Решение № 93 от 31.01.2019, Районен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н И Е

№93/31.1.2019г. гр. Шумен

Шуменски районен съд в публичното заседание , на шести декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ

: Зара Иванова

При секретаря А.Пушевска, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №1274 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС .

Депозирана е искова молба от Г.В.Н. –К. , ЕГН ********** , И.А.К. , ЕГН ********** , адрес *** , съдебен адрес *** , адв.Ж.П.- ШАК срещу З.К.К. , ЕГН ********** , К.К.К. , ЕГН ********** , К. Т. К. , ЕГН ********** , адрес за призоваване на тримата : гр.Шумен , ул.***и „Бългериан Грейн „ ЕООД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , район Лозенец , бул.“*** , представлявано от Д.

Н.Л. , в която посочва , че 24.02.2017г. с договор за покупко-продажба, удостоверен в нот. акт № ***г. на 19 нотариус Шумен придобили 19.5/78 идеални части от открит паркинг, представляваш едновременно покривна плоча на сграда - гapaж с ИН ***по кад. карта на гр.Шумен, изграден, чрез реализирано право на строеж в чужд поземлен имот с идентификатор № ***, който по ДРП на града представлява УПИ ***, кв. *** с адрес: гр. Шумен, ул. „****, с вход откъм ул. „*** Продавачите на ид. част от открития паркинг били придобили тази идеална част по силата на договор, удостоверен в нот. акт № *** г. от „Прис“ ООД гр.Шумен. На това дружество правото на строеж и на гаража и на надземния паркинг, намиращ се на покрива му са учредени възмездно с договор, удостоверен в нот. акт №***г. от собствениците на УПИ *** /имот с ИН ***/ в кв. *** по плана на гр. Шумен, като ищците твърдят, че в открития паркинг, представляващ едновременно покривна плоча на гореописания гараж, паркоместа притежават и ползват на основание на договори за покупка и други лица, но не и ответниците. Върху покрива на гаража било положено покритие, оформящо го и даващо възможност да бъде ползвано за паркиране на МПС, като една част от покрива се използвала за паркиране на автомобили, а останалата част - за маневриране и подход към местата за паркиране. Влизането в паркинга, ставало единствено в горния край от към улицата, като паркингът бил ограден с перила, а подходът от улицата към паркинга бил ограничен с бариера с дистанционно управление. На 05.07.2017 г. с договор за покупка, удостоверен в нот. акт № ***г. на 24 нотариус Шумен, първата ответница З.К. купила от М.

С. Р., И. С. М. и А. С. Б. притежаваните от тях 8/45 ид. части от процесния имот , върху който собствениците на имота, между които и тримата нейни продавачи, вече са учредили правото на строеж на гаража и надземния паркинг върху покрива му, реализирани като строителство към датата на покупката от К.. Позовавайки се на придобитото от първата ответница право на собственост върху посочените ид. части от земята, самата тя, вторият ответник и неин син К.К. и третият ответник „Бългериан грийн“ ЕООД, започнали да влизат през бариерата и да паркират МПС на покрива на гаража. Ищците заявяват, че паркирането на посочените автомобили станало възможно, тъй като бариерата с дистанционно управление била изкривена от К. К., като по този начин достъпът за паркиране върху покрива на гаража станал неконтролируем, като ответниците твърдели, че имали законно право да ползват паркинга върху гаража, тъй като З. К. имала съответна идеална част от земята, върху която е построен процесния гараж. Ищците излагат, че съгласно чл.63 от ЗС, след реализирането на отстъпеното право на строеж на гаража и надземния паркинг върху покрива му, суперфициарът става собственик на изграденото. т.е. „ПРИС“ ООД, респективно след последващите продажби, новите собственици, между които са и те притежават изключително право на собственост върху този гараж, респективно върху надземния паркинг върху покрива му. Покривът на гаража бил неотделима конструктивна част от гаража.

Правото на собственост включвало изключителното правомощие на собствениците да владеят, да ползват имота във всички негови части и да се разпореждат с него.

След като правото на строеж е реализирано, собствеността върху постройката е отделена от правото на собственост върху земята, върху която е изградена постройката и собствениците на земята не притежават право на собственост върху гаража и надземния паркинг, което означавало, че собствениците на ПИ УПИ ***, нямали право да ползват по какъвто и да е начин покрива на гаража и надземния паркинг, който бил собственост на ищците в съответната ид. част., като излагат, че това в пълна степен било валидно за първата ответница

З.К.К.. След като първата ответница не притежавала право на собственост върху покрива и паркинга върху него или на каквато и да е част от тях, останалите ответници също нямали законно право да ги ползват, доколкото те обосновавали правата си за това единствено с правото на първата ответница, каквото тя не притежавала. Ищците заявяват, че правото им на собственост е абсолютно и неограничено право и задължава всички трети лица, включително и ответниците, да се въздържат от каквито и да е действия върху имота. Претендират след като бъде установено , че са собственици на 19.5/78 ид. ч. от открит паркинг, представляващ едновременно покривна плоча на сграда - гараж с ИН ***по кад. карта на гp.Шумен, ответниците бъдат осъдени да прекратят неоснователните си действия, представляващи влизане и паркиране на МПС върху покрива на гаража от улицата през ограничителната бариера, поставена на входа от ул.“***", да не премахват и повреждат същата бариера, както и да премахнат сега паркираните от тях автомобили. Претендират присъждане на разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание ответниците оспорват иска.

Ответниците

К. Т. К. и З.К.К. , не оспорват , че ищците са собственици на 19.5/78 идеални части от открит паркинг с площ , но посочват , че площта му е от

78 кв.м. ,която площ ищците са пропуснали да посочат в исковата си молба, с ИН ***по кад. карта на гр.Шумен, с право на реално ползване на парко място № 3 с площ от 15.00 кв.м., построено в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР Шумен с площ от 323 кв.м., Ответникът З.К. твърди, че е собственик на 1/5 ид.ч. (9/45 ид.ч. - девет четиридесет и пети идеални части) от този имот, на основаниенот. акт за дарение на 1/45 идеални части от недвижим имот с рег. № *** г. на 024 Нотариус гр. Шумен, нот. акт за покупко - продажба на 8/45 идеални части от недвижим имот № *** г. на 024 Нотариус гр.

Шумен.Откритият паркинг бил с площ от 78 кв.м. и в него били определени 4 паркоместа, всяко едно от по 15 кв.м.

Останалата площ от 18 кв. представлявала площ за маневриране. Това се доказвало от представения от ищците нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж , придобито от „Прис“ ООД , както и от други документи издадени от Община Шумен . След откритият паркинг имало свободна площ от 78 кв. м., която можело да се ползва за паркиране на автомобили. Размерът на свободната площ се установявал от учреденото право на строеж на открит паркинг и закрит паркинг по цитирания по-горе нотариален акт. Тя оспорва, че една част от покрива се използвал за паркиране на автомобили, а останалата част - за маневриране и подход към местата за паркиране, като твърди, че това не отговаряло на истината. Заявява, че ищците претендирали да ползват всички 156 кв.м., каквото право нямали. Ищците и останалите собственици на идеални части от открития паркинг имали право само на 78 кв.м., която площ представлявала открит паркинг. Оспорва бариерата с дистанционно управление да е монтирана законно, тъй като за нея нямало разрешение за строеж и тази бариера не следвало да бъде монтирана на това място. Твърди, че не възпрепятства и не пречи по никакъв начин ищците да използват своето паркомясто № 3 с площ от 15 квадратни метра, като заявява, че ищците нямат законово право да ползват площ по-голяма 19.5/78 ид.ч. от 78 кв.м., представляваща открит паркинг. Претенциите им в исковата молба се отнасяли до останалите 78 кв.м., които са ситуирани между открития паркинг и сградата в източната част на ПИ с идентификатор № *** по КККР на гp. Шумен.

Ответникът К. К.К. депозира отговор, в който заявява че искът е допустим, но изцяло неоснователен.

Оспорва изцяло всички твърдения изложени в исковата молба. Заявява, че никога не е управлявал лек автомобил в България през периода от 01.01.2018 г. до

07.09.2018 г., тъй като живее и работи във Великобритания от 2012 г.

Твърди, че през 2018 г. не е пребивавал в гр. Шумен, Р България и не е пречил на ищците да преминават и паркират автомобилите си на открития паркинг, посочен в исковата молба . Моли да бъде отхвърлен предявения срещу него иск като неоснователен В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание ответникът „Бългериан Грейн “

ЕООД заявява, че искове са недопустими и неоснователни. Излага, че със заповед No 143/08.02.2016г. на управителя на „Бългериан Грейн“ ЕООД, автомобил с peг. № *** бил предоставен за еднолично ползване на служителя К. Т. К., който имал сключен трудов договор с дружеството считано от 01.04.2016 г.. и трудовото правоотношение, както и ползването на лекия автомобил от лицето не били прекратени, съответно преустановени и към настоящия момент.

За съществуването на въпросния открит паркинг - гараж, на който ищците твърдели, че са собственици на 19,5/78 идеални части отв. „Бългериан грейн” ЕООД твърди, че научил с получаването на исковата молба, че не е запознат със съществуването на извънсъдебен спор между ищците и останалите ответници, нито с подадените сигнали до ШРП и заведените там прокурорски преписки. Твърди, че дружество „Бългериан грейн” ЕООД не ползва автомобила, с който се твърди, че се нарушават правата на ищците, а държането му е предадено на служителя на търговеца К. Т. К., считано от 08.02.2016г. Намират също, че дружеството работодател няма нормативно задължение да контролира гарирането и паркирането на предоставените за ползване на своите работници и служители автомобили, а отговорността била лична на физическото лице водач на автомобила.

Заявяват, че ищците не са представили архитектурен проект, от който да е видно, че този покрив по одобрени строителни книжа сам по себе си представлява открит паркинг с паркоместа и маневрено хале по предназначението си. Не били представени и доказателства за твърденията, че сграда е въведена в експлоатация или дори, че е изградена на етап стенен на завършеност „груб строеж”, за да се счита, че правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху отделни обекти - в случая паркоместа. В представените НА изрично било записано 37% степен на завършеност и дори в приложените към тях документи по нот. дело нямало посочено удостоверение по чл. 181 от ЗУТ, което да свидетелства за завършването на сградата на „груб строеж”. Моли да бъде прекратено производството като недопустимо, заведено срещу ненадлежна страна, а в случай, че съдът се произнесе по съществото на правния спор с решение, да отхвърли всички предявени спрямо него претенции, в това число и за търсените от ищците суми за разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Между страните не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства : нотариален акт №***г. на Нотариус рег.№019 на НК , с район на действие ШРС и нотариален акт №***г. на нотариус рег.№019 на НК , с район на действие ШРС , че ищците , като съпрузи , в режим на съпружеска имуществена общност са придобили 19.5/78 идеални части от открит паркинг – покривна плоча на сграда , с идентификатор № ***по КК на гр.Шумен , с право на реално ползване парко място №3 , с площ от 15 кв.м. , находящо се ПИ с идентификатор № *** по КК , с площ от *** кв.м. По делото е изготвена СТЕ , като към приложената на нея Скица (Приложение 2 ), описаното парко място е обозначено с цифрата 3 .Предвид твърденията на ищците , че ответниците им пречат да упражняват правото си на собственост , изразяващо се в право да паркират и маневрират в описания по-горе имот , съдът намира за необходимо да посочи основните варианти , в които е приложима защитата по чл.109 от ЗС . В правната теория и в съдебната практика непротиворечиво е застъпено становището , че когато се извършват действия в съсобствен имот или действия/ бездействия , които не засягат пряко имота на ищеца , необходимо е да бъде доказано не само , че поведението е неоснователно , но и конкретния начин , по който действията/бездействията пречат на собственика да упражнява правото си на собственост . Когато обаче е налице пряко въздействие от несобственик в имота на ищеца , приема се , че самото действие му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост .