Решение № 54 от 09.03.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр. Д., 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500324 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от В. П. ИВ. и Т. Д. ИВ.,двамата от с.К.,общ.Т.,обл.Д.,срещу решение №260045/22.04.2021 г. по гр.д.№160/2020 г. на Т.ския районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу Община-гр.Т. искове за установяване правото им на собственост върху поземлен имот от *** кв.м,представляващ част от ПИ с идентификатор 39127.31.*** по кадастралната карта на с.К.,общ.Т.-целият с площ *** кв.м.Според въззивниците първоинстанционното решение е неправилно поради необоснованост,противоречие на материалния закон и допуснати процесуални нарушения.В жалбата детайлно са изложени всички установени по делото факти и са обсъдени събраните доказателства в подкрепа на извод,че въззивниците са собственици на процесния имот.Конкретно се изразява недоволство от извода на районния съд,че въззивниците били загубили владението си за период повече от шест месеца,поради което 1 придобивната давност в тяхна полза била прекъсната,а с това били погасени правата им на владелци и правото да се позоват на собственост.Цитира се съдебна практика,според която неупражняването на правото на собственост не водело до изгубването му,а това се случвало само ако досегашният собственик се откажел от него или друг го придобиел.Въззиваемата Общинагр.Т. не била придобила правото на собственост върху процесния имот.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване на исковете,както и за присъждане на сторените от въззивниците разноски по делото.

В писмен отговор въззиваемата Община-гр.Т. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното решение.Подробно са обсъдени от въззиваемата страна събраните по делото доказателства и се обосновава извод,че Общината е собственик на имота.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на 07.05.2021 г.,а жалбата е подадена на 13.05.2021 г. при изтекъл за тях срок за въззивно обжалване на 21.05.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирани лица-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за тях първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими искове.Положителните установителни искове за собственост са допустими поради наличието на правен интерес от предявяването им с оглед осъщественото от ответника Община-гр.Т. извънсъдебно преди завеждане на делото /със снабдяването й с АЧОС №2471/27.02.2015 г. относно процесния имот/ и съдебно оспорване /с отговора на исковата молба и в хода на производството по делото/ на претендираните от ищците права върху процесния имот.По същество решението на ТРС е неправилно,като съображенията за този извод са следните:

2

Гр.д.№160/2020 г. на ТРС е образувано по повод искова молба вх.

№1211/30.06.2020 г.,уточнена с молба вх.№2351/14.09.2021 г. по описа на ДОС,с която са предявени установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК от съпрузите В. П. ИВ. и Т. Д. ИВ.,двамата от с.К.,общ.Т.,обл.Д.,срещу Община-гр.Т. за установяване правото на собственост на ищците по силата на наследствено правоприемство и изтекла придобивна давност върху реална част с площ от около *** кв.м от поземлен имот с идентификатор 39127.31.*** по кадастралната карта на с.К.,общ.Т.,обл.Д.-целият ПИ с площ от *** кв.м,с трайно предназначение на територията-земеделска,находящ се в землището на с.К.,общ.Т..Относно местоположението на процесната реална част ищците препращат към комбинирана скица-приложение 3 към заключението по допуснатата от ТРС допълнителна съдебно-техническа експертиза /лист 108 от делото на ТРС/,върху която претендираният от ищцовата страна терен е очертан с червени щрихи.

Изложено е в исковата молба,че наследодател на ищцата В. П.И.,а именно нейният баща П. И. С. /П. И. С.-Д./,б.ж. на с.К.,общ.Т.,бил собственик на дворно място с площ от *** кв.м в с.К..Правото му на собственост било удостоверено с протокол от 17.07.1941 г. за заменяне жилищни и стопански сгради и дворни места на преселниците от Северна Добруджа,настанени в с.К..Този имот бил владян от горния наследодател до момента през 1964 г.,в който ищцата В. П.И. сключила брак с ищеца Т. Д.И.,след което бил предоставен от наследодателя на двамата ищци-съпрузи за ползване.Съпрузите владяли имота непрекъснато от сключване на брака им и след смъртта на горния наследодател до настоящия момент,респ. придобили собствеността върху него по наследство и давност.Ищците не били подали заявление за реституиране на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ,защото същият никога не бил отнеман и не губил реалните си граници.Многократно ищците се опитали да уредят отношенията си с Община-Т.,която считала имота за свой на основание чл.19 от ЗСПЗЗ.Служители при ответника им обяснили,че в момента нямало процедура,по която да им „отделят“ имота,респ. за да не бъде обявен на търг,докато се реши проблемът,били накарани да наемат целия поземлен имот с идентификатор 39127.31.*** и да заплащат на Община-Т. наем за част от него.Общината не била придобила правото на собственост върху имота на основание чл.19 от ЗСПЗЗ,тъй като същият не попадал в приложното поле на тази хипотеза поради това,че не 3 подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ.

В писмен отговор Община-гр.Т. оспорва основателността на исковете и настоява за отхвърлянето им.Липсвали доказателства за правото на собственост на наследодателя на ищцата върху имота.Протоколът за замяна от 1941 г. не бил достатъчен да удостовери собствеността му,като същият следвало да се снабди и с нотариален акт за собственост съгласно разпоредбата на чл.100 от ЗТПС /отм./.Имотът не можело да бъде придобит по давност от ищците,тъй като попадал в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗземеделски имот,собствеността върху който подлежала на възстановяване и спрямо който важела предвидената в чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ забрана за придобиване по давност.Липсвала издадена заповед по реда на §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Имотът станал собственост на Община-Т. по силата на чл.19 от ЗСПЗЗ,като на 27.02.2015 г. Общината издала АЧОС №2471,вписан в СВТ..Между Общината и ищцата В. П.И. бил сключен след проведен търг за отдаване под наем на земи от ОПФ договор за наем №2718/05.08.2016 г. относно целия поземлен имот №***,при което ищцата не оспорила собствеността на ответника и дори заплатила наемна цена за имота.Общината владяла имота като свой от предоставянето му на същата с протоколно решение от 22.12.2008 г. на комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ,назначена със заповед на директора на ОД „Земеделие“-гр.Д.,до настоящия момент.

Не е спорно по делото,а е и видно от удостоверението за наследници на листи 7-8 от делото на ДРС,че ищцата В. П. ИВ. е пряк наследник по закон /низходяща,дъщеря/ на П. И. С.,б.ж. на с.К.,общ.Т.,обл.Д.,починал на *** г.Двамата ищци В. П. ИВ. и Т. Д. ИВ. са съпрузи,чийто граждански брак е сключен на *** г. /виж удостоверение за сключен граждански брак от 30.06.2020 г.,издадено от Община-гр.Т. въз основа на акт за брак №***/*** г. на лист 9 от делото на ТРС/.

В представения по делото Протокол за заменяне жилищните и стопански сгради и дворни места на преселниците от Северна Добруджа,настанени в с.К.,съставен на 17.07.1941 г. от нарочна комисия по §2 от Наредбата за снабдяване на преселниците от Северна Добруджа с жилищни и стопански сгради /на листи 5-6 от делото на ТРС/,бащата на ищцата П. И. С. /Д./ фигурира под №147 като одворен и настанен в замяна на негов имот в Северна Добруджа с дворно място №*** от *** кв.м и къща от 28 кв.м.Не е 4 спорно по делото,че горният наследодател на ищцата В. П.И. е преселник от Северна Добруджа,както и в хода на делото не е оспорена идентичността между него и лицето П. И. С. /Д./ в протокола за замяна от 1941 г.Оспорено е от ответната Община-Т. придобиването от наследодателя на правото на собственост върху горното дворно място в с.К.,общ.Т.,като се твърди от Общината,че собствеността можело да бъде доказана единствено с нотариален акт за собственост.Възражението е неоснователно.Според разпоредбата на чл.1 ал.1 от Закона за уреждане собствеността на недвижимите имоти в Южна Добруджа /отм./,обн.ДВ,бр.157/20.07.1942 г.,имотите,с които са одворени и оземлени преселниците от Северна Добруджа съгласно наредбите за окончателно настаняване и заменяване земите на преселниците от Северна Добруджа и за снабдяването на преселниците от Северна Добруджа с жилищни и стопански сгради,стават тяхна собственост,макар и да не са принадлежали на държавата.В случая одворяването на наследодателя П. И. С. е осъществено именно по една от цитираните в горната разпоредба наредби-Наредбата за снабдяване на преселниците от Северна Добруджа с жилищни и стопански сгради.По смисъла на чл.1 ал.1 от ЗУСНИЮД имотите,с които преселниците са оземлени и одворени,стават тяхна собственост по силата на акта на оторизирания орган-съответната комисия.Този акт има конститутивно действие и е основание за придобиване на правото на собственост върху съответната земя/дворно място в Южна Добруджа в замяна на притежаваната земя/дворно място в Северна Добруджа /така решение №284/23.06.1999 г. по гр.д.№1003/1998 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС;решение №937/12.05.2004 г. по гр.д.

№1135/2003 г. на ІV г.о.,ГК на ВКС/.Горното обосновава извод,че по силата на представения по делото протокол от 17.07.1941 г. с конститутивно действие наследодателят на ищцата П. И. С. се легитимира като собственик на полученото от него в замяна в с.К. дворно място с №*** и площ *** кв.м.За надлежната му легитимация като собственик не е наложително и снабдяването му с нотариален акт за собственост.

Идентификацията на полученото по замяна през 1941 г. от наследодателя П. И. С. дворно място в с.К. с №*** по протокола от 17.07.1941 г. е станала възможна по делото с представяне на съхранявана от „Държавен архив“-гр.Д. скица на дворовете в с.К.,Д.ко от 1941 г. /на лист 92 от делото на ТРС/,в която според „легендата“ получените от преселниците от Северна Добруджа дворни 5 места са обозначени с червени номера,дворовете на местните оземлени-със сини номера,а свободните държавни дворове-с черни номера.От заключението на вещото лице К.Б. по допуснатата от районния съд допълнителна съдебно-техническа експертиза /на листи 104 и сл. от делото на ТРС/ се установява,че скицата на дворовете от 1941 г. е изготвена въз основа на румънски комасационен план на с.К. по Закона за организация на Нова Добруджа от 1936 г.Макар и при известни затруднения поради това,че скицата представлява схематичен план-извадка,в който липсват основните елементи на кадастрален план /мрежа от координатни кръстове,по които се извършва оцифряване и проверка на мащабно представените елементи/,както и поради лошото състояние на скицата /наличие на прегъвка върху изчертания като пл.№*** имот/,вещото лице е успяло да идентифицира имот №*** като част от дворовете,определени за настаняване на преселници от Северна Добруджа,тъй като е номериран именно с червен цвят върху скицата.Определена е приблизителна площ на имота от 2 642 кв.м.Установено е съвпадение между имот №*** по скицата от 1941 г.,на когото наследодателят на ищцата П. И. С. се легитимира като собственик,и имот с пл.№* по кадастралния и регулационен план на с.К. от 1950 г. /комбинирана скица-приложение 3 на лист 108 от делото на ТРС/.Според заключението на вещото лице К.Б. по първоначалната съдебно-техническа експертиза /листи 67 и сл. от делото на ТРС/ с.К. има един единствен действащ кадастрален и регулационен план от 1950 г. до настоящия момент,а именно КРП,одобрен със заповед №5236/11.11.1950 г. за „червените линии“ /уличната регулация/ и заповед №5237/11.11.1950 г. за „сините линии“ /дворищната регулация/приложение 2 към заключението.По този план процесният имот,респ. бившият имот №*** по скицата от 1941 г.,попада в имот с пл.№*,който е извън строителните граници на с.К. /извън регулация/.В разписния лист към плана /приложение 3 към заключението/ имот №* е записан на П. И. С. /по съвпадение на имената вероятно се касае именно за наследодателя на ищцата П. И. С./.В открития в архива на СГКК-гр.Д. втори оригинал на плана от 1950 г. /приложение 4/ в имот с пл.№* е отразена стара сграда „Пж“-паянтова жилищна сграда,липсваща в плана,съхраняван в гр.Т..И в двата плана южната граница на имота е била отворена,като впоследствие с молив е била очертана такава във връзка с изработване на плана за земеразделяне през 1994 г.,по който имот с пл.№* по КРП от 1950 г. е заснет като имот №*** с площ *** 6 кв.м-дворно място извън регулация-общинска собственост /приложение 6/.В картата на възстановената собственост,която обединява плана за земеразделяне и плана на горския фонд,имотът е с №***.При сходка между КРП от 1950 г. и сега действащата кадастрална карта на с.К. се установява,че имот с пл.№* по плана от 1950 г. с площ от *** кв.м,изчислена по съхранения в СГКК-Д. план,почти съвпада с поземлен имот с идентификатор 39127.31.*** по сега действащата кадастрална карта от 2018 г. с площ от *** кв.м /приложение 8 към заключението по първоначалната СТЕ/.Налице е сравнително леко разминаване в три от границите,като основното разминаване е в южната граница,респ. на последното очевидно се дължи и разликата в площта на имот пл.№* по плана от 1950 г. и ПИ с идентификатор 39127.31.*** по кадастралната карта.