Определение № 698 от 12.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. София, 12.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20231000600846 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.345, вр. чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от защитника на В. Д. П. и Е. И. П. -подсъдими по НОХД № 736/22г. по описа на ОС-София срещу Определение от 29.06.2023г., с което по реда на чл.

248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК, съдът е оставил без уважение исканията на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СОП, както и за изменение на изпълняваната по отношение на подсъдимия В. П. мярка за неотклонение „Домашен арест” в по-лека такава, а спрямо подсъдимата Е. П. за отмяна на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБ“.

В частната жалба, защитникът на подсъдимите е развил оплаквания срещу атакуваното определение на СОС, като поддържа, че в обстоятелствената част на ОА е налице неяснота относно времето на деянието, както и че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение свързано с ненадлежно предявяване на материалите по делото. По отношение на изпълняваната спрямо подсъдимия П. мярка за неотклонение „Домашен арест“, счита че съдът не е отчел изминалия дълъг период от време от началото на производството, през който подсъдимия търпи ограничение на свободното придвижване, здравословния му статус, който налага оперативно лечение, обстоятелството, че и двамата със съпругата му са защитени свидетели по друго дело, и не на последно място факта, че значителния период от време, през който подс. П. търпи МНО затруднява финансово семейството им. Изразено е несъгласие и с продължителността на мярката „забрана за напускане пределите на страната“ спрямо подс. П., като в тази насока защитата сочи, че от обстоятелството, че същата има трайно изградена връзка извън страната, не можело да се направи обоснован извод за опасност от укриване. Въз основа на горното се поддържа искане за отмяна на постановения съдебен акт в обжалваните части.

1

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата, материалите по делото, законосъобразността на атакувания съдебен акт и извърши служебна проверка по реда на чл.314 от НПК, намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

Съображенията са следните:

От материалите по делото се установява, че срещу В. Д. П. и Е. И. П. е внесен обвинителен акт за извършени престъпления - по чл.242, ал.2, пр. 1-во, вр.чл.20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1, пр. 1 от НК, чл. 354а, ал. 1, пр.1-во, хипотеза 3-та 4-та, вр. чл. 20, ал.2 вр. чл.18, ал.1, пр.1 от НК, чл.242, ал.1, б. „г“, пр.3, вр.чл.20, ал.2, вр. чл. 18, ал.1, пр. 1 от НК и по чл. 339, ал.1, пр. 1 и 2, вр. чл. 20, ал.2 от НК.

Настоящият въззивен състав счита, че така вменените им деяния са изяснени в достатъчна степен, така че да са годни да бъдат разгледани в съдебна фаза. Към текста на обвинителния акт не могат да бъдат отправени никакви укори или претенции, доколкото инкриминираната деятелност на В. П. и Е. П. е ясно описана, като са посочени всички съставомерни факти.

Така възприетото от страна на СОП описание не води до неяснота или заблуждение на лицата, срещу които се води производството и е достатъчно, за да бъде инициирано наказателно производство по същество, в неговата съдебна фаза, в която да се прецени, дали така описаното в обвинителния акт действително се е осъществило и дали същото покрива признаците на посочените престъпни състави. Липсата на конкретизация на точното време не води до неяснота на повдигнатото обвинение, тъй като при невъзможност да се установи точна дата или час на извършване на деянието, достатъчно е същото да се рамкира в определен времеви период, както е сторено в случая. Наведените от защитата доводи, по същество касаят доказаността на повдигнатото пред съда обвинение и на тях не може да бъде даден отговор в разпоредителното заседание. Съдебната фаза на процеса е централна и точно в тази фаза на наказателното производство се разгръщат в пълнота принципите за състезателност, устност и непосредственост.

Не е налице и соченото от защита основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ДП, поради ненадлежно изпълнение на процедурата по предявяване на материалите по делото, доколкото както правилно е посочено и от решаващия съд, с оглед промените в НПК и в частност разпоредбата на чл. 247в, ал.5 НПК, обезпечаващата възможността на страните да се запознаят с всички материали по делото, напрактика соченият порок е бил отстранен и поправен.

Относно мерките за процесуална принуда, при изследване на обстоятелствата включени в обхвата на съдебната проверка, съдът е отчел, че към настоящия етап обоснованото подозрение за съпричастност на подсъдимия П. (без да се обсъждат доказателствата) не е разколебано и не са налице процесуалните предпоставки за промяна на мярката му за неотклонение от „домашен арест” в по-лека съобразявайки, че опасността от укриване не е отпаднала. Настоящият състав споделя това становище на решаващия съд. Същото се обуславя, както от тежестта на повдигнатото обвинение, данните за наличието на трайна уседналост извън пределите на страната, а така и от обремененото съдебно минало, индикиращо за завишената лична степен на обществена опасност на този подсъдим.

2

Относно твърденията за здравословното състояние на подсъдимия налагащо оперативна интервенция в спешен порядък, към настоящият момент от наличните по делото доказателства не се установява здравословния му статус да индикира нуждата от смекчаване на процесуалното му положение. Видно е от представените писмени документи, че подсъдимият е диагностициран с хиперплазия на простата, но същевременно описаното в амбулаторния лист от извършен преглед състояние, респективно терапията не сочат на неотложност. При съмнения и по преценка на решаващия съд, всякога може да се назначи СМЕ, която да изследва актуалното здравословно състояние на подсъдимия, респективно дали същото обективно препятства спрямо него да се изпълнява такава по вид мярка за неотклонение. Принципно вярно е твърдението на защитата, че целта на мярката за неотклонение не може да обосновава ненужда процесуална репресия. Такава, обаче в конкретния случай, настоящият съд не намира да е налична. Безспорно марката за неотклонение “домашен арест“ е втората по интензитет на процесуална репресия, но отнесена към разглеждания конкретен наказателно-правен спор, се явява необходима и обоснована. Съображенията си въззивният съд разполага на основата на целите на мярката за неотклонение, които са водещи при оценката на всички факти и обстоятелства, преценявани в съдебното производство- да се попречи на подсъдимото лице да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт.

На основата на горното настоящият съд изразява съгласие с извода на първостепенния съд, че към настоящия момент единствено така наложената мярка за процесуална принуда може да изпълни целите на Закона.

Споделят се и съображенията на първоинстанционния съд касателно продължаване действието на мярката „забрана за напускане педелите на страната“ спрямо подсъдимата Е.

П.. И това е така, доколкото от доказателствата по делото не се оборва презумптивната опасност независимо от стриктното процесуално поведение на подсъдимата до момента, макар, че Т.а се дължи от нейна страна по закон. Вярно е, че по отношение на подсъдимата действа презумпцията за невинност по чл. 16 от НПК, но няма съмнение, че при преценката, свързана с прилагане на мерките за процесуална принуда, съдът е длъжен да съобрази повдигнатото обвинение и то не само с оглед предвиденото в закона наказание за съответното престъпление, а и с оглед фактите, свързани с неговия конкретен предмет, начин на извършване и други твърдяни от обвинението обстоятелства, които са относими към преценката за личната обществена опасност на обвиняемата/подсъдимата и в частност опасността да се укрие от правосъдието.

Тежестта на обвинението до голяма степен предпоставя възможна мотивация на подсъдимата да се отклони от наказателното производство, особено предвид наличните по делото данни за трайната й уседналост извън пределите на Р България. Процесуалното й поведение в предходната фаза на процеса, още повече преди да бъде повдигнато обвинението с внесен ОА в съда, не изключва вероятността да се отклони от правосъдието занапред при евентуално облекчаване на рестрикцията, свързана със свободното й 3 придвижване извън пределите на страната, респективно възможностите да се отклони от наказателното производство и така да препятства своевременното му приключване. Ето защо, това ограничение е оправдано и законосъобразно, както и съобразено с международните актове предвид фазата, в която се намира понастоящем наказателното производство и темповете, с които се разглежда делото. Спрямо тази подсъдима не действа друга мярка за процесуална принуда, предвид което продължаване действието на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната” създава една гаранция, която да подсигури нормалното протичане и довършване на развиващото се наказателно производство, а в частност и евентуалното изпълнение на влязла в сила присъда.

Предвид изложеното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд- София, постановено по реда на чл.248, ал.1 НПК в открито съдебно заседание на 29.06.2023г. по нохд №736/2022 по описа на съда, с което съдът е оставил без уважение исканията на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СОП, както и за изменение на изпълняваната по отношение на подсъдимия В. П. мярка за неотклонение „Домашен арест” в по-лека такава, а спрямо подсъдимата Е. П. за отмяна на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на РБ“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4