Решение № 4608 от 21.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4608 гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330102730 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от К. М. К., с ЕГН: ********** против „Аксес Файнанс“ ООД, с ЕИК: 202806978 , с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 984,53 лева, представляваща недължимо платена при начална липса на основание сума по Договор за кредит „А1 Карта“ № ***. за периода 05.01.2019г. – 14.11.2020г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване исковата молба в съда – 14.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

/Размерът на исковата претенция е съобразена с допуснатото увеличение на иска на основание чл. 214 от ГПК с Протоколно определение на съда от открито съдебно заседание на 22.10.2024г./.

Ищецът твърди, че между него в качеството му на кредитополучател и „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството на кредитодател, бил подписан договор за кредит „А1 Карта“ № ***г. Ищецът можел по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като през целия срок на валидност на договора се задължавал да възстанови „текущото задължение“, което било усвоено през месеца. Съгласно чл.15, ал.1 от договора, било регламентирано обезпечение по кредита. В случай, че кредитополучателя не заплати текущото си задължение на падежната дата се задължавала в срок от 3 работни дни да обезпечи кредита, като предостави 1 лице с осигурителен доход от 1500 лева заплата, да работи минимум шест месеца на трудово правоотношение, да няма кредитна история, да не е поръчител на други кредити на ответника. В противен случай се дължала неустойка от усвоената и непогасена главница, която била включена в текущото задължение. Ищецът сочи, че договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Недействителен бил на специалните основания предвидени в чл. 22 ЗПК.

Ищецът излага, че договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишава, както двукратния, така и трикратния размер на законната. Посочва, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия. респ. общо дължимата сума по него.

Определената в договора неустойка представлява „скрито“ оскъпяване на кредита, тъй като ако била добавена неустойката към общата сума за плащане посочена в договора, потребителят щял да установи, че ГПР ще надвиши 50%.

С това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. От тук бил нищожен и договора на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Твърди се, че неустойката, предвидена в договора, е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Клаузата за неустойка е недействителна и на допълнителното основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като е нея се създавали задължения, които по своето същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Клаузата за неустойка противоречила и на материалния закон - чл.71 ЗЗД.

Клаузата за неустойка била противоречаща и на императивната разпоредба на чл. ЗЗ ЗПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на искова молба от ответника „Аксес Файнанс“ ООД, с който се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

С отговора на исковата молба, ответникът е изразил становище за недопустимост на предявения осъдителен иск, доколкото вземанията по процесния договор за кредит били прехвърлени на третото лице „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с Договор за цесия, което водило до липса на материалноправна легитимация на ответника – цедент „Аксес Файнанс“ ООД.

На първо място следва да се посочи, че наличието, респ. липсата на материалноправна легитимация на ответника е въпрос по съществото на делото, а не по допустимостта на процеса. На следващо място, ирелевантно е 2 обстоятелството, че вземанията по процесния договор за цедирани от ответника на третото лице – цесионер, доколкото предявеният иск е такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - за връщане на заплатени при начална липса на основание суми в полза на „Аксес Файнанс“ ООД суми, т.е. твърди се, че именно ответникът, а не „АКПЗ“ АД се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Ето защо, предявеният иск е допустим.

По делото не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че на **** г. между страните е сключен договор за кредит *** по силата на който ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит в размер на 800 лева , който се усвоявал чрез платежен инструмент – кобрандирана кредитна карта с № ** В Договора е уговорена дата на падеж всяко 2-ро число на месеца.

Съобразно чл. 21, ал. 1, в случай на забава на плащане повече от 10 дни или не е заплатен минимум 15% от одобрения кредитен лимит, се начисляват разходи за събиране на вземането, съгласно чл. 21, ал. 4 в размер на 2,50 лв. За всеки ден до заплащане на съответното задължение.

В договора е уговорена и клауза за неустойка - чл. 20, за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, която неустойка е в размер на 10% от стойността на усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото месечно задължение и се начислява за всяко отделно неизпълнение.

За длъжника е предвидено задължение - чл. 15 от Договора, ако не заплати текущото си задължение на падежа, в рамките от 3 дни след падежа, да предостави обезпечение на кредита, под формата на поръчителство.

Поръчителят следва до отговаря на конкретно посочени в договора изисквания - да е физическо лице, над 21 години с минимален осигурителен доход от 1500 лв., да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор, да няма кредитна история в ЦКР на БНБ или да има кредитна история със статус 401 „Редовен“, да се представи служебна бележка от настоящия работодател на поръчителя, като лицето да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файненс“ ООД. При неизпълнението именно на това задължение се начислява и дължи посочената неустойка от 10% от стойността на главницата, която се начислява за всяка просрочена месечна погасителна вноска.

Ответникът „Аксес Файнанс“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й 3 са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

9 ЗПК, тъй като не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от погасителната вноска представлява главница и каква лихва, такси и пр.

Не са спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 45.9%, а възнаградителната лихва - 43.2%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 2% между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочения в договора ГПР от 45.9% и общата сума на плащанията не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл.

20 неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно с месечните вноски, като се добавя всеки месец в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.

Въведеното изискване за предоставяне на допълнително обезпечение, чрез поръчителство съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид изключително краткия срок, в който следва да се предостави - тридневен от падежа, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък - за потребителя се създава значително затруднение относно физическото лице - поръчител, тъй като същото следва да отговаря на критерии, за които информация би 4 следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към датата на сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.