Решение № 301 от 27.11.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. гр. Добрич, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500484 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от И. К. И. от гр.Балчик срещу решение №73/17.06.2024 г. по гр.д.№732/2023 г. на Балчишкия районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за признаване за установено в отношенията между последния и „ХЕЛП КРЕДИТ“ АД с ЕИК 203569425,със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Пъстър свят“ №23А,Партер №2,че сключеният между тях „Индивидуален договор за потребителски кредит „Хелп кредит плюс“ №002000023864 от 13.07.2021 г. е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. чл.11 ал.1 т.9,т.10 и т.11 от ЗЗП;е отхвърлен предявеният от въззивника иск за осъждане на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД на „ХЕЛП КРЕДИТ“ АД да заплати в полза на въззивника сумата 659 лева (шестстотин петдесет и девет лева),която сума представлява сбор на заплатени без основание суми (предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК) за лихви,такси и неустойки съгласно сключения между страните „Индивидуален договор за потребителски кредит „Хелп кредит плюс" №002000023864 от 13.07.2021 г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда1 05.12.2023 година до окончателното изплащане на вземането,като въззивникът е осъден да заплати на горното дружество сумата от 408 лв-деловодни разноски под формата на адвокатско възнаграждение.Въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон и несъобразяване с действителната правна обстановка.Подробно са преповторени доводите на въззивника,изложени и в исковата му молба,за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на няколко основания:липса на посочен в договора лихвен процент;липса на информация как е формиран ГПР и липса на предоставен погасителен план.Посочените основания за нищожност са детайлно развити и обосновани от въззивника.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за уважаване на исковете.Претендират се сторените от въззивника разноски,както и присъждане в полза на представляващия го адвокат адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

В писмен отговор въззиваемата страна „ХЕЛП КРЕДИТ“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Излага подробни контрааргументи на доводите на въззивника.Претендира присъждане на сторените от въззиваемия разноски във въззивното производство.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 20.06.2024 г.,а жалбата му е подадена чрез ССЕВ на 27.06.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 04.07.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.По същество е обаче неправилно,като съображенията за този извод са следните:

2

Гр.д.№732/2023 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.

№5495/05.12.2023 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове от И. К. И. с ЕГН ********** от гр.Б. срещу „Хелп Кредит“ АД,ЕИК 203569425,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Пъстър свят“ №23А,партер 2,както следва:

1./иск на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД във връзка с чл.22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.9,10 и 11 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,чл.33 ал.2 от ЗПК,чл.34 ал.1 от ЗПК и чл.146 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за прогласяване нищожността на сключен между страните на 13.07.2021 г. „Индивидуален договор за потребителски кредит „Хелп кредит плюс“ №002000023864;

2./иск на основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 659 лв,представляваща сбор от заплатени от ищеца на ответника без основание суми за лихви,такси и неустойки по процесния договор за кредит.

Изложено е в исковата молба,че по силата на сключения между ищеца И. в качеството на кредитополучател и ответното дружество „Хелп Кредит“ АД в качеството на кредитор „Индивидуален договор за потребителски кредит „Хелп кредит плюс“ №002000023864/13.07.2021 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 1 000 лв.Договорът за кредит бил нищожен поради това,че в него не бил обявен лихвен процент съобразно изискването на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК.Посочено било само,че се дължи лихва в размер на 757,26 лв,но било абсолютно неясно как е формирана тази сума.В т.11 от договора бил посочен начин на изчисляване на обезщетениетонеустойка за забава като сума от 15 лв плюс законната лихва върху забавената сума за дните на забавата.Клаузата била в пряко противоречие на чл.33 ал.2 от ЗПК,според който обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.Клаузата била умишлено неясна,за да е възможна промяна на условията от кредитора едностранно.Неясно било дали таксата от 15 лв се дължи еднократно или всеки ден или на всяка падежирала вноска.Клаузата за неустойка била неравноправна заради размера си и заради неясното описание.В т.12 от договора било поставено изискване кредитополучателят да издаде запис на заповед за гарантиране изпълнението на задълженията,което било в нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗПК,забраняваща на 3 кредитора да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница.Клаузата била неравноправна и съгласно чл.146 от ЗЗП нищожна,освен ако не е уговорена индивидуално.Договорът бил именуван „индивидуален“ в опит да се заобиколи разпоредбата на чл.146 от ЗЗП,макар че всъщност бил типов.В тежест на търговеца/доставчика било да докаже,че определено условие от договора е индивидуално уговорено.Нищожността на горната клауза обосновавала нищожност на целия договор по смисъла на чл.26 ал.3 от ЗЗД,тъй като можело да се предположи,че кредиторът не би сключил договора без въпросната клауза,гарантираща вземанията му.Липсвала в договора и информация как е формиран годишният процент на разходите /ГПР/.Договорът бил нищожен като неотговарящ на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.Според чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК договорът следвало да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,вкл. погасителен план,какъвто в случая нямало.Настоява се за прогласяване нищожността на договора за кредит и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 659 лв,изплатена от втория по нищожния договор над размера на главницата,при прилагане правилото на чл.23 от ЗПК.

В писмен отговор ответникът „Хелп Кредит“ АД оспорва исковете по основание и размер,като настоява за отхвърлянето им.Посочва,че договорът е сключен по електронен път,като на всеки етап от процедурата ищецът бил запознат детайлно с условията на кредита и многократно изразил съгласие с тях.В договора изрично бил посочен ГПР в размер на 49,94 %,както и левовата равностойност на лихвата.Изрично в т.4 било визирано,че лихвата и таксите остават непроменени през целия срок на договора,т.е. са фиксирани.Уговореният ГПР,който включвал и годишния лихвен процент по кредита,отговарял на изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК да не надвишава петкратния размер на законната лихва.Не противоречало на добрите нрави страните да уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва като размер на възнаградителната лихва,щом ГПР съответствал на изискването на чл.19 ал.4 от ЗПК.Процесният договор съдържал изискуемите от закона реквизити-спазена била предвидената в закона форма,посочен бил общият размер на кредита и условията за усвояването и издължаването му,размерът на отпуснатата парична сума,ГПР,общата сума за плащане от кредитополучателя.Наличен бил и погасителен план,съдържащ информация 4 за размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Клаузата за неустойка отговаряла на добрите нрави.Заемателят имал възможност да се откаже от договора,без да дължи неустойка,а само връщане на главницата.Неустойката не била печалба,а обезщетение за понесен от кредитора риск.Тя не се включвала в ГПР,защото задължението за плащането й било условно и възникването му зависело изцяло от потребителя.Спрямо неустойката нормата на чл.33 ал.1 от

ЗПК не намирала приложение.Кредиторът не оказал натиск и не задължил потребителя да издаде запис на заповед.Потребителят доброволно се съгласил да издаде такъв документ,поради което не бил налице съставът на чл.34 ал.1 от ЗПК.

Не е спорно сключването от разстояние по електронен път на 13.07.2021 г. на процесния „Индивидуален договор за потребителски кредит „Хелп кредит плюс“ №002000023864 между ищеца И. К. И. в качеството на кредитополучател и ответника „Хелп Кредит“ АД-гр.София в качеството на кредитор.По силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1 000 лв за срок от 36 месеца.Общо дължимата сума за връщане е уговорена в размер на 1 757,26 лв,която следвало да бъде погасена на 36 месечни вноски от по 48,81 лв.В посочената сума освен главницата по заема е включена такса по чл.4.1. за кандидатстване от 12 лв и посочената в чл.4.2 лихва за ползване на заема от 757,26 лв за целия срок на договора.ГПР е посочен в размер на 49,9442 %.В чл.11 от договора е предвидено,че при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на дължимата сума или на част от нея в сроковете,посочени в договора,кредитополучателят дължи на заемодателя обезщетение неустойка за забава в размер на 15 лева плюс законната лихва върху забавената сума за дните на забавата.В чл.12 от договора е уговорено,че кредитополучателят се съгласява да издаде запис на заповед за гарантиране изпълнението на задълженията си.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ при неспазване изискванията на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая ищецът се позовава именно на противоречие на договора с разпоредбите на чл.11 ал.1 т.9,10 и 11 от ЗПК,чието неспазване следва да обоснове нищожност на договора по смисъла на чл.22 от ЗПК.

5

Безспорно в процесния договор не е посочен лихвен процент според императивното изискване на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК.Фиксирана е само парична сума от 757,26 лв като общ размер на възнаградителната лихва за целия срок на договора,но по какъв начин е формирана тази сума не става ясно.Законът категорично изисква лихвата да бъде посочена в процентно изражение.Лихвеният процент не може да бъде приравнен и на размера на ГПР от 49,9442 %,доколкото в договора не са изброени детайлно компонентите,формиращи годишния процент на разходите,и не е ясно дали в него е включена само възнаградителната лихва.На потребителя следва да бъде напълно ясно още при сключване на договора какъв е лихвеният процент по кредита и условията за прилагането му,без да се налагат допълнителни действия от негова страна по извършване на справки и самостоятелни изчисления.

На следващо място съдът намира,че договорът за кредит не отговаря и на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК досежно посочване на годишен процент на разходите.Според нормата на чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,настоящи или бъдещи (лихви,други преки или косвени разходи,комисиони,възнаграждения от всякакъв вид,в т. ч. тези,дължими на посредниците за сключване на договора),изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Съгласно дефиницията,дадена в §1 т.1 от ДР на ЗПК,„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,включително лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Следователно не е достатъчно само формалното посочване на ГПР в процентно изражение.В случая в договора за кредит не е отразено как е формиран годишният процент на разходите,като не са посочени кои допускания /вид на разхода по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК/ и в какъв процент се включват в него,чийто общ размер да е равен на 49,9442 %.От съдържанието на договора не може да се 6 извлече дори процентът на договорната лихва,която участва при формирането на годишния процент на разходите.Още по-малко ясно е какво друго се включва в годишния процент на разходите.