Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14675 от 29.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63590/2021
Вид
Решение № 14675
Подписан
29.07.2025
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.3, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.127, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.93 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14675 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110163590 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.341 и сл. ГПК – за делба, във фазата по извършването й.

С решение № 7732/26.04.2024 г. по гр.д. № 63590/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав, което е влязло в сила, е допусната, на основание чл.34 ЗС, съдебна делба между Б. Б. Б. и Л. Е. Д. на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 29 от секция вход „В“ на Многофункционална сграда с подземни гаражи, с четири секции: секция „А“, секция „Б“, секция „В“ и секция „Г“, разположен на 7 етаж, кота +18.87 метра със застроена площ от 51,57 кв.м., състоящ се от: антре, дневна с кухня, две спални, баня, тоалетна и балкон, при граници по документ за собственост: коридор, апартамент 28, от две страни двор и апартамент 30, заедно с 1, 27% ид.ч. от общите части на апартаментите в Секция „В“ на сградата, равняваща се на 16, 30 кв.м., който апартамент съгласно схема № 15-1066054/30.09.2021 г. на самостоятелен обект, изд. от СГКК-гр. София, е заснет като: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ..........., одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр........, който самостоятелен обект се намира на етаж 7 в сграда с идентификатор ***, брой надземни етажи: 13, брой подземни етажи: 1, с предназначение на сградата: апартаментен хотел, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документи: 51,57 кв.м., прилежащи части: 1.27% (едно цяло и двадесет и седем стотни върху сто), равняващи се на 16, 30 (шестнадесет цяло и тридесет стотни) кв.м. ид.ч. от общите части на секция „В“ на сградата, при съседи на самостоятелния обект в сградата по схема на 1 кадастъра: на същия етаж – самостоятелен обект с идентификатор *** и ***; под обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***; над обекта – самостоятелен обект с идентификатор ***, и заедно с 0,26 % ид.ч. от правото на собственост върху ДОВРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, съставляващо съгласно документ за собственост УПИ VI-1000, 1437,1438 – за магазини, офиси и КОО, в квартал 71 по плана на гр. ............, целият с площ от 5 886 кв.м., при граници и съседи по документи за собственост: улица, УПИ ХП-1240, УПИ VII-1119,1435, ПИ с пл.номер 2314, ПИ с пл. № 2313, улица „......“, УПИ - I за озеленяване и КОО, бул. „.........“, УПИ-11 -1001, ПИ с пл. № 2316, ПИ с пл. № 2359, УПИ Ш-1002,1488 и ПИ с пл. № 1432, който УПИ съгласно скица № 15-11399221/13.12.2019 г., из.д. от СГКК-гр. София е заснет като ПОЗЕМЕЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. .........., одобрени със Заповед № РД-18739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ..........., бул. „.........“ № 102, с площ от 5864 кв.м. , с трайно предназначения на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване (над 15 метра), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2312, квартал 71, парцел VI, при съседи на поземления имот по кадастралното заснемане: имоти с идентификатори: ***;

***;

***;

***;

***;

***;

***;

***;

***;

***; ***, при квоти: Б. Б. Б. – 1/2 и Л. Е. Д. – 1/2.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и наличните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното:

Съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством:

1) възлагане по реда на чл. 349 ГПК; 2) теглене на жребие по чл. 352 ГПК; 3) разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК; 4) изнасяне на имота/вещта на публична продан.

Основният принцип при избора на способ за извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество (чл. 34, ал. 2 ЗС , вр. чл. 69, ал. 2 ЗН ). Затова от съществено значение са следните обстоятелства: дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите; налице ли е възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата.

В случая до делба е допуснат един недвижим имот – апартамент, при двама съделители.

Установи се от заключението на СТЕ по делото, че имотът е неподеляем, както и че пазарната стойност на същия възлиза на сумата 183 970 лв., с оглед 2 на което стойността на дяловете на съделителите е, както следва: Б. Б. Б. – 91 985 лв. и Л. Е. Д. – 91 985 лв.

Съгласно чл.348 ГПК когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.

В срока по чл.349, ал.4 ГПК не са заявени искания за възлагане на имота от съделителите. Не е налице и съгласие на страните за извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК. Ето защо, делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан съгласно чл. 348 ГПК.

По претенциите по сметки на ищцата:

1. По претенцията по чл.59 ЗЗД:

Ищцата претендира сумата 7 750 лв., представляваща 1/2 от заплатено капаро за закупуване на процесния имот.

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том I, рег. № 138, дело № 2/2020 г. от 27.01.2020 г., със същия Б. Б. Б. и Л. Е. Д. са закупили процесния имот за продажна цена от 98 500 лв., от която сума продавачите са заявили, че им е изплатена от купувачите със собствени средства част в размер на 15 500 лв., представляваща задатък по смисъла на чл.93 ЗЗД, като плащането е извършено на 10.12.2019 г. по банков път по банкова сметка на името на продавача А.А.М., а останалата част от продажната цена в размер на 83 000 лв. ще бъде изплатена по банков път чрез банков кредит, отпуснат от „Банка ДСК“ ЕАД.

По делото е представено преводно нареждане от 10.12.2019мг. (лист 48 от делото), от което е видно, че Б. Б. Б. е наредила извършването на превод на сумата 15 500 лв. в полза на А.А.М. с основание – капаро за ап. 29.

Купувачите дължат заплащането на продажната цена по договора, част от която е заплатена авансово под формата на капаро в размер на сумата 15 500 лв. на 10.12.2019 г. Горното е изрично уговорено в сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.2019 г. Установи се, че плащането е извършено от ищцата, поради което, като е заплатила и дължимата от ответника част, тя се е обеднила, съответно – той се е обогатил без основание за нейна сметка, поради което ищцата има вземане към ответника за половината от платената сума и следователно – за сумата от 7 750 лв., поради което претенцията следва да се уважи.

2. По претенцията по чл.59 ЗЗД:

Ищцата претендира сумата 690 лв., представляваща 1/2 от заплатено от 3 нея възнаграждение към брокерска агенция във връзка със закупуване на имота.

На първо място, съдът намира, че се касае за облигационна претенция, която няма връзка с имуществената общност. Встъпването в облигационно правоотношение от страна на единия от съделителите с брокерска агенция по повод евентуалното закупуване на имота и произтичащото от това задължение за страната по облигационното правоотношение за заплащане на възнаграждение, не подлежи на разглеждане в производството по делба. Не се касае за претенция, която да произтича от вътрешните отношения между съсобствениците след възникване на съсобствеността, т.е. да е свързана с имуществената общност. По изложените съображения производството в тази му част следва да се прекрати.

На следващо място и за пълнота следва да се посочи, че дори да подлежеше на разглеждане в настоящото производство, тази претенция по същество би била неоснователна. По делото е представен договор за обслужване на купувач, сключен между Б. Б. Б. и „АДРЕС НЕДВИЖИМ ИМОТИ“ АД, с предмет – посредничество за придобиване на недвижим имот, при уговорено възнаграждение – 3% от продажната цена, но не по-малко от 600 евро. Видно от анекс от 10.12.2019 г., възнаграждението възлиза на сумата 1 382 лв., за която сума е издадена фактура на Б. Б. Б. от 11.12.2019 г. с посочен начин на плащане – в брой. Не са представени доказателства за плащане на сумата. Такова не следва от самата фактура. Дори да беше доказано плащането, то това задължение е на страната по договора – в случая, ищцата, а не на двамата съсобственици и няма основание половината от тази сума да се претендира от ответника.

3. По претенцията по чл.127, ал.2 ЗЗД:

Ищцата претендира сумата 17 035, 65 лв., представляваща 1/2 от заплатени от нея задължения по договор за банков кредит № 20R-I379953 от 20.01.2020 г., обезпечен с ипотека на недвижим имот, в периода 20.01.2020 г. – 17.10.2024 г.

Представен е договор за банков кредит № 20R-I379953 от 20.01.2020 г., обезпечен с ипотека на недвижим имот, сключен между „ОББ“АД, от една страна, и Б. Б. Б. – кредитополучател, и Л. Е. Д. – съдлъжник, от друга, за сумата 133 492 лв.

Установява се от заключението на ССЕ, че кредитът е усвоен и обслужван по сметка, открита на 22.01.2020 г. на ищцата. На 06.02.2020 г. сумата е усвоен по сметката.

За искови период 20.01.2020 г. – 17.10.2024 г. са извършени плащания, както следва: сумата 14 478, 16 лв. – изплатена главница; сумата 15 815, 60 лв.

– изплатена възнаградителна лихва; сумата 3 180, 60 лв. – изплатени вноски за застраховка.

Всички плащания са извършвани от сметката, обслужваща кредита, с титуляр – ищцата, чрез директен дебит на падежиралите погасително вноски 4 на датите на падеж от сметката, обслужваща кредита.

Констатират се, че по тази сметка са постъпвали суми от следните източници: регулярно постъпване на работна заплата на ищцата, вноски и преводи от трети лица, Дирекция „Социално подпомагане“, „ДЗИ-Общо застраховане“. Установяват се два превода – от 07.09.2021 г. и 05.10.2021 г., всеки от по 300 лв., или общо за сумата 600 лв., с наредител – Л. Е. Д. и основание – ипотека, с които са погасени вноски по кредита.

По делото е приета и допълнителна ССЕ, в която поименно са посочени третите лица, от които са постъпвали средства по сметката на ищцата.

Съделителите са се задължили солидарно по договора за кредит.

Съгласно чл.127, ал.1 ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. По силата на ал.2 всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.

Установи се в случая изплащане за исковия период на сума в общ размер на 33 474, 36 лв., която следва да се намали с платената от ответника сума в общ размер на 600 лв., като разликата възлиза на 32 874, 36 лв.

Установи се по делото, че тази сума е платена от сметката на ищцата, обслужваща кредита. Обстоятелството, че в сметката са постъпвали и средства от трети за спора лица, с които сметката е захранвана, не променя този извод.

От страна на ответника се твърди, че е предоставял средства, предназначени за погасяване на кредита, на трето за спора лица, което от своя страна ги е превеждало на ищцата. По делото са представени 16 бр. разписки от EasyPay за извършени от И.К.Б. към Б. Б. Б. преводи в периода 28.04.2020 г.

– 02.08.2021 г. общо в размер на 6 374, 15 лв., осем от които – с основание – ипотека ...... А, Л. Е. Д., а останалите осем – с основание – ПП/превод. Касае се за изпратени посредством EasyPay суми, които не се установява ищцата да е получила, нито със същите да са били погасени задължения по кредита.

По изложените съображения ищцата има вземане към ответника за 1/2 от платените суми, в размер на 16 437, 18 лв., до който размер претенцията следва да се уважи, а над нея до пълния предявен размер от 17 035, 65 лв. – да се отхвърли.

4. По претенцията по чл.60, вр. чл.61 ЗЗД:

Ищцата претендира сумата 261, 50 лв., представляваща 1/2 от заплатена от ищцата сума за закупуване и монтаж на стъкла за парапета на терасата на апартамента през м.04.2022 г., наложено вследствие на буря и счупване на предходните такива, който разход е извършен със знанието и без противопоставянето на ответника. Не се твърди разходът да е извършен с негово съгласие.