка със статия, поместена във в. „Уикенд“, брой 17 от 1016.09.2016 г., със заглавие „Пешо Сумиста бяга от затвора“, в която се съдържат следните изрази: „подготвя бягството си от затвора и от България по примера на безследно изчезналия затворник Н. Н. – Ш.“ „Пешо Сумиста вече е успял да издейства маршрут, по който да избяга от затвора и от България преди решението на ВКС“, „Сумиста се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М. С. да се изниже от страната срещу 200 000 лв.“, „130- килограмовият главорез“, „страховитият убиец“, „шефът на бандата за убийства“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2016 г.

1 до окончателното й изплащане. Решението на първоинстанционния съд е потвърдено в останалата част, с която искът е отхвърлен - за разликата над сумата 4 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв.

Съдържанието на отправеното до касационната инстанция искане налага извод, че въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която претенцията по чл. 49 ЗЗД е уважена. Предмет на обжалване е въззивният акт в неговата отхвърлителна част.

Въззивният съд е приел за установено, че във вестник „Уикенд“, бр. 17 от 10-16.09.2016 г. е публикувана статия със заглавие „Пешо Сумиста бяга от затвора“. Статията съдържа следните изрази по адрес на ищеца: „П. С. - Сумиста, тартор на бандата за поръчкови убийства “Килърите“, подготвя бягството си от затвора и от България по примера на безследно изчезналия затворник Н. Н. – Ш.“; „страховитият мафиот“, „Пешо Сумиста се радва на добро отношение от страна на затворническите шефове на пандиза“; „130 килогамовият главорез е напускал затвора рекордните 37 пъти, като всичките му излизания формално са оформени като посещения при зъболекар във Варненския стоматологичен център“; „Пешо Сумиста вече е успял да издейства маршрут, по който да избяга от затвора и от България преди решението на Върховния касационен съд, който най-вероятно ще го осъди окончателно да лежи за 19 години в затвора“; „Сумиста се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М. С. да се изниже от страната срещу 200 000 лв. Той самият не разполага с тези пари, но те ще му бъдат предоставени от един енергиен олигарх, по чиято заръка С. и хората му ликвидираха Ю. Г.“; „Нека варненските прокурори обяснят защо Сумиста е засичан няколко пъти в хотел „Капитол“ на срещи с В. Р., който вади фалшиви паспорти, и прекарва хора през пристанището, качвайки ги на грузински кораби“;

„същевременно шефът на бандата за убийства П. С. - Сумиста е завел серия от съдебни дела срещу свидетели и разследващи“.

По делото не се спори, че издател на вестник „Уикенд“ е ответното дружество “Ню медиа груп“ АД, което възразява, че е провело добросъвестно журналистическо проучване при спазване на трайно установените правила в бранша, т.е. при използване на независими един от друг източници на информация. В тази насока по делото няма ангажирани доказателства и доказателствени средства, поради което и при доказателствена тежест, възложена на ответника, съдът е приел за недоказано пълно и главно правоизключващото възражение за проведено добросъвестно журналистическо проучване преди публикуване на статията. Няма ангажирани пълно и главно доказателства в подкрепа на изнесеното в статията твърдение, че П. С. е подготвил бягството си от затвора и от България по примера на безследно изчезналия затворник Н. Н., че се радва на „добро отношение от страна на затворническите шефове на пандиза”; че вече е успял да издейства маршрут, по който да избяга от затвора и от България преди решението на ВКС и че се е договорил с прокурора от Окръжна прокуратура във Варна М. С. „да се изниже от страната“ срещу 200 000 лв.

Съгласно справка от 09.10.2019 г. от Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, П. В. С. е осъден на доживотен затвор без право на замяна и понастоящем се намира в Затвора, гр. Бобов дол, а в периода 05.03.2014 г. - 15.12.2015 г. е пребивавал в Затвора - гр. Варна. След тази дата е преместен в затвора в гр. София, като в 2 периода от 10.09.2016 г. до 31.12.2016 г. се е намирал в последния. Съгласно справка от СБАЛЛС гр. София, в този период от време през 2016 г. той не е бил хоспитализиран, като е прегледан еднократно с поставена диагноза – хранителна алергия.

Анализирани са събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Е. П. (съпруга на ищеца) във връзка със статията и възприемането й от ищеца.

Съгласно свидетелство за съдимост ищецът е осъждан по н.о.х.д.№ 303/2011 г., по което е постановена Присъда № 29 от 20.12.2012 г. на Окръжен съд Шумен, в сила от 15.06.2015 г., частично изменена с Присъда № 1 от 27.02.2014 г. по в.н.о.х.д.№ 194/2013 г. на ВАпС и Решение № 493 от 15.06.2015 г. по н.д.№ 1559/2014 г. на ВКС. Така П. С. е признат за: (1) виновен за умишленото умъртвяване на Б. Д. Г. – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 и т. 10, във вр. чл. 115, във вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, като на посоченото основание и чл. 54 НК е осъден на доживотен затвор без замяна, като е признат за невинен и е оправдан да е извършил деянието в съучастие на подсъдимия В. П. К. като извършител, както и по обвинението деянието да е извършено с користна цел и по начин и със средство, опасни за живота на мнозина; (2) виновен за умишленото умъртвяване на П. И. Л. - по квалификацията на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10, във вр.чл. 20, ал. 3 и чл. 54 НК, като му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“, като е признат за невинен и оправдан да е извършил престъплението в качеството на помагач и в съучастие с подсъдимите Г. В. В. и П. С. А. в качеството им на помагачи, както и деянието да е извършено по начин и със средство, опасни за живота на мнозина; (3) виновен за умишленото умъртвяване на Р. А. Р. - при квалификацията на деянието по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10, във вр. чл. 20, ал. 3 и чл. 54 НК, с наложено наказание „доживотен затвор без замяна“, като е признат за невинен престъплението да е извършено през времевия период от неустановена дата през лятото на 2008 г. до неустановена дата в началото на 2009 г.; да е извършил деянието като помагач и в съучастие с П. С. А. като помагач, както и деянието да е извършено със средство опасно за живота на мнозина и го е оправдал в тази част на обвинението; (4) виновен за това, че в периода от неустановена дата през 2007 г. до 23.07.2010 г., на територията на Р.България е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. 1 и предл. 2, т. 1, във вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 2 НК и е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, като е оправдан по първоначалното обвинение да е извършил деянието от началото на 2006 г. до неустановена дата на 2007 г.; (5) виновен за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 8 и т. 10, във вр. чл. 130, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 с пострадал П. И. Л., като е осъден на три години лишаване от свобода, като е оправдан по първоначалното обвинение, че деянието е извършено през периода от неустановена дата на м. април 2008 г. до неустановена дата на м. юни 2008 г. и в съучастие с П. С. А. като помагач; (6) невиновен за деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 330, ал. 3, във вр. ал. 2, т. 2 и т. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 от НК (палеж на л.а.; (7) за престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, извършено на 22/23.02.2008 г. в с пострадал Н. Г. П., е осъден на десет години лишаване от свобода; (8) за извършеното на 06/07.10.2008 г. престъпление по чл. 333, във вр. чл. 330, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и чл. 54 НК с пострадал Н. Г. П., е осъден на десет 3 години лишаване от свобода; (9) за извършен на 06/07.01.2009 г. палеж на магазин, собственост на А. И. Б., квалифициран като престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 и чл. 54 НК е осъден на десет години лишаване от свобода; (10) за подбудителство към деянието, извършено на 16.08.2007 г. в по отношение личността на Н.

Г. П., квалифицирано като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 8 и т. 10, във вр. чл. 129, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия С. едно общо най тежко наказание от наложените му - „доживотен затвор без замяна“, като му определил първоначален „специален режим“ за изтърпяването му в затвор от закрит тип. След проведено въззивно съдебно следствие, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК и чл.337, ал.1, т.1 и чл. 338 НПК, съставът на Варненския апелативен съд се е произнесъл с нова Присъда № 1 от 27.02.2014 г., с която е отменил присъда № 29 от 20.12.2012 на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 303/2011 г., като конкретно в частта по отношение на жалбоподателя по пункт 2 от обвинението чл.

116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10, във вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 НК с пострадал П. И. Л., съдът му е определил наказание „доживотен затвор” при „специален” режим в затвор от закрит тип;

По пункт 3 от обвинението чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 НК с пострадал Р. А. Р., съдът му е определил наказание „доживотен затвор” при „специален” режим в затвор от закрит тип. На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно общо наказание „доживотен затвор” при „специален” режим в затвор от закрит тип. ВКС, НО, е отменил Присъда № 1 от 27.02.2014 г. по в.н.о.х.д.№ 194/2013 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която присъда № 29 от 20.12.2012 на ШОС, постановена по н.о.х.д.№ 303/2011 г., е изменена в наказателно-осъдителната част, както следва: по пункт 2 от обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 НК с пострадал П. И. Л. и по пункт 3 от обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 НК с пострадал Р. А. Р., както и по определеното на подсъдимия на основание чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко наказание „доживотен затвор“; и е върнал делото за ново разглеждане в отменените й части от друг съдебен състав на ВАпС за изпълнение на дадените по реда на чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК указания. С Решение № 234 от 01.12.2017 г., постановено по н.д.№ 407/2017 г. по описа на ВКС, НО, е изменена Присъда № 12 от 04.05.2016 г. по в.н.о.х.д.№ 184/2015 г. на Варненския апелативен съд, като С. е оправдан да е извършил престъплението по чл. 116 НК с пострадал Р. Р. в съучастие с подс. Р. С.. В останалата й част присъдата е оставена в сила, т.е. наказателното производство е започнало през 2011 г. и е приключило окончателно на 01.12.2017 г. ВКС, НО, е посочил, че е налице усложнена правна конструкция по чл. 20, ал. 3 НК и многостепенно съучастие на подсъдимите, като конкретно подсъдимият В. е действал като подбудител по отношение на подс. П. С. и по този начин се явява инициатор на престъпленията. Същественото в случая е обстоятелството, че В. е поръчал убийствата на подс. С. именно в качеството му на човек, който ръководи група, която има капацитет и мотивация да ги осъществи срещу заплащане.